DS7 Crossback – Лукс от Франция

DS ви е непозната марка? Но пък сигурно сте чували за Citroen DS, който през 1955 г. прави фурор при представянето си на Парижкия автомобилен салон, като записва 12 000 поръчки за един ден. Може би сте чували и за покушението срещу френския президент Шарл дьо Гол през 1962 г., когато президентският му DS бива надупчен от куршуми, две гуми са спукани, но благодарение на адаптивното, хидравлично окачване, автомобилът успява да продължи пътя си с висока скорост.

В новата история на Citroen, французите решиха да предлагат луксозни версии на моделите си, добавяйки DS към името им. В последствие идеята узря до отделянето на DS като индивидуална марка (оставаща тясно свързана с PSA). Моделите ѝ вече се предлагат и в България като скоро ще могат да бъдат видени в самостоятелни шоуруми.

DS7 Crossback е един от първите модели, налични на пазара у нас. Той представлява SUV модел с амбиции да се бори срещу утвърдените луксозни марки на пазара.

Дизайн:

Няма как да не започна с коментар на задната част на автомобила, защото според мен това е „черешката на тортата“. Формите са предимно обли, но така или иначе тук акцентът не са извивките, а светлините. Преди време бях казал, че задните светлини на Peugeot 508 ми напомнят на такива от концептуален автомобил. Е, това важи тук в двойно по-голяма сила.

Има и нещо друго – два истински ауспуха (поне при бензиновата версия)! Напоследък това е нещо, което виждаме все по-рядко.

Предницата на DS7, в моите очи, е по-спорна. От една страна цялостно линиите са консервативни, но изведнъж се появяват тези огромни хромирани кантове и уголемената предрадиаторна решетка. Дизайнът ми напомня на нещо, правено по вкуса на китайския пазар и като един почти европеец се чувствам пренебрегнат. Това може да се коригира, донякъде, ако се насочите към „спортната“ линия Performance Line, където хромът е заменен от черен мат.

Погледнат отстрани, DS7 не впечатлява с някакви особености в профила. Отново обли форми, които ми навяват бегли мисли за Infiniti QX70. Вратите пък са големи и покриват праговете, което означава, че калта не достига до тях и съответно шансът да се изцапате, качвайки се във високия автомобил, е редуциран. Детайл, който може да бъде много полезен в държави с кални улици, като нашата (миенето на улиците и НЕ-паркирането в калта също биха помогнали, но това в някое бъдещо десетилетие).

Всъщност най-интересното тук е размерът на колата. Аз лично се зачудих какво конкурира, спрямо добре познатите немски модели – Audi Q5 или Q3 (ако приемем, че DS ще се бори с Инголщат). „Французинът“ по размер е между двата класа автомобили, а като цена по-скоро при по-ниския. Тоест той е в собствена ниша.

Да се върнем на детайлите. Напоследък е модерно да се прави „светлинно шоу“ при отключването на автомобилите с LED светлини. DS7 надминава всичко, което съм виждал досега. За мен това е малко прекалено, но мнозина се впечатляват от подобни неща. Насладете се на светлинната програма на DS7.

Но освен шоу, тези фарове се оказаха доста ефективни. Те са разработени от Marelli и се адаптират спрямо средата, в която шофирате – градска, извънградска, магистрала или лошо време. Разбира се също така следят завоите на пътя и превключват между „къси“ и „дълги“. До тук нищо невиждано, но системата работи доста точно, осветява добре и не усетих да заслепява останалите участници в движението.

Цялостно, DS7 има открояващ се дизайн, постигнат предимно чрез детайлите, защото концептуално автомобилът си остава класически SUV модел.

Интериор:

В интериора, луксозният „французин“ продължава с вниманието към детайлите до степен, в която желаният резултат за шик, гранични с кич. Повечето детайли, сами по себе си ми допадат, но може би е трябвало да се борави по-умерено с тях. Тук просто има от всичко по много – специфичен, контрастен шев по вратите и таблото, въртящи се бутони за управление на някои функции с ромбовидна текстура, метализирани копчета по централната конзола и вратите с концептуален вид и много ръбове, ромбове и квадрати по седалките, ромбовидни „грилове“ на тонколоните… списъкът е дълъг.

Нещо, което определено не ми допада е, имитиращата метал, повърхност около бутоните на централната конзола. На вид не е зле, но се усеща „прекалено пластмасова“.

Не ми допада и капацитивното управление на повечето функции. Дори бутоните под екранът на инфотейнмънт системата са капацитивни. Хубаво, модерно е, всички го правят, обаче ще продължи да бъде неудобно, докато автомобилите се движат по пътища, а не по релси. Добавям, че и самият екран е прекалено „лъскав“, което води до неприятни отблясъци през деня.

Има и още нещо – часовникът. Примирявам се с решението да се прибира при изключен двигател – това е излишно, но ефектно. Все пак луксът изисква излишъци, иначе няма да е лукс, нали? Но дизайнът на циферблата съвсем не е по вкуса ми. Всъщност часовникът е Bernard Richards Manufacture (B.R.M) и е сериен за топ нивата на оборудване при DS7, а при по-ниските се предлага като опция с цена 986 лева. Това си остава лично мое мнение, базирано на моите разбирания за естетика!

Като изключим всички тези детайли настрана, салонът на DS7 впечатлява с качествените материали (с малко изключения). Особено при опционалния пакет DS Opera, с цена от 5126 лева, виждаме неща познати от далеч по-скъпи автомобили, като тапицирани с фина напа седалки, кожени дръжки над вратите с открит шев, кожен център на волана, отново с контрастен шев и други.

Безспорен плюс при DS7 Crossback е и практичността и оползотворяването на пространството в салона. Джобовете във вратите са широки, кутията под централния подлакътник е толкова дълбока, че когато връщах автомобила трябваше да бъркам в нея няколко пъти, докато се уверя, че не съм забравил нищо и все още имам съмнения. Има още няколко малки отделения на централната конзола (веднага си намерих място за дистанционните за всички бариери, които ползвам), отделение за мобилен телефон с безжично зареждане и други.

Пространството за пасажерите също е повече от добро, като предните седалки имат тънки гърбове и съответно наистина много място за колената на пътниците отзад. И по темата със задните седалки, те имат електрическо регулиране на наклона на облегалката. Излишно? Да. Лукс? Определено.

На пътя:

Двигателите, с които се предлага DS7 са бензинови с мощност 130, 180 и 225 к.с., като първият от тях е трицилиндров, идва с ръчна скоростна кутия и… не ви трябва. Дизелите са с мощност 130 и 180 к.с., а топ версията, която единствено предлага задвижване на четирите колела, е „плъг-ин“ хибрид с мощност 300 к.с. и завидна динамика.

Автомобилът, който виждате на снимките, е доста разумният „бензин“ със 180 к.с. При него ускорението до 100 км/ч отнема 8.9 секунди, скоростната кутия е осемстепенна автоматична, а комбинираният разход на гориво е… 5.2 литра за 100 км. Това според стария метод за тестване, което означава, че няма много общо с реалността.

Ето, че се настаних в удобните седалки, готов за да потегля. Но това ми отне повече време от очакваното, защото, за пръв път от Alfa Romeo Giulia насам, не се ориентирах откъде се пали двигателят! Не намерих бутон на кормилната колона, нито около скоростния лост или край километража. Оказа се, че се намира под часовника B.R.M и дори изисква леко протягане от моя страна.

Потеглих и още докато се измъквах от паркинга на София Франс Ауто осъзнах, че ме чака спокойствие и комфорт.

Не се излъгах. В града автомобилът е много тих. Двигателят е отлично обезшумен, а най-високото ниво на оборудване, Grand Chick, в което се намирах, разполага с шумоизолиращи ламинирани стъкла. Резултатът е много приятна изолация от околната среда и спокойно пътуваме, независимо от натоварения трафик в края на работния ден.

Впечатление при ниската скорост ми направи и окачването. Тихо и много меко. в това отношение DS7 предлага нещо познато от автомобили като Mercedes S-Class, а именно адаптивно окачване с камери, които следят пътя и променят настройките на база образ. Това обаче е опция (стандарт за избрани двигатели), с примамливата цена 1972 лева, която за съжаление не бе налична в тестовия автомобил.

И тъй като дори стандартното окачване ме заинтригува с комфорта, който предоставя, реших да се насоча право към най-близкия неравен път – този към Алеко, Витоша.

Шофирайки по грубия паваж впечатлението ми се затвърди – мисля, че „по-мек“ автомобил не съм карал никога. Ако Peugeot 508 ме впечатли с отличното си поведение по неравни пътища, което ми напомни на въздушното окачване на Mercedes (Airmatic), то тук комфортът дори надминава този при германците. Цената пък е осезаемото поклащане на каросерията при по-сериозни неравности и големият ѝ наклон при навлизане в завои с по-висока скорост. Това не е нещо твърде неприятно на предния ред седалки, но си мисля, че возите ли някого отзад, то шансът да НЕ му призлее е малък.

В горната част пътят стана още по-лош, тъй като бе покрит с пластове лед и пясък, но DS7 продължи да се справя с лекота, предоставяйки ненадминат комфорт. Тук обаче за пръв път забелязах един проблем и той е, че в дадени условия някои панели в салона скърцат. Претенциите за лукс и качество е редно да вървят със солидна израбока.

На следващия ден реших да „хвана“ пътя през Вакарел към Панагюрище, а след това да се прибера към София по магистрала Тракия.

Навлизайки в празния, изпълнен със завои път, който освен това има запазена настилка (поне в началото) най-после „дадох газ“ на французина. С вдигането на оборотите, двигателят започва да се чува, но си остава тих и ненатрапчив. Динамиката пък е… адекватна. Сто и осемдесетте конски сили според мен, са минимумът, за да се чувствате ОК с DS7 Crossback, защото субективното ми усещане е, че автомобилът е по-бавен спрямо заводските данни.

А иначе управлението при по-динамично шофиране не носи удоволствие, защото не е достатъчно директно, пък и автомобилът се накланя силно в завои. Друго не съм и очаквал. DS7 се фокусира над мекото возене и това ми харесва. Нека имаме автомобили насочени 100% към комфорта.

Затова си пуснах масажа на седалката заедно с лека вентилация, отворих панорамния покрив и спокойно продължих по живописния път.

Привечер се качих на магистрала Тракия в района на Пазарджик и потеглих към София. При движение със 140-150 км/ч автомобилът остава приятно тих, като впечатление прави обичайният аеродинамичен шум покрай огледалата. Двигателят достига до мен само при доускорения с „пълна газ“, но дори тогава това е приглушено.

Що се отнася до разход на гориво, DS7 се справя прилично, макар и далеч от споменатите по-горе данни. Ако сте наистина икономични, може да свалите разхода до около 5.5 л на 100 км, високата скорост по магистралата го качва до над 10/100, а комбинираният разход в разнообразни условия, който постигнах бе 8.6 л за 100 км. Според мен, ако човек не прави голям годишен пробег, спокойно може да се насочи към рафинираната бензинова версия.

Заключение:

DS7 Crossback е специфично предложение на пазара на луксозни, компактни SUV модели. Дизайнът му залага на показността, особено в интериора. Съответно това не е автомобил за хора, които харесват семплите форми.

DS7 е най-добър в комфорта на возене – с окачване, което филтрира неравностите отлично, много добра шумоизолация, удобни седалки и богато оборудване, автомобилът предоставя класическо луксозно изживяване на пътя.

За хората, които обичат по-динамичното шофиране, DS7 Crossback не е подходящият избор, защото управлението не е увлекателно и достатъчно прецизно, а високата скорост, комбинирана със завои води до осезаем наклон и разклащане на каросерията. Освен това, въпреки 180-те си конски сили, двигателят не предоставя впечатляваща динамика, но мнението ми е, че точно този двигател пасва отлично на стила на автомобила.

Смятам, че DS7 Crossback е подходящ най-вече за улегнали шофьори, които държат на комфорта и искат SUV поради високата позиция на седене и обема в купето. Просветът от 19 см не е впечатляващ, но е достатъчен за по-спокойно придвижване по пътища с лоша настилка, а и задвижването е само към предните колела (за всички версии без хибрида), т.е. DS7 е типичен SUV за цивилизованите пътища.

Що се отнася до цените, моделът стартира от 60 300 лева. Ако искате истински добро оборудване и подходящият бензинов двигател със 180 к.с., то цената скача до около 85-95 000 лева.

Цветан Илиев

Оценка:

Един коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s