На пътя
На пръв поглед основната новина при задвижването е, че Duster е изгубил дизеловият си двигател. Новото поколение на модела се предлага с „корпоративния“ трицилиндров еднолитров двигател с работен обем 1 литър и мощност 100 к.с., който предоставя липса на динамика, но и ниски експлоатационни разходи. Това е двугоривно решение, което идва с 50 литров резервоар за бензин и 51 литров LPG резервоар.
Следват разумните решения, отново с трицилиндров двигател, но работен обем 1.2 литра и мощност 130 к.с. Тук има избор между задвижване на предните или на четирите колела.
На върха на гамата като цена е хибридната версия. Само тук имаме автоматични скорости и четирицилиндров двигател, а мощността достига 140 к.с.
Срещата ми с Duster стартира нетипично, от задната седалка на модела. Причината – този път участвам в журналистически тест и деля колата с мои колеги. Всъщност отлична възможност да видя доколко е подходящ автомобилът за семейни пътувания и имат ли основание за „мрънкане“ пътниците отзад. Както споменах, като пространство положението е съвсем добро и единственото, което ми липсва е облегалката за ръка. Реалният тест дойде малко по-късно, след като излязохме от града и потеглихме по криволичещия път Бистрица-Железница. Тук Duster също се представи добре, защото при нормално шофиране колата се държи достатъчно стабилно, без излишни полюлявания, съответно ако са ви настанили на втория ред, рискът от прилошаване не е голям. До тук добре.
След кратко спиране за закуска, дойде време да заема шофьорското място и да НЕ продължим по пътя, защото излязохме извън него за лек офроуд. Тук ще вметна, че преди няколко години прекарах едно лято с първото поколение на модела в стабилно пътуване и много катерене по планините. Тогава ми направи впечатление, че колата може доста извън пътя. Новият Duster залага на нова система с режими за управление извън пътя, приличен пътен просвет и запазва ниското тегло (1390 кг за 4х4 варианта, в който се намирам). Калните пътища в Плана бяха скромен тест, но Duster показа уверено поведение, а впечатление ми направи и окачването, което успя да осигури съвсем не лошо ниво на комфорт.
Следващата отсечка отново бе на асфалтовите пътища, където реших да шофирам в еко режим. Колата генерално е приятна за каране, но трябва да отбележа особеностите на съединителя, в резултат на които смяната на скоростите не винаги се случва достатъчно прецизно. Също така първа скорост е наистина къса. Управлението е по-скоро бавно и очаквано неувлекателно. За сметка на това окачването е приятно като предоставя добър баланс между комфорт и стабилност. Мисля, че близостта ни с Румъния откъм корупция, липса на отговорност и ужасни пътища означава, че изборът на компоненти и настройките, които са направили от Dacia пасват идеално и на нашите условия.
Що се отнася до задвижването, то трицилиндровия двигател определено има характер. Небалансираната му работа му придава чар, като звукът в по-високите обороти е приятен. Динамиката със сигурност е компромисна, но с малко по-внимателно шофиране и предвиждане на ситуациите на пътя е ок. По-интересното тук е, че разходът на гориво извън града при спокойно шофиране около ограничението е наистина добър. Аз отбелязах под 5 литра между Смолян и Благоевград.
Ако търсите по-високи нива на финес, то на помощ идва хибридната версия. Интересно е, че тя далеч не е най-ефективния вариант на задвижване, но определено се усеща „най-пораснала“. В тази версия, колата се движи тихо и без излишни вибрации. Макар електромоторът да разполага с мощност от едва 49 к.с., Duster се движи в изцяло електрически режим в доста голяма част от времето. Автоматичната скоростна кутия не е особено бърза, но е рафинирана. Мисля, че хибридният вариант е добро решение, ако ще ползвате автомобила предимно в града и/или ако комфортът е приоритет.
