Преди година останах силно впечатлен от BMW M240i Coupe, до степен в която сериозно се замислих, дали това не е перфектният наследник на Roadhunter-мобила. Освен това под влияние на емоциите заключих, че серия 4 е безсмислена, а бъдещото (тогава) М2 вероятно е излишно. Какво да ви кажа… признавам, че сгреших и с двете заключения.
Така или иначе, междувременно, на пазара се появи въпросното М2 – най-малкият модел в спортната гама на марката. Колата предизвика смесица от емоции сред почитателите, основно заради “наднорменото” си тегло и спорния дизайн.
Тестваме BMW M2!
Дизайн
Мисля да започна с моето субективно мнение. М2-ката е абсолютно брутална и за мен в дизайна ѝ няма нищо спорно. Да, предницата е необичайна и ми напомня на прототип във фаза на обсъждане на дизайна, основно заради оформлението на “бъбреците” и липсата на рамка около тях. Отзад пък, е малко трудна за възприемане като BMW. Но крайният резултат? Той е страхотен. Малкото купе има класически пропорции, изглежда характерно, а тези огромни, раздути калници го карат да изпъне във всяка ситуация в ежедневието. Освен това “бебешко синьото” (M Zandvoort Blue) подчертава всяка една форма на колата и носи някакъв малко ироничен замисъл – да, това е baby M, но в същото време е жесток звяр.
В дизайна си, M2 залага на компактни размери, съчетани с атлетични пропорции. Автомобилът е 5см по-широк от стандартната 2-ка и почти всеки панел на каросерията е различен, с което ясно и безспорно разграничава модела от стандартното купе.
Тук, разбира се, имаме големи въздухозаборници за по-сериозните нужди от охлаждане на двигателя и спирачките. Впечатление прави компактния спойлер на капака на багажника и огромните тръби на изпускателната система. Тестовият автомобил разполага и с опционалния таван от въглеродни нишки, който освен че изглежда характерно, намалява теглото на колата с около 6 килограма (5256 лева).
Интериор
Интериорът на M2 е типично BMW и, ако хвърлим поглед към таблото, то по нищо не се различава от това в M3 и M4. Това е така, защото малкият модел е базиран на по-голямото купе.
Пред водача е разположен огромният, извит дисплей с инструменталния клъстър и инфотейнмънт системата. Коментирал съм и преди, че това е красиво и модерно решение, от което страда практичността. Системата е по-сложна за управление от предшественика си и елиминира хардуерните бутони за управление на климатика. Иначе предлага безкрайно много опции, М-дисплеи и какво ли още не, стига да имате свободна седмица да я разучите.
Тестовият автомобил е оборудван с опционални декоративни лайстни от въглеродни нишки, които създават още по-портно усещане в салона (2001 лева).
Аз съм почитател на спортния волан и най-вече на червените бутони М1 и М2, които позволяват бързо да преминете от един персонален режим в друг. Предвид сериозното ниво на персонализация по окачване, управление, спирачки и двигател, които предлага М2, това е наистина удобно решение.
Иначе качеството на изработка е добро като не липсва доста пластмаса, но всичко е солидно сглобено. Все пак голяма част от интериора идва от по-високия клас на марката. Положението отзад е по-скоро пластмаса, но няма проблеми – там така или иначе е подходящо само за хора без врат и крака. За сметка на това имаме 390 литра багажник, което смятам, че е достатъчно за двама човека.
Спортните седалки са отлични, а асиметричните акценти в синьо и червено освежават черния салон. Също така отпред имаме на разположение големи джобове във вратите и удобни ниши в централната конзола.
На пътя
Тук имаме познатият от М3 трилитров двигател, но с една идея по-ниска мощност. “Конете” тук са 460, а максималният въртящ момент достига 550 Nm. Осемстепенната скоростна кутия предава мощността само към задните колела, но тук е налична и шестстепенна ръчна кутия, за която обаче се доплаща. Какви времена настъпиха, а?
По отношение на динамиката, M2 ускорява до 100 км/ч за 4.1 секунди, а до 200 км/ч за 13.5 секунди. Празна, колата тежи 1725 кг, което си е доста. Особено, ако сравняваме със стария модел, а много от феновете го правят. М2 от предишното поколение е 230 кг по-лек. Това, разбира се се дължи на спестяването, което предприеха от BMW с решението да ползват техниката от серия 4 при 2-ката. Честно казано, ако изборът е “дебела” 2-ка или никаква 2-ка, аз гласувам с две ръце за първото.
Стига повече сухи данни и размишления. Стартирах двигателя, който се “събуди” с познатото вдигане на оборотите и изръмжаване, след което потеглих към изхода на София.
Макар да държа колата в най-комфортните ѝ настройки (окачването е адаптивно), се друсам доста отчетливо по поредния разнебитен столичен булевард. Струва ми се, че тук вече трябва да си ентусиаст, готов на повече компромиси. По-скромният М240i определено е по-подходящ за ежедневието. Като изключим тази твърдост, колата е лесна и приятна за каране и в града, а настройките ѝ позволяват спокойно шофиране без напрежение.
След като напуснах пределите на София, “хванах” Подбалканския път. При тази скорост и спокойно шофиране както и при М3 прави впечатление по-скоро силният шум откъм пътя. Това се дължи на изключително широките гуми – 275 отпред. Може би малко допълнителна шумоизолация нямаше да навреди. Ами колата без друго е “пълничка”, какво са още едни 20-30 кг шумоизолация?
Иначе в “спокойния” режим, М2 позволява “спокойно “лежерно” шофиране и по този път. Но настъпите ли газта, колата потегля много уверено напред, макар и с малко бавни реакции от страна на скоростната кутия. Аз реших да я оставя в този режим за първата редица завои, в които дадох много газ. Честно казано останах силно впечатлен от стабилността на М2. Разбира се, има корекции от страна на тракшън контрола, но далеч по-малко от очакванията ми и като цяло мога лесно да се движа бързо, но сигурно и стабилно.
Е да, но стигнах до следващата поредица завои, където реших да изпробвам по-спортните настройки на М2. Не прибягвам до крайности, т.е. оставям тракшън контрола в междинния MDM режим, който да спасява положението, ако се наложи и с много газ навлизам в криволичещия път.
Късата база прави М2-ката много “будна” и повратлива. Колата сменя посоката си с готовност и според мен скрива килограмите си много добре. Управлението е прецизно и бързо. Сега вече и скоростната кутия реагира с голяма готовност и смените са наистина бързи. Абе честно казано, се забавлявам “на макс” и макар и нервна, колата се държи предвидливо и мощността ѝ ми се вижда адекватна (напоследък много често се случва в гонене на числа като характеристики и времена на Нюрбургринг) спортните коли да стават прекалено мощни, от които в един момент губи и удоволствието
Хубавото е че тази скорост е лесна за обуздаване. Шестбуталните спирачни апарати отпред “захапват” големите 380мм дискове наистина яростно и отрицателните ускорения са Много сериозни. За капак, колата е по-шумна от М3 откъм генерация, а това допринася немалко за общото чувство на еуфория. Харесва ми, определено ми харесва много!
Заключение
Казано накратко – в гамата на BMW определено има място и нужда от M2. Да, M240 определено е много сериозна машина, която предоставя тръпка на пътя в комбинация с ежедневна практичност, но M2 е спортист в друга категория. Това е суперспортно купе за отдадени автомобилни ентусиасти.
BMW M2 грабва вниманието мигновено със сериозните доработки по каросерията, а подкарате ли го, автомобилът носи огромно удоволствие с директното си управление, бързите реакции, шумната изпускателна система и близо перфектната връзка с пътя. Всъщност ми се струва, че това, в комбинация с компроментираната практичност превръщат М2 в най-целенасочения модел на BMW M.
Интересно е, че освен с по-скоро високото тегло, М2 предизвиква доста негативни коментари с вида си. На мен това ми напомня на едни отминали времена, в които феновете говореха с нескрито отвращение за Z3 Coupe и изобщо няма да се учудя историята да се повтори, тоест след двадесетина години това поколение на М2 да се превърне в един от редките и много ценени модели на марката.
Цветан Илиев
Оценка
