На пътя и извън него
Jimny е малък и лек, съответно двигателят с който е оборудван е скромен – работен обем 1.5 л и максимална мощност 102 к.с. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема… не знам. Няма официални данни, а на мен не ми дойде на ума да правя подобни измервания. Най-достоверната информация, която намерих, идва от PDriveTV, които са засекли 12 секунди за версията с ръчни скорости и 15, за „автоматика“. Та въпросната автоматична скоростна кутия има едва четири скорости, което обяснява голямата разлика. Ръчната скоростна кутия, с която бе оборудван и тестовият автомобил, има пет предавки.
Задвижването, разбира се, е на четирите колела, окачването е зависимо отпред и отзад, а каросерията е поставена върху рама. Това дава идея, че тук говорим за корав, класически високопроходим автомобил.
Настаних се в Jimny и потеглих към Северната тангента. Първите впечатления бяха, че шофирането на Jimny е в хармония с дизайна му – тоест, сякаш се върнах назад във времето. Воланът е по-скоро „тежък“ с много бавна рейка, скоростният лост вибрира на празен ход, ходът му е дълъг и не бих казал, че скоростите „влизат“ с лекота. И докато привиквам с необичайното управление, спрях на червен светофар. Двигателят пък продължи да работи, защото нетипично за съвремието, тук липсва старт-стоп система.
Ще си кажете „има ли изобщо нещо хубаво в шофирането на Jimny?“ Има и съвсем скоро го разбрах. Тъй като зоната около Миркат ми е непозната, си бях включил Google Maps, за да изляза на Северната тангента. Да, но навигацията ме насочи натам по някакъв черен път, който бе осезаемо изровен и леко кален. Лекотата, с която малкото Suzuki мина от там, ме накара да чакам с още по-голямо нетърпение момента, в който щях да го изкарам „качествено“ извън пътя.
Но стъпвайки на тангентата, отново се върнах към некомфортната среда за автомобила. С увеличаване на скоростта, двигателят стана изморително шумен, а при 120-130 км/ч осезаемо намалява и стабилността и движението в права линия изисква корекции с волана.
Реших, че следващия ден, ще го прекарам по-забавно. Качих се на Витоша, където бе натрупал пресен сняг, минах в режим 4х4 и „подхванах“ една поляна. Тук Jimny показа силните си страни. Ниското тегло, късата база, двигателят, който в тези условия е мощен точно толкова, колкото трябва, окачването, което тук подобрява сцеплението, тесните гуми… Всичко това ми позволи необезпокоявано забавление и „ровене“ в снега.
Необичайните атмосферни условия ми дадоха възможността в рамките на по-малко от час да сменя зимната обстановка с есенна. Над Божурище бе сухо, слънчево и отлично за още малко „офроуд приключения“.
Изкарах авомобила извън пътя, отново включих перманентното 4х4, но така и не стигнах до бавните скорости. Просто нямаше нужда. Колата без проблеми се справяше с големи наклони, големи отклонения на осите и нестабилен терен.
Аз обаче не съм опитен там където няма асфалт, и смятам, че изобщо не можах да се доближа до лимита на възможностите на Jimny, защото опасенията ми „да не се преобърна“, „да не закача нещо“ и други в този дух, ме спират. При всички положения, автомобилът се чувства на място в подобна среда и може много.
Що се отнася до разхода на гориво, средният в реални условия е около 8 литра за 100 км.
Comments are closed.