На пътя

Автомобилът, който карах аз, бе оборудван с новия, двулитров дизелов двигател във версия със 194 к.с., деветсепенна автоматична скоростна кутия и официален разход на гориво между 3.6 и 4.3 л за 100 км. Освен това ускорява колата от 0 до 100 км/ч за 7.3 секунди и предоставя максимална скорост от 240 км/ч.

Първото нещо, което забелязах след като излязох от Балкан Стар, бе изключителната изолация от външния свят. Шумовете са сведени до минимум. Независимо от големите джанти на тестовата кола, в градски условия до ушите на водача не достигат никакви звуци откъм пътя. Освен това благодарение на опционалното въздушно окачване, E-Class се справя много, много добре с градските неравности и дупки. Спокойствието се нарушава донякъде от двигателя – шумоизолацията е добра, но с четирите си цилиндъра двигателят не е твърде балансиран и в ниски обороти до купето достигат вибрации. Освен това при включването на двигателя от start-stop системата, целият автомобил се разклаща осезаемо. За мен това не беше голям проблем, но смятам, че който е свикнал на пълно спокойствие, ще трябва да се насочи към по-голем, шестцилиндров двигател.

След като излязох от града се насочих към Подбалканския път, където със скорост около 100км/ч затвърдих мнението си, че E-Class е проектиран с комфорт в съзнанието. При тази скорост недостатъците на двигателя изчезват – при по-високи обороти до мен не достигат никакви вибрации. Силно ме впечатли и липсата на аеродинамични шумове. С изключение на едно едва доловимо “съскане” откъм огледалата, в салона просто не се чува нищо, включително и откъм панорамния покрив. Все пак да не забравяме, че новият E-Class счупи рекорда в класа с челно съпротивление Cd=0.23. Това все пак е с някои опционални подобрения, но при тестовата кола, цифрата е също доста впечатляваща Cd=0.26.

Достигнах до първите завои по пътя в завиден комфорт и макар автомобилът изобщо да не предразполага към спортно шофиране, аз все пак влязох в спортния режим и дадох газ към върха. Двигателят предоставя много добра тяга и аз го усещам поне 15-20 к.с. по-мощен отколкото е. Това може би се дължи освен на еластичността му и на деветстепенна скоростна кутия, която винаги превключва точно и неусетно. Иначе автомобилът се държи стабилно в завоите, но определено не е особено увлекателен при подобен тип шофиране и се чувства не на място. Затова бързо се върнах в режим комфорт и продължих пътя си така, както подобава на големия E-Class – спокойно (както и с разход на гриво 5.1 л за 100км).

След един бърз обяд в Правец, поех към София по магистралата. Всъщност подсъзнателно винаги съм смятал, че магистралата е запазената територия на E-Class и останалите автомобили в класа. Мощните им двигатели, в комбинация с обширно вътрешно пространство, удобни седалки и качествена изработка са идеални за дълъг път и прекосяване на огромни разстояния с минимална умора. Новият E-Class може би е лидерът в тази дисциплина, благодарение на въпросната изолация от света, за която споменах.

С магистрална скорост, автомобилът затвърждава мнението ми за цар на комфорта. Шумът остава минимален, а въздушното окачване се справя добре с малките неравности по пътя. Все пак на местата със сериозни къси, напречни гърбици, колата някак губи баланса си – усеща се едно леко залюляване, което не е особено приятно, но магистралата има няколко наистина “кофти” участъци. Разходът на гориво от Правец до София пък беше 6,4л за 100км.

Аз съм доста доволен, от това, което Mercedes-ът показа на пътя. Автомобилът е зрял, комфортен и предоставя компетентно пътно поведение.

Leave a Reply