…Renault Megane R.S.
Преди известно време споделих за намерението си да поръчам нов автомобил и въпреки, че логиката бе в подкрепа на Bentley Continental GT, то бюджетът подсказваше друго. В крайна сметка голямата дилема се заформи между Focus ST, Cooper S Clubman и Megane R.S.
Още преди премиерата му, аз бях решил, че следващата ми кола ще бъде Focus ST. Но трябва да ви кажа, че когато моделът излезе бях леко разочарован. Дизайнът му е прекалено близък до стандартния Focus, което не ми допада. Освен това се оказа, че при поръчка се чака над половин година, а и цената бе по-висока от очакванията ми. Базова 64 800 лв, което е сериозно повишение спрямо предходното поколение на модела. Няма как да минете и без опционално оборудване за поне още 5-6000.
Идеята за Clubman се появи по време на софийския автосалон 2019, където бе изложен Clubman John Cooper Works. Изпитвам симпатии към MINI от край време – докато учех в университета Оксфорд Брукс, от MINI, чиито завод се намира в района, ни бяха предоставили R56 като „учебен материал“. След това няколко години шофирах Clubman. Междувременно бях правил тест на Cooper S Clubman и си казах, че не е хич лош вариант – високо качество, рафинирано поведение на пътя, интересен дизайн. Цените стартират от 55 000 лева, макар и с по-бедно оборудване спрямо Focus ST, т.е. опциите тук ще трябва да са повече.
И накрая Megane R.S. Видях автомобила за пръв път по улиците на историческия нидерландски град ‘s-Hertogenbosch. Колата просто изглеждаше специална с агресивния си дифузьор и осезаемите уширения на калниците – ниска, широка и красива (поне според моите разбирания). Оказа се, че и цените са разумни. Докато на повечето европейски пазари моделът има стартова цена около 35 000 EUR, то у нас базовият модел струва малко над 57 000 лева. И като казвам базов, при Megane това включва всичко необходимо.
Каква спецификация избрах?
Макар, повечето хора да избират пакета CUP, който включва 19 инчови джанти, 10% по-твърди пружини и диференциал с ограничено приплъзване, аз не забравих къде живея и се насочих към стандартната версия. По-твърди пружини и по-големи джанти? По нашите пътища?! Не, мерси.
Що се отнася до опционално оборудване, то добавих едва няколко „екстри“:
- Отопление на седалките – при текстилни седалки дори не го смятам за нужно, но не исках да имам празни бутони на централната конзола. Логика 😀
- Head-up дисплей – с 280 к.с. и ускорение до 100 км/ч под 6 секунди, не е зле да имам скоростомер на нивото на очите. Харесвам си шофьорската книжка, не искам да я давам!
- Цвят металик. Реших колата да е бяла, заради жаркото лятно слънце. Докато правих поръчката и бяхме на етап цвят, въпреки взетото решение и впрягането на цялата ми воля да кажа „да, бял металик“, стана грешка на езика. Та в крайна сметка от бяла стана оранжева.
Всъщност автомобилът бе поръчан още в края на ноември 2019, така че скоро ще го видим в RoadHunter.
Цветан Илиев
