С все по-стриктните екологични норми, автомобилните производители търсят различни начини да се понижат консумацията на гориво и вредните емисии. Една от системите, монтирани вече стандартно в повечето нови автомобили, е Start-Stop (при всеки производител тя си има специфично наименование, но идеята е една и съща). От много специалисти тя е спрягана като една от най-успешните технологии в това отношение, но в много случаи тя има и недостатъци. Общо казано, Start-Stop системата спира двигателя на колата при кратки спирания, например в задръстване или докато чакате на светофар.
Исторически първоначални опити за създаване на подобна система за правени още през 70-те години на миналия век от Toyota. През 80-те години Audi, Volkswagen и Fiat също изпробват сходни технологии, а в края на десетилетието към тях се присъединява и Opel. В днешно време системата фигурира в базовото оборудване на почти всички автомобили, произведени за пазара в ЕС.

Как работи Start–Stop?
В първите си версии, системата се е контролирала ръчно с копче, което фигурира и до ден днешен в случай, че искате да я изключите. След 2000г. и множество модернизации, системата е напълно автоматизирана. При спиране на светофар или в задръстване, двигателят се изключва с цел пестене на гориво. Някои производители са я настроили да изключва двигателя, докато колата е още в движение на празни обороти при скорост от 5-10 км/ч. При автомобилите оборудвани с автоматични скоростни кутии, системата работи по гореспоменатия начин, а запалването става с леко отпускане на спирачката. Ако колата е с ръчни скорости, за да се изключи двигателят, трябва да изключите от скорост и да пуснете съединителя. За да запалите трябва да натиснете съединителя или леко да подадете газ.

Start-Stop системата изисква много по-голям акумулатор от стандартното и по-мощен стартер, защото износването е много по-сериозно. Тук трябва да се отбележи, че производителите на подобни системи се стараят да сведат до минимум износването на стартера, но то все пак е неизбежно. За тази цел при някои компании като Mazda паленето на двигателя се извършва чрез силово инжектиране на гориво в цилиндрите и запалване на горивната смес. В този случаи буталата се поставят в най-удобното положение за старт и така стартерът е само спомагателен източник на енергия.
Кога работи Start-Stop системата? За да се включи тя автоматично, предният капак и вратата на шофьора трябва да са затворени (звучи логично), водачът трябва да е с предпазен колан, двигателят да е достигнал оптималната си работна температура, зарядът на акумулатора да е достатъчен и външната температура да не е под 3 градуса.
Предимства и недостатъци на Start–Stop
Безспорно тази система, в много случаи, намалява разхода на гориво и изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата. Макар някои производители да твърдят, че тя може да намали разхода с до 15%, реалистично можем да говорим за около 8-10% при идеални условия. Друг неоспорим плюс при наличието на Start-Stop в автмобила е, че намалява значително времето, в което двигателят работи на място на празни обороти. По този начин натоварването върху катализатора се намалява и се увеличава производителността му. При дизеловите автомобили се наблюдава и по-ефективно възстановяване на филтъра за твърди частици.

Start-Stop системата обаче има и недостатъци. Ако приемем, че наистина тя пести до 10% от разходите за гориво, то трябва човек да предвиди по-сериозни суми за акумулатор. По-точно, при равни други условия, акумулаторите, които се монтират в коли с такава система са около два пъти по-скъпи. В случай, че възникне повреда в стартера положението не е по-различно.
Отделно, за да се постигне реален ефект от системата, трябва атмосферните условия да бъдат благоприятни, поне според моята практика. Ако навън е твърде студено тя просто не се включва. Но, ако външната темпертура е от порядъка на 30-35 градуса или повече, когато двигателят се изключи на светофар, намалява и силата на климатика. За отрицателно време вътрешната температура се покачва значително, което означава, че след това климатикът работи на по-висока степен, за да коменсира разликата, което от своя страна води до по-висок разход на гориво.


Най-голям ефект системата има при продължително спиране и външни температури, които не са екстремни. Има и други моменти, в които ефективността ѝ е оспорима – в задръстване, в което се налага постоянно да се придвижвате с 2-3 метра, спрете за няколко секунди и отново потеглите за кратко. Тогава времето за престой е твърде малко, за да може ефективно да се пести гориво и може би е по-добре с такава ситуация временно да я изключите ръчно.
Един последен недостатък, за който се сещам аз, е забавеното стартиране. Колкото и да са оптимизирани Start-Stop системите, запалването на двигателя отнема време и това рефлектира понякога върху времето за потегляне. За много хора това не би било проблем, но аз често го намирам за досадно.
В заключение можем да кажем, че Start-Stop системата със сигурност е една от най-успешните технологии за намаляване на вредните емисии и ограничаване разхода на гориво, но тя работи ефктивно в ограничен брой случаи и при благоприятни атмосферни условия. Въпрос на сметка е и дали парите спестени от гориво няма да бъдат компенсирани от разходите за нов акумулатор или стартер. С практиката човек свиква и понякога разбира, че е по-добре тя да се изключи ръчно в определени ситуации, за да оптимизира нейните резултати.
Петко Чоевски