На пътя
Е да, това да караш червен Jaguar от високия клас само по себе си е приятно изживяване, а и ме държа далеч от неспоуките, които имах с Opel Adam миналата седмица. Факт номер едно – в България това да караш кола, която изклежда добре и отдалеч ѝ личи, че е скъпа коренно променя поведението на останалите участници в движението спрямо вас. Факт номер две – без да преувеличавам, редовно когато спра на бензиностанция например и сляза от някоя „по-специална“ кола касиерите са по-любезни, по-усмихнати, по-разговорливи и в по-добро настроение. Случайност? Надали.
Та освен плюсовете съпътстващи тези факти, присъщи за обществото ни (които мен ме дразнят изключително много), XF със сигурност успя да ме зарадва и с характера и държанието си на пътя.
Започнах теста си доста активно, тъй като си зададох за първа дестинация завоите след Бистрица. Е да, но в петъчния натоварен трафик сметнах, че ще е най-подходящо да стигна дотам, ако от Мото Пфое в Люлин си хвана магистралата за Перник и вляза в София през Владая, т.е. още в първия час от срещата ми с XF вече бях карал в градски условия, по магистрала, извън града и по планински път със завои.
За съжаление, докато стигна до IKEA и поема по пътя към Бистрица, над София се изсипа доста сериозен порой, та достигайки любимите си завои, се озовах на силно мокър асфалт. Пък както е лесно да се досетите, комбинацията от прашен и мокър асфалт, задно предаване, колосален въртящ момент от 700Nm и мощност от 300к.с. може би не е най-добрата. Все пак бидейки сравнително компетентен в управлението в подобни условия (все пак съм карал и по замръзналите езера в Лапландия… където беше една идея по-хлъзгаво), си позволих да „понастъпя“ автомобила и да се позабавлявам.
Първо впечатление – XF не е кола за подобни изпълнения, Jag-ът просто предразполага към по-спокойно каране и някак не се вписва в обстановката. Не, че завоите му се „опъват“, но поне на мен ми беше малко неестествено. Това си личи и по настройките, най вече на изпускателната система – просто колата е направена да бъде тиха – форсирам двигателя и не се чува почти нищо (отвътре се чува приятно приглушено ръмжене, а отвън само леко свистене). Най-добре просто чуйте:
А иначе автомобилът се справя със завоите доста добре и е приятен за управление. Мисля, че „вина“ за това има теглото на XF. С големия дизел, който карах аз, колата тежи 1750кг (идентично BMW 5 тежи 60кг повече, Mercedes E-Class 50кг повече, а Audi A6 е по-близо с 20кг отгоре). Това се дължи основно на алуминиевото купе на XF. Освен това тук му е мястото да добавя, че при четирицилиндровите двигатели, разликата в теглото с немската конкуренция е още по-голяма, като достига до 100-120кг. Точка за Jag!
По отношение на пътното поведение, останах доволен и от управлението, което е достатъчно директно и информативно.Що се отнася до окачването, като че ли имах малко по-високи очаквания. Тестовата кола бе оборудвана с опционалното активно окачване, което определено си пролича при по-динамичното шофиране, когато въпросното реално елиминираше наклонът на каросерията, но дори комфортния му режим не ми се стори наистина комфортен. Със сигурност не е и некомфортен, но просто в този клас ми се струва, че изолацията откъм пътя трябва да една идея по-добра. В тази връзка, а и предвид, че JLR в общия случай се справят много добре точно с настройките на окачването си мисля, че в случая с XF адаптивното окачване е излишна опция (2100лв).
Следващият ден започна с нови наблюдения за окачването, по магистрала Тракия. Е струва ми се, че шумът откъм пътя е повече, отколкото е редно да бъде. Дори, ако не ме лъже паметта, по-малкият Jaguar XE беше по-тих в това отношение. И отново искам да поясня – не е дразнещо шумно, но е по-шумно отколкото подобава на кола в класа. За сметка на това изолацията откъм аеродинамичните завихряния и двигателя е съвсем на ниво.
Както и да е, в ранната сутрин потеглих по магистрала Тракия с идеята да направя един дълъг , магистрален „круиз“ до Сливен. Включих адаптивния автопилот и поех на път. Мисля, че колата влезе в свои води на магистралата – скоростта не се усеща, а и допринася за филтрирането на по-фините неравности (коловозите след Пловдив няма какво да ги филтрира, но те са друга история). Хареса ми, че автопилотът може да поддържа по-къса дистанция, спрямо това, което съм виждал при други автомобили – това е доста полезно при изпреварване, когато други подобни системи удрят спирачки тъкмо когато сте наполовина в лявата лента. Освен това тестовият XF имаше и система за следене на лентата и задържане на колата в нея – работи добре и намясто. Тъй като пътувах в ненатоварено време, успях да поддържам доста висока средна скорост (достатъчно висока, за да е над ограничението и достатъчно ниска, за да не се налага да намалявам покрай камерите и полицатите с радари). Тук усетих и двигателя в цялата му прелест, тъй като огромният въртящ момент позволява стабилно ускорение при всякаква скорост и като цяло при всички пътни условия, в които карах разполагах с достатъчно мощност, която същевременно бе лесна за обуздаване и контрол. Колкото до магистралата – слязох от нея със среден разход от 8.5 л на 100 км, което ми се вижда повече от добре – при едно спокойно каране със 130-140 км/ч безпроблемно може да слезе дори под 7 л. Колкото до извънградски условия, то там 6л звучи като нещо съвсем постижимо. Не звучи зле като за голям, луксозен седан с 300 к.с. под капака, а?
Comments are closed.