На пътя
На пътя Kuga отново успя да ме изненада с поведение, което се отличава от типичното за Ford. За разлика от предното поколение на модела, тук връзката с пътя се усеща по-слабо. Това съответно води до по-спокойно каране, което пък до повишен комфорт за пасажерите (ново доказателство към теорията ми, че Kuga II е насочена най-вече към семейните пътувания), защото почти никой не обича да го лашкат наляво-надясно по път с много завои.
Окачването също е по-меко спрямо преди и като цяло се справя съвсем добре с неравностите, особено при по-висока скорост. Същевременно колата се усеща стабилна и наклонът на каросерията е сравнително лек. Смятам единствено, че Ford е трябвало да вложат още малко в изолирането на шума откъм пътя.
Откъм двигател, тестовият автомобил разполагаше с двулитров дизел със 140к.с., който след модернизацията вече има 10к.с. повече. Сам по себе си двигателят е добър – еластичен е, няма осеззаема турбо-дупка, сравнително тих и икономичен и като само на моменти вибрира малко повече. Но проблемът му е, че не е достатъчен за тази кола. Не и във версията 4х4 с автоматизирана скоростна кутия.
Маршрутът ми в петък вечер започна в София и приключи в Банско. Това ми даде възможност да покарам при разнообразни условия, в натоварен трафик. За магистралата 140-те „коня“ са напълно достатъчни, но проблемът дойде след края ѝ, когато осъзнах, че ще трябва да карам чинно в редичка до Симитли, защото възможностите за изпреварване, които се отваряха бяха твърде екстремни за сравнително мудната конфигурация. Въпросният двигател се предлага и във версия със 180к.с., но дори при нея ускорението от 0 до 100км/ч отнема 10 секудни с автоматизираната скоростна кутия, което е на границата между „муден“ и „ставащ“ (поне за мен). С ръчни скорости и по-големия двигател нещата си идват на мястото с ускорение в стандартната дисциплина от 9.2 секунди – това звучи по-добре, макар да ми се ще да има и малко по-бърза версия.
Като разход на гориво аз постигнах малко над 8л на магистрала, около и под 7 на натоварен първокласен и малко под 6л при спокойно каране извън града.
Системата за задвижване на четирите колела при Kuga заслужава похвала. Имах възможността доста да си поиграя с нея в снега над Банско а и до спортната база на Безбог – като за класа е много добра. Друг е въпросът дали някой има нужда от задвижване 4х4 в този клас, но за това – в заключението.
