На пътя
Автомобилът, с който прекарах няколко дни бе от второто ниво на оборудване Active с няколко полезни екстри и интересния 1.2 литров, трицилиндров бензинов двигател от серията PureTech. Въпросният разполага с 82 к.с., 118 Nm въртящ момент и успява да ускори колата до 100 км/ч за 12.2 секунди. Максималната скорост е 175 км/ч, а официалният разход на гориво – от 3.9л на 100 км извън града, до 5.5 л в града.
След като се качих в 208 и запалих двигателя, веднага ми направи впечатление типичният неравномерен звук на трицилиндровия двигател, който аз всъщност намирам за донякъде симпатичен. В случая обаче освен неравномерен звук имаме и доста небалансирана работа на двигателчето, а резултатът е ясно отчетливи вибрации на празен ход. Трябва да кажа, че това е третата кола с трицилиндров двигател, която карам. Преди време пробвах един Smart ForTwo Brabus, а след това правих тест на Opel Adam Rocks, но и в двата случая не си спомням за толкова отчетливи вибрации.
Веднага след това потеглих по магистралите на южна Нидерландия. Време е и за някои позитивни наблюдения. При по-високи обороти вибрациите откъм двигателя изчезват, а освен това звукът от него е добре изолиран, особено като за супермини. Това всъщност важи и за шума откъм пътя. Аеродинамичните шумове също са на съвсем добро ниво, като това, което се чува най-отчетливо разбира се са завихрянията около а-колоните. При всички положения това прилично обезшумяване в кмбинация с комфортното окачване правят пътуването в 208 приятно… стига да не сте на шофьорската седалка.
Проблемът с шофьорското място е, че тогава най-отчетливо усещате всички недостатъци на колата на пътя. Например управлението, което е съвършено откъснато от пътя и за капак е прекалено леко дори при висока скорост (разбира се лекотата му е плюс в града, където 208 се справя добре с радиуса на завой от 5.2метра), окачването пък може да е меко и съответно движението по паваж да е комфортно, обаче наклоните на каросерията са доста сериозни дори при най-малкият опит за по-стегнато шофиране. Нещо друго е, че стабилността по права линия (directional stability му се вика) също не е на ниво. Усетих го на магистралата и се зачудих дали пък няма силни пориви на вятъра, но след като видях неподвижните дървета край пътя осъзнах, че проблемът е другаде.
Всъщност при това пътуване дори имаше в момент, в който се усмихнах. Това бе, когато чух, че при отнемане на газта изпускателната система пука – почти като при Jaguar F-Type или Mini Cooper S 😀
Но освен с ,,пукане“ задвижването впечатлява и с друго – динамиката на малкият автомобил съвсем не е лоша. Да, ускорението от 0 до 100 км/ч отнема мъчителните 12 секунди, но всъщност старта е доста пъргав и изобщо за градска среда динамиката е повече от добра. Тоест, ако не разбирате особено много от коли и нерафинираната работа на двигателя няма да ви пречи, то трицилиндровото Peugeot 208 може и да ви хареса в града (просто не го изкарвайте никога извън него).
Откъм разход на гориво, ,,мъникът“ се справя що-годе добре, но е далеч от официалните данни. Минималният разход, който аз успях да постигна при движение с постоянна скорост 100 км/ч по изключително равна магистрала край Амстердам бе 4.3 л за 100 км (компютърът бе нулиран след достигане на скоростта, т.е. без ускорения и доускорения). Иначе при икономично шофиране на първокласен път имаме 4.9-5л за 100км, а на магистрала със 130 км/ч – 6.2 л (но на тази кола мястото ѝ наистина е далеч от магистралата). Цялостно за 630 км при смесени условия, постигнах разход на гориво от 5.6 литра за 100км.
Comments are closed.