На пътя
Най-интересно е как се представя Spring в реалния живот и в натоварения градски трафик. Малкият SUV разполага с батерия с капацитет 27.4 кВч, а от Dacia твърдят, че комбинираният пробег по WLTP е 230 км и 300 км в градски условия. Със своите 45 конски сили, Spring ускорява от 0 до 100 км/ч за малко над 19 секунди. Внушително. И плашещо, поне на хартия. Ако трябва да бъда честен, може би поради сериозните ми очаквания към модела, първото разочарование дойде много преди да се докосна до Spring, а именно, когато от Dacia представиха Spring и техническите му характеристики.
Още с качването си в Spring потеглих плахо и с очакванията, че дори тролеите ще ме изпреварват, имайки предвид данните на хартия. Притеснението ми бързо отмина, когато осъзнах, че всъщност в градски условия малкият автомобил се представя идеално и ускорението е напълно достатъчно. От спряло състояние 50 км/ч се достигат за около 6 секунди, което за натовареният градски трафик е съвсем прилично. Ако трябва да я сравня с градска кола с конвенционален двигател, то усещането за динамика тук е като при бензинови 80 к.с. Освен електромотора, за това помага и изключително ниското тегло от под един тон.
За хубаво или за лошо тествах Spring в дни, в които дневната температура беше около минус два градуса, а нощем падаше до минус десет, а това неимоверно влияе на пробега. Когато се качих първоначално в колата батерията беше заредена на 98% и бордкомпютъра изписваше, че остават 133 км пробег, което е много далеч от обявените от производителя до 300 км. От друга страна Dacia предлага калкулатор на пробега в реални условия на своя сайт, взимайки предвид скоростта на движение, температурата на въздуха и дали са включени отопление или климатик. Трябва да се отбележи, че пробегът, който се изписва на компютъра е много близък до реалността. В първия ден от теста завърших с 29% оставаща батерия и 45 км оставащ пробег.
Тук дойде и една сериозна изненада – в колата нямаше шуко кабел и трябваше да намеря станция, на която да я заредя, по възможност и близо до вкъщи, което се оказа лесна задача. Зареждането наа батерията на AC станция отне 3 часа от 29% до 100% и ми струва малко над 15 лева. Една проста сметка показва, че ако Spring не се зарежда от домашен контакт или на безплатна станция, изминаването на 100 км струва толкова, колкото и с дизелов автомобил (поне през зимата). Иначе със зарядна станция Wallbox зареждането на батерията, според Dacia, отнема по-малко от 5 часа, а с опционалното бързо зарядно устройство, на станция за бързо зареждане, може да възстановите до 80% от заряда на батерията за по-малко от час.
На пътя Spring е тих и прилично обезшумен. Звукът, който предупреждава пешеходците е едва доловим вътре (ел. колите генерират звук при ниска скорост, за да предупреждават пешеходците за приближаването си). Малкият автомобил е идеален за града. Поради компактните си размери, в софийския трафик Spring се чувства в свои води. Изненадващо маневрен е като за толкова малък автомобил. Воланът е изключително лек и в града управлението е много лесно и приятно.
Все пак, живеейки в България, много хора явно преценяваха, че щом съм с някаква малка Dacia могат да си правят каквото си поискат и понятия като предимство, изчакване за престрояване и други подобни бяха абсолютно пожелателни. Това определено ми направи впечатление, защото с личния ми автомобил доста по-рядко изпадам в ситуации, в които явно съм невидим за останалите участници в движението. Или просто им е под достойнството да пуснат някаква малка кола да си ползва предимството… Примитивно мислене, което трябва да изкореним.
Нещо, което искам да вметна е, че за пръв път управлявах лек автомобил, който имах чувството, че може да се обърне по таван в завой. Наклонът на каросерията е отчетлив и при по-остро завиване с по-висока скорост най-малката Dacia на пазара не се чувстваше комфортно. Нито пък аз. Може би чувството е измамно, поради все пак ниския център на тежестта, но така или иначе не е приятно. Тук допълвам, че оценката на EuroNCAP по отношение на безопасността също далеч не е добра, въпреки че като оборудване, Spring идва с всичко необходимо – електронна стабилизираща система, въздушни възглавници и завеси за двата реда седалки, както и спирачен асистент.
Като цяло в града Spring е в свои води и е точно това, което трябва да бъде – маневрен, пъргав до 50-60 км/ч и с ниски експлоатационни разходи. Направих една обиколко по Околовръстния път на София от Ботевградско шосе до Бояна и при скорости над 90-100 км/ч колата започва леко да се мъчи, а батерията и оставащия пробег падаха много бързо. Това показва, че този автомобил трябва да се управлява в града, а излизането извън него, особено по магистрала, трябва да бъде изключение.
Вечерта преди да оставя Spring да се зарежда заваля слаб сняг и натрупа около 3-4 сантиметра, почти незначителна покривка. В една малка улица в Драгалевци, с почти незначителн наклон, имах доста затруднения да се измъкна и дори със съвсем леко подаване на газ, Spring буксуваше и се затрудни. Останах доста изненадан, но след този случай друг проблем не съм имал. Слязох дори да проверя дали няма скрит лед под снега, но за моя изненада нямаше. На следващия ден Spring се справи с лекота с доста по-тежки условия.
Въпреки всички позитиви, в управлението на Spring ми направиха лошо впечатление някои дребни неща. Първото е, че предната чистачка е само една и при снеговалеж оставя доста сериозна зона в ляво на стъклото неизчистена и това значително намалява видимостта и увеличава мъртвата точка. Второто е, че Dacia-та е оборудвана стандартно със система за предупреждение преди сблъсък, която всъщност работи малко по-агресивно, отколкото на мен ми се иска. От доста сериозно разстояние, с ниска скорост, започваше да предупреждава, че наближавате автомобила пред вас.
