Малък багажник, увлекателно управление и липса на дизелови двигатели. Когато чуете тази комбинация, надали правите асоциация с Volvo. Шведите ни изненадаха с най-доброто, което са правили в класа на компактните спортни седани – това е третото поколение на Volvo S60!

Дизайн:

Актуалният дизайнерски език на Volvo се появи с второто поколение на XC90 преди повече от четири години, вкара марката в нова ера (разбира се в комбинация със смяната на собствеността) и се оказа правилната рецепта за успех, съдейки по ръста на продажбите на марката на световния пазар.

Интересното е, че с всеки нов модел и съпътсващото го развитие и промени в детайлите, този дизайн става все по-красив и балансиран. Съответно мнението ми е, че S60 е най-привлекателният модел в гамата на шведите в момента.

Имаме познатото оформление на предната част, което е безпогрешно разпознаваемо като Volvo. Основната роля за това играят фаровете с опростената, но характерна форма, и разбира се T-образните светодиодни дневни светлини. Задната част залага на оформление, което наподобява това при големия седан S90, но тук имаме една идея „по-сърдито“ излъчване, което пък е в тон с класа на автомобила.

Трябва да си призная, че имах нужда от време, за да свикна със задницата и най-вече „смръщената“ линия на задните светлини, която контрастира с ръба на капака на багажника по малко особен начин. След известен период на привикване мисля, че резултатът е отличен, но предполагам, че това ще е детайлът, който поляризира мненията.

Това, което за мен е най-впечатляващо и прави моделът ясно различим в класа си, е страничната му линия. Имаме близо съвършени пропорции, характерен силует, къс преден надвес, издължена предница и компактна задна част. Всичко това ми напомня на законодателя в класа – 3-та серия на BMW…. с разликата, че детайлите при S60 ми харесват повече.

Интериор:

Една от сферите, в които S60 блести, е интериорът. Неведнъж съм се прехласвал по дизайна и качеството на изработка, което намираме у актуалната гама на шведите – от топлия лукс във V90, до кристалният скоростен лост в моделите със задвижване Т8.

Всъщност таблото на S60 на пръв поглед изглежда идентично с това в XC60. Имаме познатия семпъл дизайн, доминиран от големите, елегантни въздуховоди и, разбира се, централния екран на инфотейнмънт системата. Лично на мен този дизайн ми харесва много, особено в изпълнения със светла кожа и дървени декоративни лайстни, тъй като комбинацията черен салон и метални лайстни, които виждаме в тестовия автомобил не успява да разкрие цялата прелест на интериора.

Това, което ми харесва най-много, са детайлите, метализираните и гланцирани бутони, които придават луксозен завършек на салона и традиционно за марката – много удобните седалки.

Естествено, не всичко е отлично. И тук има дребни слабости като например прекалено тесни джобове във вратите и на двата реда седалки, а и мястото отзад е по-скоро малко – седалката е относително ниска и съответно позицията на седене не е оптимална, въпреки че пространството за коленете е напълно достатъчно. Редно е да спомена, че ниската задна седалка е често срещано явление в класа.

Също така инфотейнмънт системата Sensus вече ми се струва поостаряла. Графиките ѝ и скоростта, с която работи, все още са на топ ниво, но самата навигация в менютата е по-скоро неинтуитивна. Освен това продължавам да не одобрявам липсата на физически бутони за управление на температурата. За всичко трябва да се обръщате към сензорния екран, което не е най-удобното нещо в движение.

Накрая нещото, което ми допадна в конфигурацията на тестовия автомобил, бе озвучаването с Harman Kardon Premium Sound с 14 тонколони и мощност 600W – опция с цена 1643лв, която според мен си заслужава всяка стотинка. Лично аз смятам, че този вариант обезсмисля върховата аудиосистема, която се предлага за модела и идва от Bowers and Wilkins, разполагаща с 19 говорителя, мощност 1400W и се предлага срещу сериозните 6454лв. Смятам, че по-евтиният вариант предлага достатъчно качествено изживяване дори за аудиофили.

На пътя:

Volvo S60 е първият модел на шведите, за който не са предвидени дизелови двигатели. Ето това е нещо интересно, защото е гаранция, че тестовият автомобил ще има „повечко коне“ под капака.

Така се и оказа. Един приятен ден се озовах в новия търговско-сервизен комплекс на Volvo с ключа за Volvo S60 T5 R-Design. Тук единственото тъжно е, че T5 вече не означава пет цилиндъра, а е просто версия на универсалният четирицилиндров, двулитров двигател на Volvo. Тази версия разполага с 250к.с., 350Nm, задвижване на предните колела (има и AWD вариант) и осемстепенна автоматична скоростна кутия. Ускорението до 100км/ч отнема 6.5 секунди, а максималната скорост е 240км/ч. Колкото до разхода на гориво, официално имаме среден 6.6л за 100км.

Веднага след като потеглих, автомобилът ми навя асоциации за едно друго Volvo, което карах преди време – второто поколение на S60 с пакет Polestar. Може би се досетихте? Ами да, вози наистина твърдо. Не толкова, колкото въпросния Polestar, но все пак по-твърдо от очакванията ми. Това се дължи на спортното, снижено с 15мм окачване, което идва с ниво на оборудване R-Design. За момента няма опция за адаптивно окачване, така че който иска повече комфорт ще трябва да се насочи към луксозното ниво на оборудване Inscription.

И тъй като действието се развиваше в следобедните часове на петък, преди да успея да натрупам още впечатления от колата, се набутах в поредното задръстване. Всъщност, отлична възможност да изпробвам функцията Pilot Assist, с която е оборудвана колата. Въпросната система подпомага водача като придържа автомобила в средата на лентата, увеличава и намалява скоростта, а при необходимост спира напълно. Активирането ѝ става с натискането на един бутон и ето, че се понесох в задръстването. При кратки спирания, колата потегля сама, но задържим ли се малко по-дълго спрели, се налага да натисна леко педала на газта, за да продължим да следваме колоната. Всъщност, много удобно за каране (по-скоро висене) в колона в града. И въпреки това не бих препоръчал системата, но за това малко по-нататък в теста.

Най-после, след дълго изнизване от града, потеглих през Панчарево към Боровец. Автомобилът навлезе с много голямо желание в завоите и ето че неволно си спомних за лидера в класа, що се отнася до управление, Alfa Romeo Giulia. Ок, S60 със сигурност ѝ отстъпва, но не с прекалено много и това безспорно е най-доброто Volvo за каране, в което някога съм сядал. На моменти дори забравям, че се намирам във версията със задвижване на предните колела – мощността се

предава към тях много ефективно, липсва придърпване при ускорение (torque steering), а управлението се чувства подчертано директно и бързо.

Volvo най-после показва автомобил, който има пътно поведение, което не отстъпва осезаемо на най-добрите в класа.

Скоро обаче усетих и някои недостатъци. Колата е по-шумна, отколкото ми се ще. На първо място това е шумът откъм пътя. Повече, отколкото подхожда на автомобил в този ценови клас и определено повече спрямо Mercedes C-Class, Jaguar XE или Infiniti Q50 например.

Впечатлен от пътното поведение на S60, започнах следващия ден с бърза разходка до Паничище. В изпълнения със завои стръмен път към курорта, колата затвърди позицията си на спортен седан с много компетентно поведение на пътя – двигател, скоростна кутия и кормилно управление работят в пълен синхрон. Определено много приятно.

Завърших пътуването си по магистрала Люлин, където отново натиснах бутона за Pilot Assist. Там е работата, че системата понякога прави грешки, като например да излезе от лентата при по-остър завой, което хич не е добре. Съответно, трябва да

сте нащрек. А ако ще сте нащрек, защо просто не си управлявате автомобила сами? Освен това при S60 Pilot Assist е част от пакета Intellisafe Pro с цена 3400лв, а това е сума, която може да оползотворите по-добре с други „екстри“.

Всъщност лично аз смятам, че дори адаптивният автопилот често пречи повече, отколкото помага, защото редовно намалява скоростта, точно когато решите да се престроите в лява лента и да изпреварите. И не, не мисля, че е въпрос на привикване, а просто работи 100% както трябва в доста ограничен брой ситуации.

Но, нека завърша с нещо по-позитивно и това са чистачките. При Volvo дюзите за миене на прозореца са интегрирани в чистачките, което е страхотно решение и води до по-добро почистване на прозореца, елиминира загубата на видимост докато го миете, а и изразходва по-малко течност. Това е едно рядко срещано, но изключително добро решение.

Що се отнася до разхода на гориво, то за целия период постигнах среден от 9.4л за 100км. Трябва да отбележа, че това бе с доста отсечки с много газ и работа на двигателя на едно място. Мисля, че в реални условия можете да смъкнете около литър. Отсечката ми с цел икономия пък показа резултат едва 5.4л за 100км, тоест всичко е въпрос на работа с десния крак.

Заключение:

S60 е поредният модел на Volvo, който ме грабна. Автомобилът е най-доброто, в класа на компактните спортни седани, което шведите са правили, откакто се помня. Колата разполага с характерен дизайн и страхотни пропорции, допълнени от висококачествен интериор и най-важното – много приятно пътно поведение.

Слабите му страни са прекалено твърдото окачване при версия R-Design, както и малко по-високите нива на шум, спрямо най-добрите в класа.

Мисля, че автомобилът е подходящ за индивидуалисти, които търсят забавен автомобил за ежедневна употреба и държат на елегантния и непоказен дизайн.

За момента моделът се предлага само в топ-нива на изпълнение R-Design и Inscription с цени, стартиращи от 82600лв. Предполагам, че скоро ще се появи и по-достъпната версия Momentum.

Цветан Илиев

Оценка: