На пътя
Ще се наложи да започна негативно и не, проблемът не е в колата, а в изключително ниската култура, която наблюдавам из Софийските улици – непознаване на ЗДВП, арогантно поведение, неспазване на елементарни правила, пълна безнаказаност и всичко това гарнирано със солидна доза комплекси. Е, за съжаление, карайки Adam Rocks се сблъсках с пълна сила с тези проблеми. Освен одобрителните погледи, които събираше малкият автомобил, може би тъкмо поради размера си, привличаше двойно повече агресия. За късмет, Adam ми помогна да се измъкна от всички неприятни ситуации благодарение на трицилиндровия си двигател с принудително пълнене и доста впечатляващата динамика, която той предоставя.
Въпросният двигател има работен обем от 999куб.см и предоставя 115к.с. и 170Nm въртящ момент. Мощността му е достатъчна, за ускорение в дисциплината 0-100км/ч за 9.9 секунди, но реално в градска среда усещането е, че колата може повече, тъй като ускоренията и доускоренията при по-ниска скорост са впечатляващо бързи. Към тази приятна динамика, получавате разход на гориво между 4.1л и 6.3л на 100км (официален), както и една идея по-приятен звук спрямо конвенционалните, четирицилиндрови двигатели. Всъщност при ниски обороти звукът е по-специфичен – леко небалансиран и неравномерен, което е доста симпатично. При по-динамично управление пък, освобождаването на налягането от турбото се чува много ясно и определено прави колата по-забавна за каране.
Времето, в което се придвижвах с Adam Rocks, разбира се прекарах основно из градските улици – колата си е 100 процента градски ориентирана. Като цяло придвижването в градския трафик е удоволствие. Колата освен пъргава, е достатъчно маневрена, като сервоусилвателят на волана има и градска функция, която прави въртенето на кормилото свръх-лесно. Освен това старт-стоп системата сработва на място и безпроблемно, гарантирайки нисък разход на гориво. Всъщност аз засякох разход в града от 5.5л на 100км, който е по-нисък от официалния, но пък трябва да си призная, че си подбирам маршрутите доста внимателно и рядко се набутвам в големите задръствания.
Шофирайки из София успях да нацеля няколко дупки като мнението ми е, че колата се справя сравнително добре с такива препядствия, предвид късата база и нископрофилните гуми – всъщност преодоляването на типичните неравности е доста леко и далеч по-комфортно от очакванията ми (увеличеният просвет със сигурност играе роля тук), но дупките все пак си казват думата. Иначе окачването е относително шумно, като шум откъм колелата се чува както при шофиране по нормална настилка, така и при неравности, но като за града нивата са напълно приемливи.
Нещо друго, което трябва да спомена е платненият покрив – изключително приятен елемент според мен, който пасва много добре на малките, градски автомобили и силно одобрявам връщането му на пазара (Peugeot 108 и компания също разполагат с такъв). При една от вечерните ми разходки с колата дори спрях аудиосистемата, за да послушам дъжда по платнения покрив… луда работа 🙂
Макар Adam Rocks да е изцяло градски автомобил, аз все пак реших да го изкарам извън пределите на София. Реших да карам по магистралата до Вакарел, а оттам по стария път за Панагюрище. Поведението при скорост около 130-140км/ч ми се видя адекватно, като колата продължава да се усеща стабилна, а шумовете са в рамките на допустимото, като при над 130км/ч аеродинамичният шум около отварящия се покрив се усилва значително. Все пак, при всички положения, автомобилът може да се справи с магистралата и да се придвижва с нормална скорост, ако това се наложи, а разходът на гориво е малко над 7 литра на 100км.
И така, излязох от Вакарел и поех по пътя за Панагюрище, като се възползвах от възможността да направя малко “off road” снимки, в съответствие с маркетинговите определения на Adam Rocks като кросоувър 😉
Идеята ми беше на отиване да “понастъпя” колата, за да видя какво може, а и защото предположих, че ще е забавна за каране. Е, наистина беше забавна. Нещо средно между карт и блъскаща се количка, Adam e в много пъргав и поврътлив, сменя посоката на движение с невероятна лекота и това е комбинирано с неочаквано прецизно кормилно управление. Adam тотално ме изненада. В комбинация с малкия турбо двигател, управлението на колата по тесния път с много завои и ниакво движение беше много приятно.
Всъщност с теглото си от над 1150кг, Adam Rocks е по-тежък отколкото човек би предположил, но интересното е, че по пътя с много завои тези килограми изобщо не си проличаха. Освен това недозавиването се случваше по-късно от това, което очаквах. Интересно е, че Adam ползва модифицирано шаси на Fiat 500, но двете коли имат доста различно пътно поведение. Fiat-ът, който е осезаемо по-лек страда от по-ранно недозавиване.
И така, продължих с по-динамичното управление до село Средищина (разходът на гориво в тази отсечка достигна 6.9л), след което обърнах и спокойно се прибрах в София, отчитайки извънградски разход на гориво при спокойно управление от 4,6л за 100км.
Comments are closed.