Свобода по американски – Ford Mustang 5.0 V8 GT

Какво прави един автомобил легенда? Това са емоциите, които той може да предизвика у хората, като те не са свързани задължително с високи мощности и скорост (да не забравяме модели като Citroen 2CV и Morris Mini например), а често пъти се базират на емблематичен дизайн и вписване в съвременната епоха.

И така в края на лятото имах удоволствието да прекарам малко време с едно от най-емблематичните имена в автомобилната история – Ford Mustang. Интересно е, че независимо от това, че Mustang не се е предлагал официално в Европа в продължение на около 50 години, то името му е изключително популярно и добре познато и тук дори сред хората, които не се интересуват от коли. А оттатък океана Mustang става легенда още с появата си през 1964 година. Дизайнът, мощните двигатели, символът на свободата и ниската цена превръщат автомобила в абсолютен хит като при планирани 100000 бройки за първата година на производство от Ford успяват да продадат близо пет пъти повече. От там насетне Mustang влиза в популярната култура и така до днес.

DSC_1601

Интересното е, че преди две години Mustang най-после стъпи официално в Европа с шестата генерация от модела. Моментът е подходящ, тъй като предходните поколения на автомобила бяха прекалено архаични за пазара, разбиранията и желанията на клиентите на Стария континент и освен с модерно независимо окачване, Mustang може да се похвали (то май „похвали“ не е точната дума) и с по-икономичен, четирицилиндров двигател, който повече се вписва в европейската действителност. За щастие наличен на пазара е и „динозавърският“ петлитров V8, който е емблематичен за Mustang и с който аз имах възможност да се позабавлявам.

Дизайн:

DSC_1534_1.JPG

Ford Mustang е един класически „muscle car“ – широк, голям, нескромен, с ясно изразени черти и много „лоша“ физиономия. Дизайнът на настоящото, шесто поколение залага на ясно изразени ретро препратки към първия Mustang. Това е изключително добро решение, прави автомобила лесно разпознаваем и просто си изглежда добре.

 

Прави впечатление липсата на каквито и да било емблеми на Ford – Mustang сам по себе си е институция и на предната решетка има място единствено за прочутото пони. На задницата пък гордо стои надписът GT, който показва, че под капака на Ford-а имаме класическия атмосферен „осмак“, а не малкия EcoBoost познат от Focus RS. А за да не остават никакви съмнения, на предните калници пък си има и по една емблема 5.0. Нека светът да знае с кого си има работа 🙂

DSC_1561.JPG

Нещо доста интересно около външността на Mustang е това, че главният дизайнер на настоящото поколение всъщност е роден и израстнал в Босна и Херцеговина (по него време Югославия), а войната го превръща в бежанец, който се озовава в Германия и завършва автомобилен дизайн там.

Интериор:

DSC_1588.JPG

Положението отвътре също е по-скоро класическо с множество препратки към миналото. Имаме доста имитация на хром, ретро бутони, характерна форма на таблото позната още от първия Mustang, както и плакет с надпис „Mustang Since 1964″… в случай, че някой не е разбрал. Та като цяло колата си е показна по американски. На някои хора това ще им хареса, на други не, но при всички положения е част от характера на Mustang.

 

И тъкмо в интериора си личи най-ясно, че това е американски автомобил, а и идва отговор на въпроса как кола от този клас и с този вид има толкова изгодна цена. Това са материалите – пластмаса, още пластмаса и малко пластмаса. В общи линии всичко, което може да бъде пластмасово е пластмасово. Все пак поне на пръв поглед въпреки евтините материали, изработката изглежда сравнително солидна и дори надмина очакванията ми. Но аз бях подготвен за подобен интериор и резултатът е, че не останах разочарован или подразнен. А и все пак цената на колата наистина е изгодна, а разумната цена е част от ДНК-то на Mustang.

 

Нещо интересно е ниската позиция на седене, като дори да си вдигнете доста седалката, то ще си останете дълбоко „потънал“ в автомобила. Това е характерна позиция, която е удобна при дълъг път, но озовете ли се с Mustang из тесните градски улици се оказва, че видимостта при маневриране е доста намалена, но пък тук идва на помощ камерата за заден ход, която влиза в стандартното оборудване на всички модели.

Говорейки за седалки, трябва да спомена че съм доста доволен от предните седалки на автомобила – удобни са, предлагат добра странична опора и достатъчно голям диапазон на настройки. Освен това цялостната позиция на седене в купето и ергономията също са отлични. Задният ред, както може да се очаква е символичен и става за инцидентни пътувания.

На пътя:

DSC_1571.jpg

Двигателят. Няма откъде другаде да започна. Колата, която карах разполагаше с осемцилиндровия, V-образен атмосферен двигател. Работният му обем е 4950куб.см, максималната мощност 418к.с., а пиковият въртящ момент 530Nm. Скоростната кутия е поостаряла шестстепенна автоматична, която е разработена от ZF и след това доработена и сглобявана от Ford. В тази конфигурация Mustang ускорява от нула до 100 км/ч за скромните 4,8 секунди и има електронно ограничена на 250км/ч скорост. Звучи прилично, а?

 

Една съботна сутрин се озовах в мощния кабриолет, стартирах двигателя и потеглих за Кюстендил да си купя домати. Първото ми ясно впечатление дойде разбира се от „осмакът“. Звукът на един такъв голям двигател е просто несравним и придава огромно удоволствие от движението дори скоростта да е ниска. Тембърът в случая е толкова басов, та чак камерата ми не успя да го запише както трябва поради свръх-ниските честоти (видеото е малко по-надолу). И така в компанията на близо 420-те „коня“ лека-полека се запътих към изхода на София.

DSC_1599.jpg

В момента, в който стъпих на магистрала Люлин най-после настъпих газта в пода и с много рев, колата пъргаво потегли. Както може да се очаква и тук положението с ускорението бе сходно с това, което изпитах в Mercedes SL500 в края на миналото лято – до определена скорост системата за сцепление не позволява на цялата мощност да достигне до колелата, докато в един момент не се залепите за седалката, след като гумите намерят достатъчно сцепление с пътя. И така до… 140км/ч. Защото Мото Пфое са решили, че е по-безопасно да ограничат скоростта на тестовата кола. Тъжно 😦

Без особен избор сложих автопилота на 140км/ч и си продължих по пътя. Нещо, което не очаквах бе добрата изолация на шумовете откъм гюрука (пътувах с вдигнат покрив). Не ми направи впечатление да има някакви осезаеми завихряния над рамката на челния прозорец, а това е нещо очаквано и често срещано при автомобилите със сваляем покрив, независимо дали става дума за гюрук или твърд покрив. По отношение на шума имаме средни нива откъм пътя и а-колоните, но като цяло положението е по-добро от очакваното и съответно Mustang безпроблемно може да се полза и за дълги пътешествия… които ще са белязани от множество спирки, тъй като при пълен резервоар бордовия компютър показва, че имаме гориво за около 400км. Така е, голямата кубатура си идва с последствията, но и идва с този звук:

След като слязох от магистралата отбих и най-после отворих покрива, като въпросният е почти напълно електрически – изисква се само да отворите ръчно ключалката при предния прозорец.  Тук и започва истинското удоволствие, тъй като „осмакът“ се чува още по-ясно, а и шофирането на открит автомобил сред природата определено има своя чар. Поради липса на „дефлектор“ обаче, завихрянията в салона са доста сериозни, та приятната скорост за движение при това положение е около 80км/ч.

Въпреки това, както може да предположите аз не си останах с осемдесетте и след като обиколих Кюстендил надлъж и нашир потеглих към Осоговската планина с доста газ. Тръгнете ли да карате бързо, Mustang-ът става направо страшен. Поведението на колата е предвидливо, но високата мощност определено изисква пълна концентрация и мозък в главата, ако не искате да свършите в някоя канавка или дърво, защото задницата тръгва да изпреварва предницата при всяко по-рязко натискане на газта в завой. Всъщност много увлекателно занимание и добре, че колата не е моя, защото иначе ще ми се налага да сменям гуми на всеки 5000км.

Двигателят вдига обороти много бързо и послушно и като цяло е отзивчив и предоставя предостатъчно мощност във всеки един момент. Скоростната кутия обаче се бави малко повече от необходимото и лично аз бих предпочел варианта с шестстепенни ръчни скорости. „Автоматикът“ се вписва в облика на Mustang отлично, но просто не е достатъчно добър за ентусиазирано шофиране. Управлението пък е достатъчно бързо и прецизно като в общи линии това, което се случва е това, което очаквате от спортен автомобил. Все пак не бих отказал една идея по-добра обратна връзка, но като цяло съм съвсем доволен.

В крайна сметка прекарах времето си с „американеца“ много приятно и колата остави положително впечатление и силни емоции у мен, въпреки че като цяло не бих се нарекъл почитател на американските автомобили от този тип. Всъщност съм по-любопитен как се справя малкия двигател във версия купе. При такава конфигурация колата е със 150кг по-лека и съответно мисля, че ще се доближава доста повече до това, което аз като един типичен европеец съм свикнал да шофирам. А и нека бъдем честни – колко пък да е „малък“ двигател с 314к.с., който осигурява 5.8секунди ускорение до 100км/ч?

Заключение:

Автомобил със силен характер – това е Ford Mustang. След като покарах Mustang GT у мен не остана съмнение, защо тази кола е така популярна и обичана. Просто предлага много – много характер, много стил, много мощност, много богато оборудване и всичко това на добра цена. Да, всичко си има и минуси, като тук те са по-ниско качество на интериора и недотам прецизно пътно поведение (ако търсите скорост, а не забавление). За сметка на това, ако си падате по шоуто и обичате да сте център на внимание, то Mustang е абсолютно ненадминат в ценовия си клас.

И след като споменах неколкократно като един от основните плюсове именно цената, то е редно и да я спомена. Базовият Mustang купе с 2.3 литров двигател с принудително пълнене и 314к.с. струва 79200лв. Това обаче включва една камара „екстри“ като например кожен салон, камера за заден ход, ксенонови фарове, безключов достъп и стартиране на двигателя, модерна инфотейнмънт система с 8 инчов дисплей и какво ли още не. Кой друг предлага такова оборудване базово? Ако пък искате да сте класици и държите на осемте цилиндъра, то цената за версия купе е едва 87900лв… за спортно купе с петлитров „осмак“!

Лично аз го намирам за много впечатляващо и определено е фактор, който позволява да преглътнете някои от недостатъците и странностите на Mustang, а и те поне на пръв поглед не са особено много.

Цветан Илиев

DSC_1575.JPG

Повече информация и цени може да намерите на http://www.ford.bg

Оценка:

mustang.png

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s