Lamborghini Gallardo

Не всеки ден се случва човек да покара суперкар, така че нямам голяма база за сравнение, но все пак мога да споделя малко впечатления от срещата ми с вече остарелият, и очакващ заместник съвсем скоро, Lamborghini Gallardo на пистата.

1

Макар да не е от най-екстремните автомобили, Gallardo е доста нисък и това си проличава най-вече, когато тръгнете да сядате в него. Процесът изисква известна гъвкавост, но след като се настаните в седалката всичко си идва на мястото. Позицията на седене и цялостната атмосфера разбира се са много различни спрямо конвенционалните автомобили – силно скосеното челно стъкло, високите врати, скосената предница, която се губи някъде отпред допълнително подсилват усещането от изключително ниската позиция на седене. Интересно (и често срещано чвление в класа) е силно ограниченото пространството са краката. На дължина всичко е ок, но е тясно, макар това да не ми е създало проблеми, но пък въпросният автомобил е оборудван със секвенциална скоростна кутия, т.е. педал за съединителя липсва, оттам и малко повече пространство.

Иначе като изключим перфектните седалки, интериорът не става. Изглежда твърде сив и твърде пластмасов (какъвто и е). Ако трябва да дам примерм един от най-добрите интериори в този клас според мен е на Spyker C8, където има повече естествени материали и най-вече повече метал. Но нека премина към същинската част на теста, която започва след завъртането на ключа. Звукът от двигателя достига купето доста заглушено, а баса му е страшен. Потеглянето е съвсем лесно и плавно, въпреки високата мощност и липсата ми на опит с Lambo-то, благодарение на скоростната кутия, на която обаче не мога да припиша повече предимства. Смяната на скоростите е лесна – става с лостчета зад волана, но всяка смяна на предавка е груба и се съпровожда с повече шум отколкото трябва. Звукът от двигателя става доминантния източник на шум в купето над 3-3500 об/мин, което е супер, защото определено е много приятен за слуха. Иначе колата е малко мудна при ниски обороти и който иска да залепи гърба си за седалката трябва да развърти двигателя до по-високи обороти.

3

За съжаление аз карах на много мокра писта, което не ми даде възможност да се доближа дори на 50% до лимита на колата. Въпреки това и въпреки изключително широките гуми, Lamborghini-то се държа много спокойно и предвидливо на пътя. Управлението е директно, но не изморяващо, а стабилността в завоите и липсата на какъвто и да е наклон на каросерията са супер. Като цяло окачването ми направи много добро впечатление, защото макар предоставящо превъзходна стабилност не е грубо и поема малките неравности на пътя учудващо рафинирано, което означава, че Lambo-то е подходящо и за ежедневна употреба.

Като цяло колата ми хареса много, но не бих  инвестирал пари в подобна, поради няколко причини – ако искам кола за пистата ще заложа на нещо по-грубо, например X-Bow, Ariel Atom и т.н. Ако искам кола за всеки ден ще заложа на по-практичните и удобни Porsche 911, Aston Martin DB9 или пък Nissan GT-R. Ако пък искам „яка“ кола за каране от време на време предпочитам да наемам различен суперавтомобил за ден-два всеки път когато реша. Но хора и разбирания всякакви …

Цветан Илиев

2

Тестът е писан през 2012-та година. Част от информацията в него не е актуална към датата на публикуване.

 

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s