Audi Q3 – Пораснал, забавен и …оранжев!

Неотдавна с изненада открих, че на пазара се е появило второто поколение на AUDI Q3. Сякаш без много шум (или просто аз не съм внимавал достатъчно), германците представиха наследника на успешния си компактен SUV модел. Любопитно е, че дори на пръв поглед разликите с Q3 от първо поколение са нетипично много като за AUDI, което прави моделът още по-интересен.

Дизайн:

DSC_9471.jpg

В недалечното минало Audi бяха една от марките, които правеха много малки стъпки в дизайна на автомобилите си, а и разликата между отделните моделни семейства беше минимална. Някак неусетно тази тенденция се промени и това е добре. Настоящата Q гама на AUDI е по-голяма от всякога, но в същото време всеки един от петте модела в нея има ясно изразена идентичност. Може би точно това разширяване на предлаганите модели е довело до доста рязка промяна в дизайна на второто поколение на Q3. Автомобилът изглежда по-голям (не е само визуална заблуда), по-скъп и с повече характер.

DSC_9366.jpg

Харесва ми и това, че от Audi са решили да предлагат истински цветове за Q3, а не само нюанси на сивото. Има например ярко син неметалик и, разбира се, оранжевият (също неметалик), в който бе боядисан тестовият автомобил. Мисля, че му подхожда, тъй като подчертава всички извивки и детайли по каросерията, а и си пасва с агресивния S-Line пакет, който имаме тук.

Цялостно Q3 има атрактивен дизайн и приятни пропорции. Специално внимание е обърнато на графиките на светлините и отпред, и отзад, но това е нещо, което можем да очакваме от Audi.

Допада ми също линията на остъкляването и хармонията между нея и изпъкналите задни калници.

Това, което ме дразни, пък, са прекалено многото пластмасови елементи по броните, които имитират въздуховоди, ауспуси и т.н, но всъщност са просто парчета пластмаса. Излишно е. В тази връзка намирам, че S-Line пакетът е прекален и е проява на лош вкус. Смятам, че по-разумният и естетически издържан вариант е ниво на оборудване Advance с опционално лакирани елементи под броните.

Интериор:

DSC_9482.jpg

Интериорът при Q3 е още по-голяма стъпка напред спрямо предходната генерация на модела.  Тук, разбира се, имаме най-новия дизайнерски език на германците, като тематиката е големи плоски повърхности, остри ръбове и цялостно „дигитиално“ излъчване. Всъщност като тема ми напомня на Peugeot 508, с който се запознах наскоро.

Има обаче и няколко подчертано „ретро“ детайла, които изобщо не се вписват в иначе модерния интериор – например, ако не доплатите за безключов достъп и палене на двигателя, се налага да използвате добрия стар ключ, който се пъха в неосветената ключалка на кормилната колона, сякаш сте се върнали 20 години назад във времето. Искам бутон или поне осветление. Друг детайл, който не е на място е скоростния лост… ами просто е грозен. И така или иначе съм подхванал негативните страни на интериора, нека продължа с това, че на места материалите не са добри – пластмасите около дръжката за отваряне на вратата се усещат кухи, леки и просто евтини (а ги пипате при всяко отваряне), големият празен пластмасов панел край копчето за регулиране на силата на звука също е излишен, а поставките за чаши нямат щора или друг тип „покривало“ и нещо в тази зона изглежда недовършено.

Добре, че плюсовете са повече от минусите. Цялостно използваните материали са добри, а изработката, както сме свикнали да очакваме от AUDI, е солидна. Харесва ми наличието на хардуерни бутони за управление на климатроника, като въпросните имат и метален завършек. Бутоните на волана също са традиционни, въртящи се, като това според мен си остава най-доброто решение за регулиране на силата на звука или търсене из менютата на бордовия компютър например. Определено най-удобното решение в реалния свят.

DSC_9487Харесват ми и седалките, които тук са спортни, защото предоставят отлична опора в завои за цялото тяло, а опционалната комбинация от плат и алкантара е много приятна и изглежда добре.

Работата с инфотейнмънт системата, MMI, също е лесна въпреки отсъствието на „джойстик“. Работата ѝ е бърза, графиките са приятни и дисплеят има оптимален размер. Добро впечатление ми направи и мигновеното свързване на телефона към нея – приятно и неизнервящо.

DSC_9486.jpg

Но всъщност това, което ми хареса най-много, е пространството и практичността, познати и от първата генерация на модела. От една страна имаме големи джобове във вратите и на двата реда седалки, налични са и редица по-малки места за дреболии, но най-важното е, че пространството е добре оползотворено и на двата реда седалки. Отзад се седи спокойно, в удобна поза, тъй като седалката е достатъчно висока.

На пътя:

DSC_9373.jpg

Колата, която подкарах бе с обозначение на задвижването 40 TFSI. Викам си, „чудесно, ще покарам нещо мощно!“ Е, да, ама не. Някой в маркетинга на AUDI си е чукнал главата и е измислил най-безсмислените означения на пазара в момента. Ок, TFSI е бензин. Дотук добре, но какво е 40? Не е работен обем, не е брой цилиндри, не е мощност… а всъщност зависи от мощността, обаче 40=190к.с. Логиката си е тръгнала от Инголщад 😦

Така или иначе, колата бе оборудвана с двулитров четирицилиндров двигател, който развива 190к.с. и 250Nm въртящ момент. Максималната скорост на колата е 220км/ч, а ускорението до 100км/ч става за 7,4 секунди. Разходът на гориво е между 6 и 9,4 литра за 100 км. Интересно е, че тази информация явно е свръхсекретна, защото не я намерих никъде на сайта на AUDI, които от известно време ревностно си крият техническите характеристики.DSC_9434.jpg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето, че най-после се настаних в яркооранжевия автомобил и реших, че ще започна от естественото му местообитание – центъра на града, при това в натоварените следобедни часове. И за да няма объркване, уточнявам, че намирам употребата на подобен тип автомобили като предимно градски за меко казано тъпа, но е факт, че масово се карат като такива. А самият Q3 се държи приятно в града, управлението е лесно, видимостта е на добро ниво и като цяло шумовете откъм пътя, дупкитие и двигателя са добре приглушени.

DSC_9378

Разполагайки с S-Line пакет, колата, в която се намирам, има малко по-ниско и твърдо окачване. Това си личи по неравностите, пукнатините и дупките из София, но всъщност е точно толкова твърдо, колкото да не е неприятно. Но пък забелязах нещо друго, което е неприятно – работата на скоростната кутия и най-вече изключително мудните ѝ реакции при потегляне от спряло положение. Първият път бе при включване в главна улица след знак Stop. Натиснах педала на газта малко по-рязко и… и… и… а да, потеглихме.

Откъм разход на гориво, показанията бяха за 12.2л на 100км в натоварените часове. Редно е да спомена, че това е при малко по-агресивно потегляне по светофарите, а и автомобилът бе на по-малко от 100км. Тоест в ежедневието вероятно ще е по-икономичен, но надали заводските 9.4л се достигат особено лесно.

DSC_9370.jpg

Следващият ден започна с доста газ и много завои в посока Рила. Тук бе и първия момент, в който Q3 наистина ме изненада, тъй като неочаквано за мен колата се справя доста добре с по-спортното шофиране и си е направо забавно. Определено голям скок спрямо стария модел! От една страна имаме бързо и прецизно управление, съчетано с много, много сцепление и окачване, което държи каросерията в почти хоризонтално положение независимо от завоя. Прогресивните спирачки и бързата смяна на скоростите от седемстепенната S-Tronic скоростна кутия допълват картинката. Двигателят пък се намира някъде на границата до това да доставя истинско удоволствие. Той си се справя супер, просто 190к.с. макар и съвсем достатъчни в ежедневието не достигат с малко в тези редки моменти на забавление. Та който иска повече, може и да го получи с по-мощната версия на модела, 45TFSI, която разполага с 230к.с.

Доволен съм от това, което Q3 показа на ръба на възможностите си – общо взето истинска хармония между всеки отделен компонент, което определено е приятно.

DSC_9460.jpg

По-нататък продължих културно пътя си и открих някои не толкова добри черти на малкото AUDI. Например шумът при нормална скорост от 80-90 км/ч е повече, отколкото подхожда на автомобил от премиум бранд. Говоря за шум откъм пътя и аеродинамичните завихряния откъм А-колоните и огледалата. Двигателят пък си е тих, стига да не влезете в обороти, но тогава има приятен тембър. Но, ако го държите в ниски обороти, освен тих е и икономичен, тъй като по ненатоварен извънградски маршрут средният разход може да слезе дори до по-малко от обявените 6л за 100 км.

DSC_9391.jpg

Заключение:

Второто поколение на AUDI Q3 е пораснало не само като размери, но и като качества. Голямата разлика като усещане е в увлекателното пътно поведение, където Q3 е сред най-добрите в този клас, заедно с Jaguar I-Pace.

Пазарът на компактни SUV модели расте, а заедно с това и конкуренцията, но от AUDI са направили продукт, който да отговаря на очакванията на клиентите – премиум излъчването, модерният интериор и високото ниво на практичност са все фактори, които играят важна роля в класа.

Разбира се, не всичко е розово. Q3 има и проблеми – някои незадоволителни, като усещане за качество, материали в интериора и висока цена. Стартовата цена на модела в България с бензинов двигател със 150к.с., задвижване на предните колела и ръчни скорости е 68500лв, спрямо 60950 за BMW X1 или 62600 за Volvo XC40. При това няма как да не минете без допълнително оборудване за минимум 10000 лева, като ценообразуването на част от „екстрите“ е прекалено смело. Не мисля, че това ще е проблем за хората, насочили се към AUDI, но за тези, които се колебаят в избора си на наситения с подобни модели пазар, това може и да е решаващ фактор.

Цветан Илиев

Оценка:

q3.png

 

Реклами

Един коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s