На пътя
Гигантът Cullinan Black Badge се задвижва от подходящ за размерите и теглото му двигател. Той е дванадесетцилиндров с работен обем 6.75 литра и развива максимална мощност 600 к.с. Въртящият момент достига 900 Nm. Колосът достига 100 км/ч за 5.2 секунди, а разходът на гориво е 16.6 литра за 100 км. Реално малко повече, но пък резервоарът е с обем 100 литра, което предоставя добър пробег.
И така, един ден се озовах пред единствения сервизен център на Rolls-Royce на територията на България с ключа за Cullinan в ръка и очаквано вълнение. Натиснах бутонът и естествено балансирания двигател заработи точно така както си представях – все едно не работи. В първия момент най-шумното нещо в интериора бяха електромоторите, които придвижиха волана в позиция за шофиране.
И така, с повишено внимание предизвикано основно от размерите на колата, излязох из улиците на София.
Съвсем очаквано, усещането да шофирам Cullinan бе наистина специално. Високата позиция на седене, дългия капак и статуетката на края му не позволяват да забравиш къде се намираш дори за миг. А това, което мигновено прави впечатление е изключителната тишина в салона на колата. Тук неслучайно имаме над 100 кг акустична изолация. Такава има и в гумите, а резултатът е слабо доловим шум откъм пътя при градска скорост.
Не след дълго напуснах един от малкото прилични булеварди в тъжната ни столица и поех по типична крива улица с безкрайни пропадания и с жалки остатъци от неодавна положената маркировка. Това го пиша по-скоро по спомен от предишни минавания по въпросната улица, защото с Cullinan нещата изглеждат по-различно. Адаптивното въздушно окачване на автомобила регира не само на положението на каросерията и волана, но и на информация от камери, които следят пътя и коригират настройките спрямо следващата дупка, в която неизбежно ще попаднете. Резултатът е истински впечатляващ, особено за SUV модел, като друсането е сведено до абсолютен минимум, а освен това изработката на интериора и най-вече уникалната конструкция на таблото елиминират всякакви потенциални поскърцвания и потраквания, които биха развалили впечатлението.
А иначе движението из града е по-скоро лесно. Cullinan разполага със завиващи задни колела, които допринасят за по-лесното маневриране, макар радиусът на завой да си остава сериозните 13.2 метра. Широчината на колата също е притеснителна на моменти, но като цяло лекотата, с която се движите компенсира всичко това, както и уважението на пътя. Това се допълва от пълното спокойствие, което носи този автомобил.
След излизане от София, реших да потегля по Подбалканския път. По стар навик, веднага след табелата за край на града, натиснах педала за газта до долу. Това бе съпроводено с бързо движение на стрелката, показваща наличната мощност от над 90% към 0%, както и с ненатрапчиво, но съвсем ясно и доста приятно ръмжене на V12-така. Резултатът бе чевръстото достигане на 100 км/ч – без усилие, без излишна драма, но достатъчно бързо.
По-нататък продължих със спокойно шофиране, пренебрежимо малко над ограничението на скоростта. При тези условия Cullinan се носи все така елегантно и изключително тихо, като тук започва да се появява лек аеродинамичен шум, а моментният разход на гориво пада до под 10 л за 100 км.
По-интересно стана след като напуснах Саранци. Планирах да шофирам автомобила по-скоро спокойно, но видът на хубав път и завои събуди онова „road-hunting“ чувство у мен. Това все пак е Rolls-Royce и тук няма „пошли“ режими като „спорт“, но пък на скоростния лост има един бутон „LOW“, което преведено на нормален език е именно спорт …или поне нещо подобно. Дори така автомобилът запазва типичните си характеристики, но високата мощност позволява бързо движение по криволичещия път. Проблемът е, че независимо от ясно-изразеното усещане за движение без усилие, което често ме кара да забравя теглото на колата, стигна ли завой нещата стават малко страшни. Спирачките се справят доста добре с удържането на гиганта, но инерцията от всичките тези близо 3 тона се усеща много ясно.
И така след няколко страшни завоя съвсем не в духа на автомобила, продължих постаро му – спокойно, достолепно и приятно пътуване.
Не след дълго реших да натисна друг бутон, който не е присъщ за марката, и който се появява тук за пръв път. Това е Off-road. Тук няма излишни настройки между които да се чудите – искате да напуснете асфалта? Натискате този един бутон и автомобилът се грижи за вас.
Именно това направих и аз и в комбинация с най-високата настройка на окачването излязох от пътната мрежа на страната и потеглих по поляните на Подбалкана. И през ум не ми мина да се впускам в сериозни приключения, но шофирането на Rolls-Royce по черните пътища на които попаднах бе незабравимо изживяване. Тук колата продължава да впечатлява с комфортното си поведение, а артикулацията на окачването съвсем не е за подценяване.
В края на деня потеглих към града доволен от преживяванията. Clullinan Black Badge е най-функционалният модел на компанията в историята ѝ. Той се плъзга изискано по пътя и позволява бързи доускорения без усилие, той е на място на най-изисканите места по света, но същевременно може да го разходите из Стара Планина, например.
