Тестът е писан през 2012-та година. Част от информацията в него не е актуална към датата на публикуване.
Не всеки ден се случва човек да покара суперкар, така че нямам голяма база за сравнение, но все пак мога да споделя малко впечатления от срещата ми с вече остарелият, и очакващ заместник съвсем скоро, Lamborghini Gallardo на пистата.
Макар да не е от най-екстремните автомобили, Gallardo е доста нисък и това си проличава най-вече, когато тръгнете да сядате в него. Процесът изисква известна гъвкавост, но след като се настаните в седалката всичко си идва на мястото. Позицията на седене и цялостната атмосфера разбира се са много различни спрямо конвенционалните автомобили – силно скосеното челно стъкло, високите врати, скосената предница, която се губи някъде отпред допълнително подсилват усещането от изключително ниската позиция на седене. Интересно (и често срещано чвление в класа) е силно ограниченото пространството са краката. На дължина всичко е ок, но е тясно, макар това да не ми е създало проблеми, но пък въпросният автомобил е оборудван със секвенциална скоростна кутия, т.е. педал за съединителя липсва, оттам и малко повече пространство.
Иначе като изключим перфектните седалки, интериорът не става. Изглежда твърде сив и твърде пластмасов (какъвто и е). Ако трябва да дам примерм един от най-добрите интериори в този клас според мен е на Spyker C8, където има повече естествени материали и най-вече повече метал. Но нека премина към същинската част на теста, която започва след завъртането на ключа. Звукът от двигателя достига купето доста заглушено, а баса му е страшен. Потеглянето е съвсем лесно и плавно, въпреки високата мощност и липсата ми на опит с Lambo-то, благодарение на скоростната кутия, на която обаче не мога да припиша повече предимства. Смяната на скоростите е лесна – става с лостчета зад волана, но всяка смяна на предавка е груба и се съпровожда с повече шум отколкото трябва. Звукът от двигателя става доминантния източник на шум в купето над 3-3500 об/мин, което е супер, защото определено е много приятен за слуха. Иначе колата е малко мудна при ниски обороти и който иска да залепи гърба си за седалката трябва да развърти двигателя до по-високи обороти.
За съжаление аз карах на много мокра писта, което не ми даде възможност да се доближа дори на 50% до лимита на колата. Въпреки това и въпреки изключително широките гуми, Lamborghini-то се държа много спокойно и предвидливо на пътя. Управлението е директно, но не изморяващо, а стабилността в завоите и липсата на какъвто и да е наклон на каросерията са супер. Като цяло окачването ми направи много добро впечатление, защото макар предоставящо превъзходна стабилност не е грубо и поема малките неравности на пътя учудващо рафинирано, което означава, че Lambo-то е подходящо и за ежедневна употреба.
Като цяло колата ми хареса много, но не бих инвестирал пари в подобна, поради няколко причини – ако искам кола за пистата ще заложа на нещо по-грубо, например X-Bow, Ariel Atom и т.н. Ако искам кола за всеки ден ще заложа на по-практичните и удобни Porsche 911, Aston Martin DB9 или пък Nissan GT-R. Ако пък искам „яка“ кола за каране от време на време предпочитам да наемам различен суперавтомобил за ден-два всеки път когато реша. Но хора и разбирания всякакви …
Цветан Илиев
