На пътя
Колата, която покарах, бе оборудвана с двулитров дизелов двигател със 140к.с., 350Nm въртящ момент и шестстепенна ръчна скоростна кутия. Задвижването бе 4х4 с режими за сняг, пясък и кал, като ускорението от 0 до 100км/ч му отнема 9.5 секунди.
Та този двигател ми направи добро впечатление и пасва на колата – добра динамика, еластичен е, не трака прекалено много и предполагам, че е по-подходящ от турбинираните 1.4 бензинови двигатели, които също се предлагат за модела. Като разход надмина силно официалните данни, но предвид аеродинамиката на колата и 4х4 задвижването се справи горе-долу добре – 6,8л в града с два студени старта, 7.8л при извънградски условия, планински пътища и липса на пътища (демек в калта), и 8.3л на магистрала.
Иначе първото впечатление след като взех Renegate от Балкан Стар беше, че се намирам в класически „джип“. Това усещане се породи основно заради твърдото окачване, което ми напомня на спартански пикап например. Независимо от това, благодарение на гумите с висок профил, колата не е некомфортна и се справя добре с хилядите неравности, пропадания, дупчици, ровове, гърбици и други подобни елементи, често срещани по софийските улици.
Както и да е, за основното каране, реших да се насоча към Правец, но по малко по-алтернативен маршрут – Подбалканският път, Горно Камарци, след това старият път около магистрала Хемус, а навръщане по магистралата.
И така, при движение със скорост около 100км/ч, Renegate се държи съвсем цивилизовано. Шумът откъм пътя и съпътстващите аеродинамични шумове са умерени и не натоварват. Двигателят пък дава адекватни възможности за ускорение при изпреварване и като цяло пътуването е приятно. Освен това панорамният покрив е доста голям, а това да пътувате по хубав път с отворен покрив, безспорно е приятно. В завоите след Саранци настъпих Jeep-а малко повече, за да проверя поведението му в завои при по-динамично каране и колата, както може да предположите, посрещна завоите със значителен наклон на каросерията, но пък стабилно стъпила на пътя. Седалките също не разполагат с добра странична опора, но реално Renegate не е предназначен за такъв тип шофиране.
След това навлязох в третокласния път около Горно Камарци и се заоглеждах за черни пътища, по които да проверя до каква степен Renegade оправдава името Jeep. За късмет успях да намеря няколко добри възможности. Първата по-интересна беше сух, черен път в гората, покрит с листа от есента, с умерени наклони. За него просто натиснах Lock бутона на 4х4 системата, за да включа перманентното задвижване на четирите колела. Колата не изпита никакви затруднения, а в качествата на системата се уверих и след като поставих Renegate на „кантар“. При това положение, системата успява да спре подаването на въртящ момент към колелото, което е във въздуха и съответно колата може да продължи движението си напред безпроблемно. Не е зле като за градски SUV, за който в 99% от случаите най-тежкото препятствие ще бъдат гърбиците на входа на мола.
По-интересната част обаче, дойде след като намерих доволно разкалян път с дълбоки коловози и следи от гуми на сериозни, товарни машини. Всъщност такъв път успяхда намеря едва от третия опит – първият ми опит завърши пред портите на някакво военно поделение в гората, откъдето се ометох с „мръсна газ“ преди да са ме очистили, вторият опит завърши отново пред някакви порти в гората, но май бяха на горското стопанство, а третият опит бе успешен. Включих режима за кал и потеглих по стръмния път. На места беше толкова изровен, че трябваше да карам изключително внимателно, за да избегна попадането на колелата в образувалия се улей, защото тогава клиренсът на Renegate от 21см щеше да се окаже крайно недостатъчен, а аз да заседна в средата на нищото. Както и да е, успях да погазя в калта, отново без никакви проблеми или затруднения и останах много доволен както от преживяването, така и от възможностите на Jeep-а.
На връщане се прибрах бързо по магистралата, където успях да тествам активната система за следене на лентата, която връща автомобила в лентата му, ако настъпи маркировката. Като цяло работи добре и с малки изключения реагираше адекватно на опитите ми да изляза от лентата си, дори при сравнително остри завои. Друга система, която вече навлиза все повече в колите, е автоматичното включване на дългите светлини – особено приятна екстра, работеща много добре при Renegade. Иначе на магистралата колата се държа добре. За мое учудване аеродинамичният шум не беше прекалено силени и в общи линии атмосферата в купето при около 140км/ч е приятна. Все пак кубичните форми оказаха стабилно влияние върху разхода на гориво, но мисля, че 8.3л не е толкова зле, особено за планинска магистрала. Освен това, предполагам, че моделите, оборудвани с деветстепенната автоматичнаскоростна кутия от ZF, ще са по-икономични при такъв път.
Comments are closed.