На пътя
Volvo предлагат S60CC с три двигателя – D4 версия с двулитров, четирицилиндров, дизалов двигател (ново поколение) със 190к.с. и предно задвижване, D4 версия с 2.4 литров, петцилиндров, дизелов двигател (190к.с.) и перманентно, двойно задвижване и T5 версия, с 2.5 литров, петцилиндров, бензинов двигател, развиващ 254к.с. и отново с 4х4 задвижване.
Аз, като голям почитател на петцилиндровите двигатели, при всички положения бих стоял настрана от четирицилиндровата версия. Да, по-модерна е, предлага се с осемстепенна, автоматична скоростна кутия („автоматиците“ при другите два варианта са със шест скорости), но петте цилиндъра са на доизживяване и смятам, че човек, който обича колите и има възможност, трябва задължително да се насочи към някой от тях.
И така, както може да се очаква, колата, която подкарах бе тъкмо D4 с двойно предаване и шестстепененна автоматична скоростна кутия. При тази конфигурация, максималната скорост достига 210км/ч, а ускорението от 0 до 100км/ч отнема 8,8 секунди. Интересно е, че същият двигател се предлага в други модели на марката с мощност 215к.с., но незнайно защо тук са решили да го ограничат малко. Все пак един „чип“ от Heico, който запазва заводската гаранция на колата (5 години без ограничение на пробега) и би вдигнал мощността до 230к.с. не би бил лошо решение.
Както и да е, сядайки в колата за нула време си намерих идеалната позиция на седене и потеглих. Интересно е, че позицията на седене не е особено висока, но в същото време начинът, по който се усеща колата (като начало по градските улици) много ми напомни на предходното поколение XC90, а сигурно е още по-сходно с XC60 (което обаче не съм карал). Всъщност в града, колата е изключително приятна, тъй като е много добре обезшумена, силно впечатление прави ниското ниво на шум откъм пътя, и най-важното – окачването поема многодобре безкрайните неравности и дупки из градските улици. В същото време скоростната кутия, може и да има едва шест предавки, но въпросните са с много добре избрани предавателни числа, а двигателят е силно еластичен (кубатурата си казва думата). И така например в градски условия с два студени старта, аз постигнах разход от 8.5л за 100км.
И все пак, основната част от тестовете си, аз правя извън града. Този път реших да действам на два етапа. Етап едно – повече снимки и разкаляни пътища – и етап две – повече път и по-нормално каране. За етап едно отворих Google Maps и реших, че ще отида до задната страна на Витоша, за да видя докъде стига пътят. Та дестинацията, която си избрах, бе благозвучното село Чуйпетлово. Навигацията реши, че трябвада мина през Владая и Драгичево, но на мен ми се стори, че има път и от другата страна и твърдоглаво потеглих към Железница.
Малко след Бистрица, свих в дясно и нагазих в калта. Високият просвет на колата позволява безпроблемно шофиране по черни пътища, че и леко извън тях. Системата за двойно задвижване определено не е проектирана за оф роуд, но въпреки това не изпитах никакви затруднение – теренът беше мокър, с кал и трева, но безпроблемно се качих и до върха на хълма, непосредствено след излизането от Бистрица. Смятам, че представянето на колата извън асфалтовите пътища бе на много добро ниво и всъщност доказва, че подобен автомобил безпроблемно би могъл да замести голямо количество, от по-скромните „джипове“ от гаража ви.
Освен това, колата има система за спускане по наклон, която изпробвах при слизането от въпросния хълм, и която също се справи отлично в леко каменистия участък.
След като поизмих гумите на колата в близкия поток, излязох отново на пътя и поех с повечко газ нататък. Направи ми впечатление, че и при по-висока скорост шумът откъм пътя остава ненатрапчив, но пък двигателят започва да „ръмжи“ осезаемо, когато му се налага да работи по-усърдно. Това, поне за мен, не е проблем именно заради наличието на пети цилиндър, което гарантира по-приятен звук. В завоите след Железница, S60CC доказа, че не е автомобил за спортно шофиране, тъй като наклонът на каросерията му при по-резки завои е сериозен, но колата си остава стабилно стъпила на пътя, електронната стабилизираща програма не се намесва, а седалките предлагат предостатъчно странична опора. Мисля, че подобен тип шофиране би бил „най-болезнен“ за пасажерите на втория ред, на които вероятно ще им прилошее от клатушкането. В този очастък стигнах до извода и, че този двигател е напълно достатъчен за автомобила – така или иначе S60CC не предразполага към „спортно“ каране, а това не е и целта му. В същото време мощността е достатъчна за пъргаво придвижване и лесни изпреварвания.
Колкото до крайната ми дестинация, в крайна сметка до село Чуйпетлово не стигнах, тъй като 5-6 км преди това, пътят свърши в река Палакария.
За втория етап от теста, реших да отида до село Мухово, като в едната посока карах по магистралата до района на Пазарджик, а навръщане, предимно по разни забравени от всички пътища.
И така, подкарах по магистралата със стандартните 140-150км/ч. Тук отново се убедих, че шумовете са добре прикрити, като единствено големите странични огледала създават малко повече завихряния, поради големия си размер. Иначе при тази скорост ускоренията и доускоренията са безпроблемни и пътуването като цяло е много комфортно и приятно. Разходът на гориво пък се движи около и над 10л за 100км, което разбира се далеч не е икономично, но предвид кубатурата на двигателя, размерът и теглото на автомобила, 4х4 задвижването и големият пътен просвет, не е неочаквано. Освен това трябва да призная, че за момент се движих малко по-бързо. Работата е там, че тъкмо слушах по радиото, как фуражките се били захванали с кортежите, когато с бясна скорост ме изпревари Bentley Continental Flying Spur, плътно следвано от Mercedes GLE (може и ML да беше). Та реших да ги последвам за момент, за да се нагледам малко на безумията на охранителите от втората кола, които караха между лентите и елегантно избутваха останалите учасници в движението.
Както и да е, след като слязох от магистралата, поех по пътя за Мухово, по който при смесено каране, достигнах до 7.7л разход. Колата пък продължи да ме радва с комфорта си, а аз продължих да се наслаждавам на качествената аудио-система – нещо типично за Volvo.
Comments are closed.