Новият голям седан на Renault – Talisman (Тест)

Спомням си, че когато бях дете, в средата на деветдесетте години, свързвах Renault основно с големите им модели 21 и Safrane, които тогава ми приличаха точно на големи, тежки кораби и си представях, че са ужасно удобни и интересни за дълъг път (защото тогава, ако си спомняте, до морето се стигаше за 6-7 часа – тегава работа, особено пък ако си скучаещо 7-8 годишно дете). Въпросните два модела бяха и последните големи модели на французите, които се срещаха често по улиците, защото след края на производството на Safrane, Renault направиха кратка пауза, след която решиха да опитат да предизвикат интерес в сегмента чрез смелия модел Vel Satis, който аз също намирах за интресен, но очевидно беше прекалено неконвенционален (дори малко извратен), за да се хареса на множеството купувачи. След неуспеха с Vel Satis от Renault решиха да направят друга грешка с пускането на пазара на Latitude – модел, създаден от дружеството Renault-Samsung, който ясно си спомням, че видях за пръв път някъде по бул. Сливница и си помислих „Я виж ти, Renault са направили много голям бюджетен автомобил!“. После се оказа, че моделът не бил бюджетен, но на мен съвсем искрено ми приличаше на голяма версия на Clio Symbol например.

И ето след два неуспеха, Renault най-после решиха да се върнат в класа на големите семейни седани с модел, който има какво да предложи и изглежда смело, но не изчанчено. Това е Talisman, с който се срещнах за пръв път миналата есен във Франкфурт и веднага ми грабна вниманието, а ето че няколко месеца по-късно ми се отвори възможност да го покарам и да видя дали и той ще ме впечатли като големите „кораби“ от миналото.

Дизайн:

DSC_1929

Както добре знаем, дизайнът продава, а като гледам и Renault са си научили урока след Vel Satis и Latitude, защото новият им флагман със сигурност е сред силно впечатляващите модели в класа си. Ето например предницата няма как да бъде сбъркана с нищо друго – смелата форма на фаровете (дневните светлини) определено прави впечатление, а в комбинация с голямата и широка решетка придават силно динамично излъчване на автомобила.

Страничната линия пък е конвенционална, което според мен е абсолютен плюс в този клас, където хората хем искат да бъдат модерни, хем не са готови да експериментират твърде много.

Накрая стигаме до задната част, която отново е по-скоро смела със светлините, които минават през почти цялата ширина на капака на багажника. На мен ми харесва. Харесва ми и тънката C-колона и това, че има допълнителен страничен прозорец зад задната врата.

DSC_1931

Интериор:

Обстановката в интериора също е приятна и модерна. Впечатление, разбира се, прави намаленият брой бутони и дисплеят за управление на функциите, разположен на централната конзола.

При топ нивото на оборудване Intense, с което разполагаше тестовата кола, определено се усеща желанието на французите да достигнат по-високо качество и луксозна атмосфера. Да, декоративните „дървени“ панели са пластмасови (напълно нормално за кола от този клас), но са направени изключително добре и аз въпреки, че съм върл противник на имитацията, не ги намерих за дразнещи. Освен това по-евтината и твърда пластмаса като цяло изглежда добре на вид и е на места, които така или иначе не попадат често пред погледа на водача и още по-малко под пръстите му. Изключение прави единствено скоростният лост, който определено би могъл да бъде малко по-солиден.

DSC_1875

Също така пространството е съвсем достатъчно, а на мен отпред дори ми е малко широко, тъй като някак не мога да се възползвам от облегалката за ръка във вратата нормално. Мястото за пътниците на задната седалка също е щедро, но все пак седалката е по-ниска, отколкото би било оптимално за възрастен човек… но пък това е семеен седан и може би е нормално в повечето случаи отзад да се возят деца и подрастващи.

Докато съм на темата със седенето, нека обърна внимание и на самите седалки. Въпросните са доста широки, а при ниво на оборудване Intens разполагат и със завидно количество „глезотии“. Това включва отопление, вентилация и масаж. Хич не е зле, а? Има и четирипосочна лумбална опора, което в моя списък е голям плюс. И освен, че звучи добре на хартия, е така и на практика – седалките са удобни, предоставят лесна възможност за намирането на оптимална позиция на седене и не изморяват на дълъг път. Колкото до масажната функция, според мен е малко излишна и макар да предлага три вида масаж, на мен и трите ми се сториха по-скоро еднакви, но пък по-добре да я има, отколкото да я няма 🙂

Нещо друго, което на пръв поглед прави добро впечатление е амбиентното осветление, което е интегрирано в таблото по начин познат от значително по-скъпите модели на немските премиум марки. Изглежда добре, приятно е, а и човек веднъж като свикне на кола с амбиентно осветление, му е недотам естествено да се качи в такава без подобно осветление. И в пълна противоположност на интегрираните в таблото светодиоди, от Renault са сложили една безумно дразнеща лампичка в тавана, която свети прекалено силно, и макар да може да се изключи независимо от осветлението в таблото (за съжаление не от обособен бутон, а от дебрите на менюто за настройки на автомобила), се включва отново при всяка смяна на режима на управление.

Последно Talisman разполага с достатъчно ниши за багаш и огромен багажник с обем от 608 литра, който обаче изглежда осезаемо по-малък поради продълговатата си недотам правилна форма, а и доста тесният отвор – който иска да товари багаж, ще трябва да се насочи към комбито (което изглежда много добре).

На пътя:

DSC_1947

Колата, която подкарах от офиса на Renault-Nissan в София, бе оборудвана с най-мощния дизелов двигател в гамата на модела- четирицилиндров с работен обем от 1598куб.см, максимална мощност 160к.с. и максимален въртящ момент от 380Nm. Това в комбинация с шестстепенна скоростна кутия с два съединителя и активно окачване плюс завиващи предни и задни колела.

След като седнах в колата и учудващо бързо си намерих удобна позиция, направих една обиколка из града, в която постигнах разход в натоварените следобедни часове от 6.7л на 100км. Може да е далеч от 5.1л, които обещават от Renault, но определено е добър показател за комбинацията от голям седан, автоматични скорости и следобедните софийски часове. Направи ми впечатление лекото управление на автомобила и добрата изолация от външния свят. Окачването ми се стори малко по-твърдо от очакванията (все пак в моето съзнание големите модели на Renault бяха големи лодки), а и впечатление ми направи, че е относително шумно при неравности – поне на фона на тишината, която французите са постигнали откъм двигател и шум откъм пътя.

Докато обикалях града, се опитах да се запозная по-добре с инфотейнмънт системата и управлението на функциите на автомобила. Хареса ми, че освен touch-screen, колата разполага и с кръгъл контролер, което за мен е най-удобният вариант за управление на подобни системи. Разходките из менютата ми се сториха лесни и като цяло системата е интуитивна, като единственото нещо, което не ми хареса, е наличието на бутон за достигане на основния екран (home) край въпросния въртящ се контролер.

След като се запознах добре с колата, потеглих към магистрала Тракия, където както винаги забих педала на газта в пода веднага след стоянката с куките, за да се уверя, че Talisman ускорява стабилно, но все пак отначало ми се стори, че се намирам във версията със 130к.с., т.е. мощност не липсва, но далеч не е в излишък. Всъщност по-мощният дизел ускорява колата от 0 до 100км/ч за 9,4 секунди, но за мен усещането беше като нещо леко над 10 секунди. Въпреки това, благодарение на високия въртящ момент, колата ускорява относително стабилно и до по-висока скорост, а и сериозна липса на мощност и при изпреварване не се усеща.

Но да се върнем на Тракия – след като си поиграх с газта и включих активния автопилот, който работи до скорост 140км/ч (не бях срещал кола, при която да работи до толкова ниска скорост преди, но пък ви гарантира, че няма да получавате електронни фишове). Именно по завоите в началото на магистралата осъзнах нещо, което не бях очаквал от Renault – колата се усеща изключително стабилно и здраво стъпила на пътя. Шумът откъм колелата, както и при по-ниска скорост, остава нисък, а същото важи и за аеродинамичния шум, но поради сравнително ниския брой скорости (като за 2016-та година) двигателят работи при малко по-високи обороти и съответно се чува в купето. Въпросната скоростна кутия има шест предавки и иначе работи съвсем добре. За бензиновите версии пък се предлагат скоростни кутии със седем предавки. И тъкмо поради по-високите обороти, но и заради планинския старт на Тракия, разходът на гориво беше 7.5л на 100 км. Предполагам, че при по-дълъг пробег (до Бургас например), колата ще гори малко под 7л за 100км.

DSC_1914

И така след магистралата поех към Костенец, Боровец и оттам Железница. Пътят предлага много завои, изкачвания и слизания, хубави гледки, вечеря в Боровец (никога не отказвам да ям в ресторантчето на Ресми) и след това любимите завои край Железница. Аз го започнах в еко режим и кротко каране, за да проверя колко икономичен може да бъде Talisman и останах с добро впечатление, благодарение на показанията на бордовия компютър, които се заковаха на малко над 4л. Е, до влизането в София въпросният показател се беше вдигнал до над 5, но и аз бях преминал в спортен режим.

Но както и да е, по пътя колата показа същото спокойно и уверено поведение и наистина се оказа, че е изключително приятна за каране. Всъщност, след като от Ford „укротиха“ Mondeo и го направиха по-скоро комфортен, мисля че сега Talisman може да грабне титлата за най-приятен за каране автомобил в класа си. Проблемът идва единствено от двигателя, който е твърде слаб като за страхотното шаси. И все пак, не бива да забравяме, че тестовата кола има активно окачване, което със сигурност помага за по-голямото удоволствие от шофирането. И нещо друго – активното окачване върви в пакет със завиване на четирите колела. Вместо да описвам начина на работа на системата ви предлагам да погледнете следното видео:

И докато завиването на задните колела остава незабележимо при по-спокойно каране, то при резки маневри определено се усеща. Получава се едно леко нереалистично усещане при отклонението от курса и това бива допълнено от леко неестествена стабилност. Доста е интересно и си струва да се опита, а смятам и, че при екстремни ситуации може да бъде от голяма полза. Освен това в градски условия редуцира диаметъра на завой с 80см.

Заключение:

Ето, че Renault най-после пуснаха на пазара силно конкурентоспособен автомобил в класа на големите семейни седани. Въпросният сегмент обаче е в процес на смаляване, а и е пълен със силни модели, които имат какво да предложат и нямат силно изразени недостатъци. Все пак смятам, че Talisman има качества, които го отличават от останалите представители в класа и определено ще му помогнат да натрупа почитатели.

За мен най-силните страни на колата са дизайнът ѝ, пътното поведение и в голяма степен цената, тъй като базово Talisman струва 41500лв, а най-високото ниво на оборудване с бензинов двигателс 200к.с. (който бих избрал аз) – 55500лв или 57500лв за любителите на дизела. За тази сума получавате голям седан с един куп екстри като навигация, преден и заден парктроник, кожен салон, отопляем волан, вентилирани седалки с масаж, изцяло светодиодни предни светлини, безключов достъп и палене и т.н. Определено звучи като топ предложение, което според мен ще привлече не малко купувачи.

Цветан Илиев

DSC_1884

За повече информация посетете http://www.renault.bg

Оценка:

Talisman

 

 

2 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s