Интериор
Влизайки в колата, попадам в свят, който комбинира класически линии с извънземни детайли. Не съм убеден, че снимките ми са уловили духа на интериора по най-добрия начин, но има нещо доста „high tech“ в него. На мен интериорният дизайн ми допада, а и качеството е на ниво като за класа. Единственото което липсва, дори като опция, е замяната на пластмасовите лайстни с метални. Е тогава вече, салонът на Mondeo щеше да бъде наистина „класен“.
Иначе колата разполага с достатъчно като брой и обем ниши за дребен багаж и с най-дълбоките поставки за чаши, които някога съм срещал в кола. Харесва ми и дълбоката ниша зад централната конзола, напомняща на моделите на Volvo.
Седалките пък са удобни, макар че основата е една идея по-къса, отколкото би било добре. Също така предлагат прилична странична опора, но това да не важи в пълна сила за областа около рамената. Интересно е, че в Titanium седалките са спортни, но ако трябва да бъда честен на мен изобщо не ми се видяха спортни, а съвсем нормални. При това положение, би ми било интересно да пробвам „неспортните“ базови седалки.
На втория ред нещата са малко по-зле от очакванията ми (не бих казал че е зле, просто имах високи очаквания, на базата на предходните поколения на модела), защото седалките са по-ниски спрямо преди, а предните седалки също са разположени по-ниско. Какво означава това? Означава, че макар мястото за колената да е предостатъчно, то това да си „набутате“ краката под предните седалки не е съвсем лесно, а по-ниските седалки лично на мен не са ми твърде удобни. Все пак е ясно защо от Ford са ги разположили така – за да оставят място за главите на пътниците, които в противен случай биха страдали, поради полегатата форма на покрива. Ето, че и тук в името на красотата и дизайна се правят компромиси, но да не забравяме, че това е семеен автомобил и децата и не твърде високите подрастващи, които би следвало да се возят отзад, няма да имат моите проблеми.
Comments are closed.