Renault Clio се появява на пазара преди 35 години и почти веднага успява да грабне вниманието на публиката. Още първото поколение печели титлата Европейски автомобил на годината за 1991, а през годините моделът се превръща в един от най-успешните в историята на европейската автомобилна индустрия.
Причината е проста – Clio винаги е бил повече от обикновена градска кола. Renault не се страхува да експериментира с него и това ражда версии като луксозния Clio Baccara, легендарния Clio Williams, а при второто поколение дори и феноменалния Clio V6 – автомобил със средно разположен двигател и задвижване на задните колела.
С други думи – Clio винаги е работил около границите на възможното за един супермини модел. Неслучайно през годините са продадени близо 17 милиона автомобила в над 120 държави.
Днес на пътя излиза шестото поколение на модела. В свят, в който автомобилната индустрия се променя бързо, въпросът е – успява ли Clio да запази своя прогресивен дух?
Тестваме Renault Clio full hybrid E-Tech 160.
Дизайн
В последните години Renault активно възраждат своите икони. Видяхме това при новите Renault 5, Renault 4 и бъдещото Twingo – модели, които черпят вдъхновение директно от миналото. На този фон Clio прави нещо напълно различно.
Дизайнът тук няма нищо общо с ретро стилистиката и дори може да се каже, че на моменти изглежда като експеримент. В него трудно ще откриете класическите дизайнерски елементи на Renault. Вместо това получаваме изключително експресивен и технологичен силует.
Най-силно впечатление прави предната част. Светлините са оформени по доста нестандартен начин – интересното е, че формата идва повече от черните елементи около фаровете, отколкото от самите фарове. Резултатът е агресивна визия с доста характер. На мен това ми напомня малко на тунинг проект. Или ако трябва да съм честен – на разярен бръмбар.
Clio, кой те ядоса?
Масовото неправилно паркиране в София ли?
Профилът на автомобила е стегнат и динамичен. Пропорциите са добре балансирани, а силуетът има нещо почти „мускулесто“. Renault са запазили и една характерна особеност на модела – скритите дръжки на задните врати, които присъстват още от предишното поколение.
Интересен детайл са и интегрираните уплътнения на прозорците – решение, което съм виждал например при Peugeot 3008. Това визуално изчиства линията на каросерията.
Отзад Clio губи най-много от традиционната Renault идентичност. Задните светлини са оформени като две отделни двойки и създават асоциация с една италианска марка в съвсем друга ценова категория. Ако Ferrari правеха супермини – може би то щеше да изглежда точно така.
Като цяло дизайнът на Clio е интересен, отличаващ се и динамичен. Харесва ми, макар че лично аз все пак предпочитам по-ретро вдъхновените Renault 5 и Twingo.
Интериор
Ако екстериорът на Clio е експериментален, интериорът е точно обратното – типично Renault. И това е добра новина. Французите правят едни от най-добрите интериори в масовия клас в момента и по отношение на ергономията спокойно могат да дадат урок на някои премиум марки.
Пред водача са разположени два екрана. Дигиталният инструментален панел е 7 инча и предлага ясни графики и различни конфигурации на информацията. Най-хубавото е, че може да визуализира картата на навигацията – независимо дали използвате стандартния Google Maps или Waze чрез Apple CarPlay. Централният екран е 10.4 инча и използва системата OpenR Link с вградени Google услуги. Това означава Google Maps, Google Assistant и достъп до приложения директно от автомобила.
Интересна функция е, че при използване на Google Maps системата може да изчисли с какъв процент заряд на батерията ще пристигнете до зададената дестинация. Системата е бърза и логична за управление, а CarPlay работи безжично. Въпреки това бих препоръчал да използвате кабел, защото безжичното зарядно има склонност да загрява телефона.
Ергономията е отлична. Renault са запазили физически бутони за важните функции, включително управлението на климатика. Това е малка, но много важна победа над модата за изцяло дигитални интериори.
Едно решение, което много ми допада, е бутонът за персонализиране на асистентите. Можете да настроите кои системи да са активни и с едно натискане да приложите настройките си – например да изключите досадното писукане при превишена скорост.
Практичността също е на ниво. Джобовете във вратите са достатъчно големи, а на централната конзола има ниша със сгъваем капак – като калъф на таблет.
Тестовият автомобил е във версия Esprit Alpine, която добавя доста стил. Имаме алкантара, включително на волана, както и декоративни шевове в цветовете на френското знаме.
Материалите са смесени – има доста твърда пластмаса, но усещането за качество е добро. Единственото, което не ми допада е прекалено многото черен гланц, който постоянно събира отпечатъци.
Спортните седалки предлагат отлична странична опора, но основата им е малко къса. Отзад пространството е приятно изненадващо, а багажникът достига 391 литра (309 литра при хибрида), което е много добър резултат за този клас.
На пътя
Тестовият автомобил е най-мощната версия на Clio – full hybrid E-Tech 160. Системата комбинира 1.8-литров четирицилиндров атмосферен двигател, работещ по цикъла на Аткинсън, два електромотора и батерия с капацитет 1.4 kWh. Общата мощност е 160 к.с., а ускорението до 100 км/ч отнема 8.3 секунди.
Най-интересният елемент тук е скоростната кутия. Това е многорежимна трансмисия, която комбинира четири предавки за двигателя с вътрешно горене и две за електромотора, което позволява 15 различни режима на работа.
В града системата работи отлично. Renault твърдят, че Clio може да се движи до 80% от времето на ток, което се усеща и на практика. Колата е тиха, плавна и много приятна за управление. Управлението е леко, а окачването е сравнително стегнато, но не грубо. Единственото нещо, което не ми допада, е спирачният педал – той има много къс ход и е твърд. Аз лично предпочитам по-прогресивни спирачки.
Истинското пътуване започна след излизането от София. Реших да направя един по-дълъг маршрут – през Северна България до района на Велико Търново, след това през прохода Елена-Твърдица и обратно по Подбалканския път.
На магистралата Clio се държи изненадващо добре за автомобил от този клас. Нивата на шум са сравними с тези на хечбек от С-сегмента отпреди няколко години. Колата е стабилна, ускорява уверено и спокойно поддържа висока скорост. Адаптивният круиз контрол и системата за следене на лентата работят много добре, което прави Clio напълно подходящ за дълги пътувания.
Продължих по първокласен път и тук се появи един от недостатъците на трансмисията. При някои изпреварвания – например от 80 до 120 км/ч – кутията прави сравнително бавно превключване. В този момент ускорението буквално спира за секунда, което не вдъхва много увереност.
По завоите на прохода Елена-Твърдица карах основно в спортен режим. Clio се оказа приятна и стабилна кола за подобно каране. 160-те конски сили са напълно достатъчни, а управлението е предвидимо.
В края на теста компютърът отчете 4.8 л/100 км среден разход за около 600 километра. И това при шофиране, насочено към комфорт, а не икономия. Отличен резултат.
Заключение
Renault Clio винаги е бил автомобил, който предлага малко повече, отколкото очаквате от супермини модел. Новото поколение не прави изключение.
Това е вероятно най-доброто Clio досега – автомобил, който комбинира компактни размери с технологии и оборудване от по-висок клас. В някои ситуации спокойно може да замести и модел от C-сегмента.
Цените започват от около 38 900 лв. за бензиновата версия със 115 к.с., докато хибридният модел стартира от 48 700 лв. и достига около 55 350 лв. за версията Esprit Alpine. На пръв поглед хибридът изглежда сравнително скъп. Но когато погледнете оборудването, технологията и ниския разход на гориво, става ясно, че Clio предлага много за парите си.
Дизайнът може да бъде спорен. Но като цялостен пакет Clio E-Tech 160 е балансиран, технологичен и изключително ефективен автомобил. И това е може би най-важното за една модерна градска кола.
инж. Цветан Илиев
Страхотен ревю. И аз бях приятно изненадан от Clio E-Tech – наистина добър избор за градско шофиране.