Помните ли Vinghen? Електрическите байкове, за които през годините съм споменавал неведнъж в Roadhunter. Продуктът, който започна като идея за хибрид между велосипед и тротинетка и намери клиенти в Германия, Франция, Испания, Финландия, Естония и още няколко държави. Тогава защо Vinghen изчезна толкова внезапно, точно когато изглеждаше, че започва да набира скорост?
Истината е, че последната публична поява на Vinghen вероятно беше Автосалон София 2024. Щандът ни бе пълен почти през цялото време. Хиляди хора минаха през него. Някои за първи път виждаха електрическо превозно средство, което не изглежда като типична тротинетка. Други вече познаваха марката от планинските курорти, където нашите байкове се отдават под наем.
По средата на изложението към мен се приближи мъж, който започна внимателно да разглежда рамките на изложените байкове. След кратък разговор каза: „Съжалявам, че не успяхме да ви направим рамките.“
Оказа се бивш служител на компанията, която по това време вече месеци наред не изпълняваше поръчката, от която зависеше оцеляването на Vinghen. Тогава все още вярвах, че ситуацията може да бъде спасена.
Историята на Vinghen започна почти десет години по-рано. По това време работех по разработката на ново поколение двигатели на DAF в Нидерландия. През деня бях инженер в голяма компания. Вечерите и уикендите обаче бяха запазени за друг проект – идея за необичайно превозно средство, което комбинира някои от най-добрите качества на велосипедите и тротинетките.
Като инженер винаги съм имал слабост към създаването на нови продукти. В началото на Vinghen всичко беше удоволствие – дизайни, прототипи, тестове, безкрайни корекции и някои неизбежни компромиси. След близо две години работа сглобихме първите работещи прототипи с мой приятел, също инженер в DAF.
И до днес помня първото каране. Още в първите метри разбрах, че сме направили нещо различно. По-стабилно, по-естествено и много по-забавно, отколкото очаквах. Така започна Vinghen.
След това дойдоха регистрацията на компанията, защитата на дизайна, търговската марка, първите тестови продажби и бавното изграждане на мрежа от доставчици. Още тогава взех едно съзнателно решение – критичният компонент, рамката, да се произвежда в България. Логиката ми изглеждаше проста. Ако нещо се обърка, исках производителят да е близо до нас. Да има директна комуникация. Контрол. Възможност за бърза реакция.
По-късно точно това решение щеше да се окаже фатално.
2022 година беше повратна за компанията. До този момент Vinghen вече беше погълнал огромна част от времето, спестяванията и енергията ми, но за първи път започваше да изглежда като истински бизнес. Събрахме малък екип. Осигурихме инвестиция, достатъчна за нови подобрения по дизайна и маркетинг за сезона. Всички работехме без пари, основно срещу дялове и усещането, че проектът има бъдеще. И най-изненадващото беше, че започваше да изглежда така, сякаш наистина има.
В средата на годината снимахме новите маркетингови материали в Швейцария. Vinghen се движеше по улиците на Интерлакен, по пътищата около Гринделвалд и високо в планината така, сякаш винаги е принадлежал там.
Само седмица по-късно бяхме на Eurobike във Франкфурт – най-голямото вело изложение в Европа. Щандът ни беше малък, но изцяло наш. Собствен дизайн. Собствен продукт. Собствена марка.
Още през първия бизнес ден разговаряхме със собствениците на голяма испанска компания, която продава стотици хиляди електрически продукти годишно под собствена марка. Те искаха Vinghen в обеми, които по онова време звучаха нереално за нас.
Малко след Eurobike дойде и първата 100% авансово платена поръчка от Германия за няколко десеткибайка. Това беше моментът, в който за първи път почувствах, че всичките години работа може би наистина започват да се отплащат.
През 2023 година поръчките постепенно започнаха да се увеличават. Не бяха огромни количества. Повечето клиенти купуваха между 5 и 15 байка за туристически бизнеси и отдаване под наем, но точно това правеше растежа стабилен. Компанията започваше да расте без външно финансиране. Клиентите бяха доволни. Качеството далеч не беше перфектно, но с всяка нова серия ставахме по-добри. За пръв път имах чувството, че колелото започва да се завърта.
В края на 2023 година вече планирахме следващата голяма стъпка. Идеята беше проста – първа серия от 100 байка в началото на 2024, следвана от още 350 по-късно през годината. Ако всичко се случеше по план, това щеше да бъде годината, в която Vinghen преминава границата от 1 милион лева оборот.
За стартъп, започнал от малък апартамент в Нидерландия и личните ми спестявания, това изглеждаше почти нереално. И така, поръчахме компонентите – рамки, батерии, мотори, контролери, спирачки, гуми и всичко останало, необходимо за първата серия за 2024 г. Предплатихме рамките 100%, защото смятах че това ще мотивира производителя, който преди това беше показал, че договорените срокове за изпълнение не са му силна страна. Сметнах, че този път нещата ще са различни – втора поръчка, опит с продукта, следователно по-добър резултат?
После дойде март 2024. Всички части вече бяха при нас. Освен рамките.
Първоначално не се притеснявах особено. Разговорите с производителя звучаха нормално. Имало малки забавяния. Производството почти било готово. Още две седмици.
После още две.
И още две.
Седмиците станаха месеци, а времето започна да изтича. За нас това вече не беше просто забавяне. Имахме клиенти, договори и планирани доставки за сезона. Без рамките не можехме да произведем абсолютно нищо. Започнах да търся алтернативни производители, но при хардуерен продукт подобна смяна не става за дни. Изисква нови чертежи, нови настройки, нови инструменти, нови тестове и най-вече време и пари.
Ние нямахме нито едно от двете.
Пролетта постепенно се превърна в лято. Рамки така и не дойдоха. Клиентите ни не получиха байковете си, а аз замразих продажбите. Компанията пък започна да се разпада – хората от екипа се насочиха към други проекти. Не ги виня. Усетиха, че ситуацията става критична.
Аз обаче нямах как просто да се откажа. До този момент във Vinghen вече бях инвестирал почти десет години работа, всичките си спестяванията и вероятно повече емоция, отколкото е разумно човек да влага в един проект.
През лятото на 2024 все още опитвах да спася компанията. Опитвах да предоговоря условията с производителя на рамки. Опитвах да намеря решение, при което поне част от средствата да бъдат върнати и производството да продължи другаде. Това така и не се случи.
В един момент осъзнах, че вероятно няма да получим нито рамките, нито парите обратно навреме, за да спасим бизнеса, а най-ироничното е, че всичко това се случи именно заради решението този критичен компонент да се произвежда локално, близо до нас, с идеята за по-добра комуникация и контрол. Трябваше да произвеждаме в Китай. Вместо това компанията остана блокирана точно в точката, която трябваше да бъде най-сигурната част от цялата система.
И така Автосалон София 2024 неусетно се превърна в последната публична поява на Vinghen. По това време все още се надявах, че ситуацията ще бъде решена. Дори отказвах продажби, защото не исках да обещавам доставки, които не бях сигурен, че мога да изпълня. Щандът беше пълен. Хората проявяваха интерес. Vinghen дори беше част от томболата на изложението. Отстрани вероятно всичко изглеждаше нормално. Само аз знаех, че компанията вече се бори за оцеляването си и зависим от благоволението на една фирма да изпълни поетата и платена поръчка.
Днес Vinghen почти изчезна. Няколко от байковете все още се карат в България, Испания, Германия, Турция, Франция, Финландия, Швеция, Естония и Македония. Понякога случайно попадам на снимка или видео от клиент и това ми напомня колко близо бяхме до това да превърнем проекта в истинска международна компания.
Дали Vinghen ще се върне някога? Възможно е. Но след всичко, което се случи, смятах че поне дължа обяснение на хората, които през годините следяха проекта.
Понякога една компания не умира, защото няма пазар.
Понякога просто не получава рамките си.
Инж. Цветан Илиев
ПП: Ако имате наблюдения над причините довели до неизпълнението на поръчката, за която говоря, моля пишете ми. За мен е важно да разбера какво точно се случи. Да знам какво доведе до края на един проект в който вложих толкова много: tsvetan.iliev@vinghen.com
Ако пък искате да покарате Vinghen, у нас това може да направите в Пампорово и Боровец.
