Инртериор
От пръв поглед, интериорът на EX30 също е коренно различен, от това, с което сме свикнали при Volvo. Веднага прави впечатление абсолютният минимализъм. Броят бутони е сведен до пълен минимум, като дори управлението на предните и задните прозорци се извършва от два бутона, вместо познатите четири (тук има допълнителен капацитивен бутон, чрез който избирате дали да управлявате предните или задните прозорци). Централно място заема 12.3 инчов екран – повече за него след малко.
По отношение на качеството, салонът на малкото Volvo е място на контрастите. От една страна всичко се усеща много солидно сглобено, но част от използваните материали носят усещане за „евтино“. Да, тук има широко използване на рециклирани материали, но те сякаш умишлено са оставени да изглеждат така. Това решение беше на място при BMW i3 преди повече от 10 години, но според мен вече не е. Причината е, че през 2013 г. електрическите автомобили бяха на етап „market skimming“, т.е. насочени към малка група потребители, които имат силно желание (и финансови възможности) да са „първи“. Днес вече говорим за доста по-масова електрификация и тук смятам, че малко по-конвенционален дизайн и материали биха били плюс.
По отношение на пространството, то предния ред седалки предоставя достатъчно. Позицията на седене и много приятна и осигурява добра видимост. Джобовете във вратите имат щедри размери, а място за дребни предмети има и на централната конзола. Любопитно тук е наличието на плъзгаща се допълнителна конзола (скрита в централния подлакътник), която дава достъп до една или две поставки за чаша.
За съжаление, задният ред седалки е далеч по-малко удобен. Седалката е разположена по-скоро ниско, което води до неудобна „сгъната“ позиция на седене. За кратки разстояния в града е ок, но генерално не е удобно.
Ето, че дойде време да отворя тежката тема за ергономията. Volvo разбират от ергономия. Казвам го, защото съм изминал десетки хиляди километри с C30, V40, XC60 и XC90. Освен това дори днес, в гаража си имам Volvo 144 от 1969 г. и дори при него ергономията е на изненадващо добро ниво. Така че, да, Volvo разбират от ергономия. За оргомно съжаление, при EX30 са решили да ни покажат как НЕ трябва да се прави, защото поне според мен, малкият автомобил е ергономичен кошмар.
В самоцелно гонене на минимализъм (подозирам и на бюджет), централният екран е оставен като основно средство за управление на всичко в автомобила. Искате да отворите жабката? Няма проблем – влизате в някакво меню и я отваряте. Искате да си пуснете светлините за мъгла? Влизате в друго меню и ги пускате от там. Искате да видите с каква скорост се движите? Търсете отговора някъде на централния дисплей, защото тук няма опция за прожектиране на тези данни на предния прозорец, няма и допълнителен екран пред водача, който да показва най-важното. Интересно е, че „технологичният близнак“ Smart #1 има допълнителен инструментален панел пред шофьора.
Има и други особености, с които мога да приема че се свиква. Такива са настройките на огледалата, които изискват отново ровене в централния дисплей, а настройката става с бутоните на волана. Чистачките също се включват нестандартно от лостчето за мигачите. Автопилота пък се активира от „скоростния лост“, който е изнесен на кормилната колона.
Иначе, самата инфотейнмънт система е базирана на Google, предоставя множество опции, достъп до приложения и много ясни графики, но какво от това, като цялостното изживяване е усложнено до такава степен? Тук сякаш имаме автомобил, изграден около един комютър, а не компютър, интегриран в автомобил.
Държа да отбележа, че може да се справите с почти всичко и с гласови команди, но ако разговарям по телефона или пък водя дискусия с друг пасажер, НЕ желая прекъсвам тези разговори, за да „си говоря“ с колата.
