Сто думи за новия Nissan Qashqai – Тест

Добре де, може би ще са малко повече от сто, но днешният тест е малко по-кратък, по-целенасочен и съсредоточен изцяло в града и околностите му. Това е така, защото Qashqai е това за градските кросоувъри, което iPhone е за смарт телефоните – не е първият, но е моделът, който създаде ниша и ги затвърди на пазара. И така, разполагам с едва няколко часа в компанията на второто поколение Qashqai, за да разбера по-добро ли е то от модела, който замества, има ли шанс да повтори пазарния му успех и най-вече – заслужава ли си.

DSC_9286

Дизайн:

Новият Quashqai надгражда външния вид на фейс-лифта на първото поколение – тоест имаме сходен облик и излъчване, но под формата на една много модерна интерпретация. Това означава правилни пропорции, „мускулеста“ предница (която преди време беше заппазена марка за Infiniti), динамично излъчване, и ако автомобилът беше човек мисля, че би се представил така – „Hi, I’m Quashqai and I’m cool*“ А би се представил на английски, вместо на японски, защото това е модел, разработен основно в Лондон и Кранфилд от Нисан Европа. Въпреки това, колата има своята Японска идентичност и няма начин да бъде сбъркана с някой от европейските си конкуренти.

Интериорът, типично по японски, е доста обикновен. Като изключим наличието на седем инчовия дисплей на инфотеймънт системата и някои други по-дребни детайли, спокойно можете да си помислите, че сте седнали в автомобил произведен преди 15 години. И за да няма недоразбрали не го казвам като нещо лошо – лично на мен не ми харесва, но предпочитанията на широкия кръг купувачи са такива, а и е по-евтино.

*Здрасти, аз съм Quashqai и съм готин.

DSC_9241а

Интериор:

Иначе интериорът е приятно място – високата позиция на седене е безпорен плюс в града, качването и слизането е лесно, пространството на пътвия ред седалки е достатъчно и самите седалки не са лоши, макар за пореден път да се чудя защо нямат вертикална регулировка на предната част (т.е. промяна на ъгъла на хоризонталната част от седалката). Поне шофьорската седалка трябваше да има такава регулировка, а и все пак се намирам в Premium модела – предпоследното ниво на оборудване. На втория ред е малко по-притеснено – седалките имат къса основа, а и са малко по-ниски отколкото би било удобно. Това пък се е отразило на мястото над главите на пасажерите, което е достатъчно дори и при версията с панорамен покрив (при която таванът е малко по-нисък).

   DSC_9249а DSC_9253а DSC_9242а DSC_9251а

Като цяло салонът на колата не предлага някакви особености – практичен, удобен и сравнително качествен като за класа. Добро впечатление прави, че по-евтината пластмаса е добре замаскирана и има приятна текстува, а като цяло материалите в горната част на салона са добри. Не съвсем добро впечатление прави качеството на сглобката на места. И докато недобре напаснатата текстилна облицовка около панорамния покрив може да се приеме за дреболия, която едва ли ще бъде забелязана от 95% от хората, качващи се в Qashqai, то лостът на скоростите, който поскърцва всеки път, когато работя с него може и да не се хареса на повече хора. Иначе впечатление ми прави начинът, по който японците се справят с детайлите – едновременно имаме облицовка на част от вратите от изкуствена, шита кожа, която изглежда добре, но на същата тази врата имаме бутон за управление на прозорците, който няма осветление. Контрастът е доста силен.

DSC_9244а DSC_9293 DSC_9253а DSC_9246а

На пътя:

В града компактният Nissan показва силните си страни. Много ми хареса доброто обезшумяване на модела – получаваме добра изолация от обкръжаващия свят, което особено за по-голям град пълен с нервни шофьори води до доста по-спокойна атмосфера за пътниците в Qashqai-я. Двигателят, с който разполагаме е бензинов и като такъв има много ниски нива на вибрации, а и дори при по-сериозно натискане на педала на газта, почти не се чува в купето. Изненада ме и това, че шумът откъм пътя е силно редуциран, и то при положение, че тестовият автомобил е оборудван с 19 инчови джанти и съответно гуми с по-нисък профил. Иначе окачването е подчертано твърдо и това помага на Qashqai да се държи напълно като лек автомобил, поне при по-ниска скорост. Същевременно комфортът е на добро ниво.

DSC_9273

Осезаем скок спрямо предходното поколение е управлението – най-после разполагаме с някаква обратна връзка от пътя и воланът не се усеща толкова изолиран, колкото беше преди. Харесва ми и макар колата да не предразполага към спортно управление, все пак е по-приятна за каране. Това важи в пълна сила за 1.6 литровия турбо-бензин, с който се придвижвах аз. Неговите 163к.с. ускоряват колата до 100км/ч за под 9 секунди. В същото време цената му е едва няколко стотин лева по-висока от тази на най-малкия дизел. Разходът на гориво пък се движи между 5 и 7.6л на 100 км. Това е според официалните данни, според мен цифрите са 6.5 и 8.5**, което обаче пак е съвсем приемливо.

И в тази връзка, аз не би си купил дизела – простата аритметика показва, че по-големият дизел (130к.с.) излиза икономически изгоден при общ пробег от около 90000км (и ще има по-висока остатъчна стойност). Е да но е по-бавен, по-шумен и освен, ако пестенето на средства в дългосрочен план не е приоритет пред комфорта и динамиката, бензиновият вариант сякаш е за предпочитане или поне не бива да бъде пренебрегван.

**Тестовият автомобил имаше малък пробег. По-нататък разходът вероятно ще се смъкне с 5-10%.

DSC_9269 DSC_9277 DSC_9289 DSC_9281

Заключение:

С Qashqai от второ поколение Nissan предлагат една интересна алтернатива на моделите в „Golf“ класа или казано по друг начин на компактните семейни хечбеци. Автомобилът предлага всичко най-необходимо в атрактивна опаковка и макар да не се откроява с някакви особени качества (поне на пръв поглед), се справя съвсем добре с всички всекидневни задачи. Предвид спецификата на градските улици в България, подобен автомобил с повишен пътен просвет е изключително подходящ. С компактните си размери и 360 камерите при високите нива на оборудване, Qashqai е подходящ за града, но съм уверен, че ще се справя добре и на дълъг път (особено ако седите отпред).

Всичко това идва на много примамлива цена, движеща се около 40000 – 55000 лв с ддс за версията с предно предаване. Примамлива е, защото оборудването е щедро и предлага технологии присъщи на автомобили от по-висок клас като например изцяло светодиодни фарове. Примамлива е, и защото наскоро карах Great Wall H6, който също струваше около 45000 лв. и освен, че е грозен, предлагаше комфорта, качеството на изработка и имиджа на маратонка Adibas от Илиянци, но това е друга тема 🙂

Цветан Илиев

Повече информация за цени и оборудване можете да намерите на http://www.nissan.bg/

DSC_9270

Advertisements

2 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s