Suzuki Jimny – най-старият нов автомобил на пазара

Пред вас е четвъртото поколение на компактния японски модел, в производство от 2018 г. насам. Концепцията и дизайнът му, обаче сякаш идват не от преди две години, а две десетилетия… поне.

Независимо от това Jimny изгради сериозна фен база, а какво го прави толкова атрактивен, предстои да разберем.

Дизайн:

Много хора наричат най-новото Jimny галено „baby G-Class“. Има ли нужда да обяснявам защо? Заради ръбовете разбира се. „Японецът“ е сред най-ръбатите модели на пазара в момента, в общи линии дизайнерските елементи тук са три – квадрати, правоъгълници и гръгове.

Резултатът е нетипичен, към днешна дата, дизайн, който напомня много на познатия в миналото Suzuki Samurai. Някои хора го намират за много чаровен, други не могат да го гледат.

Създаването на противоречив дизайн многократно е показало, че може да доведе до култов статут на даден модел. От тази гледна точка Suzuki са се справили отлично!

Това, което ни връща в 2020 г. е наличието на „изчанчени“ цветове, като Kinetic Yellow боята на тестовия автомобил, която на мен определено ми допада.

Интериор:

Дизайнът на интериора отново ни връща при Suzuki Samurai. Всъщност, ако игнорирате дисплея на инфотейнмънт системата (която също изглежда сякаш e допълнително поставена върху таблото) спокойно може да си помислите, че гледате снимка на „джипка“ от осемдесетте години, но с подменен, модерен волан.

Всичко е ръбато, инструменталният клъстър е аналогов, с кубични форми и напомня изключително много на този при ранните модели Samurai. Пред пасажера има дръжка, пластмасите са твърди, но с приятна текстура и изглеждат издържливи.

Да не пропуснем и дългият скоростен лост, както и лоста зад него, с който се включва задвижването на втория мост и понижаващите предавки.

Разбира се, независимо от грубия вид, Jimny си е модерен автомобил и разполага с климатроник, инфотейнмънт система с навигация и връзка с мобилен телефон, система за разпознаване на пътните знаци и други.

Ергономията е на ниво, като независимо, че воланът не се регулира в дълбочина, за мен бе лесно да си намеря добра позиция на седене. Видимостта също е много добра, поради сравнително тънките A, B и С колони и големите странични огледала.

Интересно е усещането да седите в Jimny, защото предния прозорец е толкова изправен, че горният му край е непривично далеч. Проблемът, до който води това, че ако сте първа кола на светофар, е много вероятно покривът на колата да скрива светофара, а това причинява усилено „кривене“ на врата, за да видите кога ще светне зелено.

Що се отнася до функционалност и пространство, то мястото за „дреболии“ е скромно. Джобовете във вратите са много плитки и тесни, та побират само най-важното – приятно автомобилно четиво 😉 На централната конзола има две поставки за напитки, които четиримата пасажери трябва да си поделят. В тях не се побира 1.5л вода. Пред скоростния лост има друга малка ниша, която с малко йога, успя да побере телефонът ми, но аз съм „ретро“ и ползвам 4.7 инчов телефон.

Иначе мястото за пасажерите отпред е съвсем достатъчно. Учудващо, но и задните седалки стават за сядане. Основите им са ниско и съответно позицията на седене е неудобна, но пък колената ми не опират у гърба на предните седалки.

Но освен всичко, Jimny има качества на суперкар! В частност, размера на багажника. Голямата задна врата води до нещо с обем 88 литра! Ferrari 488 с багажника си 230 литра е „баничарка“ спрямо Jimny, но явно тук малкият японец се доближава до категорията на хиперавтомобилите (Bugatti Chiron има багажник 44 л).

На пътя и извън него:

Jimny е малък и лек, съответно двигателят с който е оборудван е скромен – работен обем 1.5 л и максимална мощност 102 к.с. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема… не знам. Няма официални данни, а на мен не ми дойде на ума да правя подобни измервания. Най-достоверната информация, която намерих, идва от PDriveTV, които са засекли 12 секунди за версията с ръчни скорости и 15, за „автоматика“. Та въпросната автоматична скоростна кутия има едва четири скорости, което обяснява голямата разлика. Ръчната скоростна кутия, с която бе оборудван и тестовият автомобил, има пет предавки.

Задвижването, разбира се, е на четирите колела, окачването е зависимо отпред и отзад, а каросерията е поставена върху рама. Това дава идея, че тук говорим за корав, класически високопроходим автомобил.

Настаних се в Jimny и потеглих към Северната тангента. Първите впечатления бяха, че шофирането на Jimny е в хармония с дизайна му – тоест, сякаш се върнах назад във времето. Воланът е по-скоро „тежък“ с много бавна рейка, скоростният лост вибрира на празен ход, ходът му е дълъг и не бих казал, че скоростите „влизат“ с лекота. И докато привиквам с необичайното управление, спрях на червен светофар. Двигателят пък продължи да работи, защото нетипично за съвремието, тук липсва старт-стоп система.

Ще си кажете „има ли изобщо нещо хубаво в шофирането на Jimny?“ Има и съвсем скоро го разбрах. Тъй като зоната около Миркат ми е непозната, си бях включил Google Maps, за да изляза на Северната тангента. Да, но навигацията ме насочи натам по някакъв черен път, който бе осезаемо изровен и леко кален. Лекотата, с която малкото Suzuki мина от там, ме накара да чакам с още по-голямо нетърпение момента, в който щях да го изкарам „качествено“ извън пътя.

Но стъпвайки на тангентата, отново се върнах към некомфортната среда за автомобила. С увеличаване на скоростта, двигателят стана изморително шумен, а при 120-130 км/ч осезаемо намалява и стабилността и движението в права линия изисква корекции с волана.

Реших, че следващия ден, ще го прекарам по-забавно. Качих се на Витоша, където бе натрупал пресен сняг, минах в режим 4х4 и „подхванах“ една поляна. Тук Jimny показа силните си страни. Ниското тегло, късата база, двигателят, който в тези условия е мощен точно толкова, колкото трябва, окачването, което тук подобрява сцеплението, тесните гуми… Всичко това ми позволи необезпокоявано забавление и „ровене“ в снега.

Необичайните атмосферни условия ми дадоха възможността в рамките на по-малко от час да сменя зимната обстановка с есенна. Над Божурище бе сухо, слънчево и отлично за още малко „офроуд приключения“.

Изкарах авомобила извън пътя, отново включих перманентното 4х4, но така и не стигнах до бавните скорости. Просто нямаше нужда. Колата без проблеми се справяше с големи наклони, големи отклонения на осите и нестабилен терен.

Аз обаче не съм опитен там където няма асфалт, и смятам, че изобщо не можах да се доближа до лимита на възможностите на Jimny, защото опасенията ми „да не се преобърна“, „да не закача нещо“ и други в този дух, ме спират. При всички положения, автомобилът се чувства на място в подобна среда и може много.

Що се отнася до разхода на гориво, средният в реални условия е около 8 литра за 100 км.

Заключение:

Ужасен на пътя, изключителен извън него. Това е Jimny. Автомобил за забавления или по-скоро играчка за пораснали деца, които разполагат с поне един „по-нормален“ автомобил в гаража си. Неслучайно шофирайки го, забелязах десетки хора (предимно мъже), чиито очи „светваха“ при вида на високопроходимото Suzuki.

На асфалтов път Jimny е шумен, вози изключително твърдо, а при по-висока скорост, и нестабилно. Не е твърде икономичен, има бавна рейка и като цяло се усеща като нещо от времето преди да се родя. В някаква степен може да се каже, че за градска среда има плюсове – изключително компактни размери, много добра видимост и маневреност (диаметър на завой под 10 метра), но трябва да знаете с какво се захващате. А да не забравяме, че у нас и в града може да срещнете тежък терен (да знаете в какви офроуд приключения съм се вкарвал в модерни столични квартали като Манастирски ливади и Кръстова вада…)

Извън пътя автомобилът е това, което може да се очаква от него – забавен, лесен за управление и можещ.

Suzuki Jimny е специфичен автомобил, един от малкото класически високопроходими модели на пазара, симпатичен като дизайн и чаровен по свой начин. Стартовата му цена от 38 500 лв може да ви се види висока (особено, ако сте наясно, че можете да си вземете истински осемдесетарски всъдеход, Lada 4×4, за едва 20 000 лв), но това ни най малко не пречи на търсенето – Още преди COVID19 пандемията, поръчки за Jimny не се приемаха, поради изчерпаните количества за година напред.

Цветан Илиев

Оценка:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s