На пътя:
Sorento се предлага с два двигателя. Единият е 2.4 литров бензинов, за който прогнозирам, че ще има две продажби на българския пазар на година. Този, който ни интересува е 2.2 литров дизел с максимална мощност 200к.с. и максимален въртящ момент 440Nm. Това е достатъчно, за да ускори автомобила до 100км/ч за 9.6сек, което е съвсем прилично постижение, напук на скоростната кутия… но това след малко. Двигателят работи приятно, има добра тяга и едва забележима турбо-дупка. Според мен за повечето шофьори ще е съвсем незабележима.
Kia са се справили много добре с обезшумяването и звукът на двигателя е добре филтриран като се чува отчетливо само при стабилно натискане на педала на газта. Разходът на гориво пък се движи около 7.5л на 100км път при извънградски условия. Според мен е добре предвид размерът на колата и динамииката, която предлага двигателят. Показателите със сигурност щяха да бъдат по-добри, ако имахме една идея по-съвременна скоростна кутия. Не че сегашният автоматик е лош – превключва бързо и плавно, но предавките са му малко – шест на брой.
Добро впечатление ми направи и окачването. То е подчертано комфортно, нивото на шум откъм него и пътя е ниско и като цяло се справя добре с неравностите, включително и напречните такива при висока скорост на магистрала. Ако свиете по малките пътища обаче, трябва да карате внимателно особено, ако возите някой със склонност към прилошаване. Имаме осезаем наклон на каросерията в завои, а при по-висока скорост динамичното разпределение на тежестта започва да създава проблеми с които дори електронната стабилизираща система се справя трудно. Казано накратко, Sorento не е пригоден за по-активно каране. При това положение за мен е абсолютна глупост наличието на Sport бутон, който втвърдява волана (изкуствено се усеща, а и рейката е бавна) и евентуално променя настройките на педала на газта и автоматичната скоростна кутия (там честно казано не усетих разлика). Ясно е, че думичката Sport продава (може би), ама на черното няма как да му се каже бяло – Sorento е семеен автомобил за спокойни и комфортни пътувания, а маркетинг хората с техният „Sport“ могат да си гледат работата.
Електроника и технологии:
Sorento разполага с повечето „джаджи“, с които са оборудвани топ-нивата на автомобилите в средния клас. Освен активния автопилот, който споменах, имаме на разположение система за предупреждаване на напускане на лентата. Работи добре, но само предупреждава със звуков сигнал, което според мен е излишно. Да не говорим пък, че в България хората, които се престрояват с мигач са толкова безумно малко, че за всички останали тази система ще е просто дразнител (може да се изключи). Разполагаме и с асистент за паркиране, с който аз не успях да се справя. За сметка на това камерите с 360 градусова гледка работят добре, включват се без забавяне и са много по-удобни за паркиране (не важи за хората с купени книжки). Имаме и система за следене на мъртвата зона, която в унисон с колата е настроена по-скоро консервативно и предупреждава малко по-рано отколкото аз бих искал, спрямо моя стил на шофиране.
Малко ме учуди, че фаровете са ксенонови, а не би-ксенонови, но всичко си има цена, а все пак Sorento е в бюджетния край на палитрата от пълноразмерните „високопроходими“ автомобили.
Comments are closed.