През 60-те години на миналия век BMW не са марката, която познаваме днес. Компанията губи пари, моделите ѝ изглеждат остарели, а бъдещето ѝ изобщо не е сигурно. И тогава се появява Neue Klasse. Не просто нова гама автомобили, а ново начало. Именно тези спортни седани поставят основите на модерното BMW – автомобили, ориентирани към шофьора, с ясна инженерна философия и усещане зад волана, което превръща марката в това, което познаваме днес.
Днес ситуацията е коренно различна. BMW не се борят за оцеляване. Напротив, компанията е сред най-печелившите автомобилни производители в света. И затова появата на… ново Neue Klasse (звучи като Ferrari La Ferrari) е нещо много по-интересно. Не спасителен пояс, а опит за преоткриване.

Още през 2023 г. BMW показаха концепцията Neue Klasse с дизайн, редуциран до най-важното, фокус върху ефективността, удоволствието от шофирането и по-добрата връзка между дигиталния и аналоговия свят. А днес вече имаме и първия сериен модел от тази нова ера. Това е BMW iX3 50 xDrive. И честно казано, нямах търпение да го покарам.
Дизайн
Още отвън iX3 ясно показва, че това е различно BMW. От една страна изглежда като скок във времето, сякаш BMW са пропуснали едно поколение и директно са преминали към следващото. И въпреки това колата остава разпознаваема. Поне отпред.
Предницата е изключително изчистена. Имаме обратен наклон на мястото, където традиционно очакваме предна решетка, препратка към BMW моделите отпреди 80-те години, както и фини „бъбреци“, вдъхновени от Neue Klasse моделите от 60-те. Резултатът е модерен автомобил, който не изглежда така, сякаш отчаяно се опитва да демонстрира колко е футуристичен.
Лично на мен новото лице на BMW ми допада.



Минимализмът тук не е само дизайнерски подход. Аеродинамиката е била сериозен приоритет и коефициентът на челно съпротивление е едва 0.24 впечатляваща стойност за SUV. Все пак челната площ остава голяма, тоест въздушното съпротивление остава сериозен фактор.
Профилът не крие особени изненади. Това е типичен SUV, макар че има ясни визуални връзки с по-големия iX. Пропорциите са приятни с големи колела, дълго междуосие и сравнително изчистени повърхности.

Тук обаче идва и първото ми сериозно мрънкане и това са прибиращите се дръжки на вратите. Честно казано, това е тенденция, която нямам търпение да отмине. Не са особено удобни, по-скъпи са и реално не носят добавена стойност. BMW, върнете ни нормалните дръжки!
Задната част изглежда добре, особено с M Sport пакета на тестовата кола. Широките светлини създават усещане за стабилна и мощна стойка. Но тук според мен дизайнът губи малко от идентичността си. Ако скрием емблемата, спокойно бих повярвал, че това е някоя нова китайска марка, която тепърва се опитва да навлезе в Европа.

Интериор
Истинската революция започва в интериора. Още след като седнах на удобната седалка, колата буквално „се събуди“ около мен, а погледът ми веднага се насочи към предното стъкло. Там откриваме Panoramic Vision. Това е система, която според мен е най-полезната автомобилна иновация от появата на матричните фарове насам.

На практика BMW прожектират информация по цялата широчина на долната част на предното стъкло. Идеята звучи странно, докато не я пробваш. След това започва да изглежда напълно логично. Пред себе си постоянно виждам най-важното – скорост, информация от асистентите, навигация, музика, данни за пътуването, дори качество на въздуха или каквото друго реша да конфигурирам (разбира се имаме широк избор). Всичко е изключително ясно, лесно за възприемане и точно в полезрението на водача.
Всъщност според мен тази система напълно обезсмисля наличието на класически head-up дисплей. Такъв тук има и BMW са доста горди с новото му 3D поколение… но аз го изключих още в началото и изобщо не усетих липсата му.



После обаче погледът ми се премести към другото нещо, което няма как да пропуснете – огромния 17.9-инчов централен дисплей. Тук работи новата Operating System X и трябва да призная, че всичко функционира изключително бързо и логично. Менютата са ясни, опциите за персонализация са огромни, а системата е сред най-добрите, които съм използвал в автомобил. Можете да гледате видео, телевизия по време на зареждане (но пък няма да имате време дори за половин епизод от любимия сериал), да следите температури на гумите, G-force данни и още куп информация, която вероятно ще използвате веднъж, за да кажете „аха, интересно“.

Имаме и едно решение, което искрено оценявам – удобно изнесен дигитален бутон за изключване на досадните системи за асистенция. Проблемът ми е друг. Този екран е прекалено голям.
При положение че цялата важна информация вече е пред очите ми върху предното стъкло, защо ми е необходим толкова доминиращ дисплей? Особено вечер, когато започва да дразни дори на минимална яркост. Според мен 12–14-инчов екран би бил напълно достатъчен, а опция за бързото му изключване при нощно каране би била чудесна идея.


Следващият спорен елемент е воланът. В тестовата кола имаме сравнително „нормален“ двуспицов вариант, но дори той изглежда като излязъл от schi-fi филм. Формата е необичайна, има странни удебеления и сякаш BMW са решили, че има само един правилен начин да държиш волана. Изглежда интересно. Не съм убеден, че е по-удобно.
За сметка на това бутоните върху него са реализирани много добре. Да, капацитивни са, но имат добра обратна връзка и интелигентно променят функциите си според режима, който използвате. Това е наистина яко.





Иначе като класически качества интериорът е отличен – просторен, практичен и много комфортен. Мястото е предостатъчно, има удобни ниши и отделения за вещи, задната седалка е комфортна дори при дълъг път, а напълно равният под допринася за усещането за простор. Най-много ми допада атмосферата в салона. Интериорът е ясно модерен и технологичен, но без онази студена, почти стерилна атмосфера, която често идва с прекаления минимализъм. Тук BMW са успели да създадат нещо трудно постижимо – усещане за модерен уют.
На пътя
За момента iX3 се предлага само във версия 50 xDrive. Тук имаме два електромотора – по един на всяка ос с обща мощност 469 к.с. и 645 Nm въртящ момент. Батерията е с капацитет 108 kWh и работи на близо 700-волтова архитектура. На теория това означава ускорение до 100 км/ч за 4.9 секунди, комбиниран пробег между 680 и 805 километра и възможност за зареждане с до 400 kW, което добавя над 300 км пробег само за около 10 минути.
Характеристиките звучат впечатляващо, но за мен по-интересният въпрос беше как всичко това работи в реалния свят.

Потеглих от централата на BMW в София и още от първите метри iX3 успява да те накара да се почувстваш на място. Колата се движи тихо и леко, точно както очакваме от модерен електромобил, но почти веднага започват да изпъкват детайли, които при много от новите играчи на пазара все още липсват. Реакцията на педала на газта е изключително прецизна, спирачките са прогресивни и лесни за дозиране, а воланът е лек, но достатъчно директен и точен. Най-важното е, че усещането за контрол остава изцяло у водача, което е нещо, което винаги очаквам от BMW.
В града iX3 е много приятен автомобил. Маневрира лесно, асистентите за паркиране работят отлично и като цяло колата създава усещане за лекота въпреки размерите и теглото си. Разбира се, реших да предизвикам системата с едно абсурдно тясно място за паркиране. BMW-то се справи… донякъде. Паркира колата прилично, но остави предницата леко стърчаща и се наложи да дооправя маневрата сам. Макар че, като гледам как масово се паркира в София, вероятно никой нямаше да забележи.
Истинският тест започна, когато излязох извън града. Реших да повторя маршрута, който преди време изминах с BMW iX, когато основната ми цел беше максимална икономия, така че да стигна до Елена и обратно без зареждане. Само че този път идеята беше различна. Исках да разбера дали Neue Klasse означава, че вече мога просто да карам нормално, без постоянно да мисля за батерията и пробега.


Качих се на магистралата и поддържах скорост около и малко над 140 км/ч. При тази скорост има малко повече аеродинамичен шум и шум от пътя, отколкото очаквах, но като цяло колата остава много стабилна и спокойна. Автопилотът работи уверено и ми допада, че не оставя прекалено голяма дистанция до колата отпред, както правят много други системи. Усещането зад волана е ненатоварващо и спокойно, макар че при подобно темпо пробегът естествено започва да пада по-бързо, отколкото ми се иска. Все пак трябва да отбележа, че условията не бяха особено благоприятни – може да беше май, но по проходите прехвърчаше сняг.
След това пътуването продължи по натоварения първокласен път към Варна. Именно там iX3 започна да показва една от най-силните си страни – доускоренията. Дори в Efficiency режим колата реагира мигновено при натискане на педала и изпреварванията стават толкова лесни и ненатоварващи, че буквално започнах да се притеснявам за книжката си. Поддържаш нормална скорост, но при едно по-кратко изпреварване цифрите много бързо стават сериозни.
Докато шофирах по този маршрут, обърнах внимание и на нещо, което първоначално очаквах да ме дразни много повече – ергономията. На теория управлението на климатика е абсолютен кошмар. Всичко е през екрана, включително и посоката на въздуховодите. Но в реалността системата работи доста по-добре, отколкото предполагах. Има добре настроени автоматични режими, а възможността да избираш между дифузна и директна струя въздух е реализирана много успешно. Разбира се, мога да използвам и гласовия асистент, който работи наистина добре, но лично аз просто не обичам да си говоря с колата, особено когато не пътувам сам.

След около 300 километра сравнително динамично шофиране достигнах крайната си точка с 43% батерия. И честно казано това е съвсем добре.
Разбира се, оставаше и важният въпрос дали Neue Klasse все още носи удоволствието от динамичното шофиране, което очакваме от BMW. За целта включих Sport режим. Заедно с него BMW са добавили и изкуствен спортен звук, който според мен е по-скоро досаден, отколкото приятен. Но самото поведение на колата е изненадващо добро. iX3 стои стабилно, реагира бързо и успява доста успешно да прикрие сериозните си 2300 килограма. Има дори известна нервност в добрия смисъл – усещаш, че колата е жива, макар че все пак говорим за SUV.
Истината обаче е, че iX3 няма нужда от спортни звуци, G-force графики и температури на гумите. Това е автомобил, с който бих тръгнал спокойно към южна Гърция или ски ваканция във Франция. И именно там Neue Klasse започва да има най-много смисъл. Тишината, плавността и лекотата на доускоренията правят дългите разстояния значително по-малко изморителни и наистина приятни.



А най-интересното е, че на връщане към София спрях на обикновена 180 kW зарядна станция, без предварително подгряване на батерията, и въпреки това получих толкова висока скорост на зареждане, че след по-малко от 15 минути вече имах достатъчно енергия, за да се прибера спокойно. И точно тогава осъзнах нещо важно – за първи път карах електромобил, без постоянно да мисля за това, че карам електромобил.
Заключение
Качих се в iX3 с нетипично за мен вълнение. Не само заради самата кола, а заради въпроса дали BMW наистина могат да пренесат онова усещане, което харесваме в марката, в една напълно нова електрическа ера.
След няколко дни зад волана отговорът ми е ясен. Да, Neue Klasse е огромен скок за BMW. Дали във всяко отношение е правилната посока? Времето ще покаже, но резултатът е наистина добър. До степен, в която за първи път сериозно се замислих, че бъдещото електрическо i3 може да бъде кола, която реално бих искал да притежавам.
BMW iX3 е различно BMW – по-тихо, по-технологично и по-рационално. Но под всичко това все още има нещо много познато. Усещането, че колата работи с теб, а не просто те вози. А това е може би най-важното нещо, което Neue Klasse трябваше да запази.
инж. Цветан Илиев

