След присъединяването на Opel към групата Stellantis преди няколко години, започнаха да се появяват първите модели, разработени изцяло под новото ръководство. За мнозина това бе повод за притеснение – дали германската марка няма постепенно да изгуби своя характер и да се превърне в поредния автомобил върху френска платформа, отличаващ се единствено с различна емблема.
Когато тествах първото поколение Astra L, стигнах до извода, че подобни страхове са донякъде преувеличени. Да, техническата връзка с Peugeot 308 е очевидна, но двата автомобила имат различен характер. Французинът залага повече на стил и оригиналност, докато Astra остава вярна на традиционните за Opel ценности – практичност, ергономия и усещане за автомобил, създаден да служи на собственика си години наред.
Днес на фокус е модернизираната Astra Sports Tourer. Освен фейслифта, тя носи още една интересна особеност – комби е. Във времена, когато почти всеки втори нов автомобил е SUV, подобни модели постепенно остават на заден план. Според мен това е малко несправедливо. Едно добро комби често предлага повече пространство, по-нисък разход, по-добра динамика и по-приятно поведение на пътя, без да изисква компромиси с практичността. Именно затова продължавам да смятам, че за много семейства подобен автомобил е по-разумният избор.
Но дали Astra Sports Tourer е достатъчно убедителна, за да ги накара да пренебрегнат модата? Време е да разберем.
Дизайн
Фейслифтът на Astra е един от онези случаи, в които дизайнерите са постъпили разумно. Промените са сравнително малко, но и няма особена причина да бъдат повече. Още с появата си това поколение беше сред най-добре изглеждащите автомобили в компактния клас и днес продължава да изглежда актуално.
Най-сериозните новости откриваме отпред. Характерният Opel Vizor е станал още по-изчистен, а светлинният подпис вече се простира по почти цялата широчина на автомобила. Това е тенденция, която наблюдаваме при все повече производители, но тук е интегрирана по начин, който не изглежда самоцелно. За първи път при Astra емблемата Blitz също е осветена. Лично аз не съм напълно убеден в необходимостта от допълнителните вертикални светлинни елементи около нея. Те сякаш се опитват да направят предницата по-ефектна, отколкото е необходимо.
Иначе основната философия остава непроменена. Astra не се стреми да бъде агресивна. Не разчита на огромни решетки, прекалено сложни форми или демонстративно спортни линии. Вместо това дизайнът изглежда прецизен, технологичен и много добре балансиран. Това е автомобил, който привлича внимание с пропорциите си, а не с крещящи детайли.
Погледната отстрани, Sports Tourer изглежда особено сполучливо. Ясно изразените чупки по вратите и калниците добавят усещане за динамика. Тестовият автомобил беше конфигуриран в новия зелен цвят Klover Green с контрастен черен покрив и черни джанти – комбинация, която подчертава всяка една линия на каросерията и определено му отива.
Задната част почти не е променена и това не е недостатък. Тя остава изчистена и пропорционална, като любимият ми детайл продължава да бъде високата вертикална трета стоп светлина. Това е малък елемент, но носи приятна асоциация с автомобилите от моторните спортове.
Тестовият автомобил беше оборудван с матричните Intelli-Lux Pixel светлини, които впечатляват с ефектната си светлинна анимация. Струва си да припомним, че именно Astra беше моделът, който преди повече от десетилетие направи матричните фарове достъпни в компактния клас. Днес технологията вече е значително по-разпространена, но Opel продължава да бъде сред производителите, които я развиват най-последователно.
Като цяло дизайнът на Astra ми харесва. Той не се стреми да бъде модна сензация, а по-скоро да остарява красиво. И ако след още десет години този автомобил продължи да изглежда актуално, няма да бъда особено изненадан.
Интериор
Ако дизайнът на Astra е еволюция, то интериорът е напомняне, че практичността все още има значение.
Още с настаняването зад волана става ясно, че Opel не са се поддали напълно на модата всичко да бъде управлявано чрез огромен централен дисплей. Пред водача има дигитален инструментален панел, а до него – екранът на инфотейнмънт системата. И двата са с напълно нормални размери. Не са „oversized“, както е модерно напоследък, а точно толкова големи, колкото е необходимо.
По-важното е друго – физическите бутони са останали. Всъщност капацитивни липсват. Климатичната система се управлява по класически начин, а под дисплея има удобни преки бутони за най-често използваните функции. След няколко часа зад волана осъзнах колко голяма разлика правят подобни на пръв поглед дребни решения. Докато други производители упорито усложняват управлението на автомобила, Opel сякаш продължават да мислят за човека зад волана.
Самият инфотейнмънт обаче не успя да ме впечатли. Работи достатъчно добре, предлага безжичен Apple CarPlay и всички основни функции, но интерфейсът изглежда сравнително базов, а логиката на менютата не е сред най-интуитивните.
За сметка на това Astra отново печели с предните седалки. Intelli-Seats неслучайно са една от запазените марки на Opel. Те са удобни още от първите километри, а богатите настройки на шофьорската седалка позволяват лесно да намериш правилната позиция. Това е автомобил, в който спокойно бих изминал няколкостотин километра без притеснения.
Практичността е истинската силна страна на интериора. Джобовете във вратите са големи, под централния подлакътник има сериозно пространство за багаж, а пред него откриваме две поставки за чаши, покрити с ролетен капак. По-напред има още една удобна ниша с безжично зарядно за телефон и допълнително място за дребни вещи.
Любимият ми детайл обаче се оказа почти незабележим. Това е поставката за очила, дискретно интегрирана в централната конзола. Малко решение, което ежедневно носи повече удобство от далеч по-популярните кутии над вътрешното огледало.
Като материали, тук ооткривам доста твърда пластмаса. От друга страна всичко изглежда солидно сглобено и създава усещане, че ще остарява достойно. Забелязах и приятни препратки към класически модели на Opel в оформлението на шевовете по вратите – детайл, който вероятно ще остане незабелязан за повечето хора, но подобни намигвания към историята на марката винаги ми допадат.
На втория ред седалки Astra прави известен компромис. Седалката е сравнително ниско разположена, а мястото за краката е по-скоро средно за сегмента. За сметка на това багажникът е именно такъв, какъвто очаквате от едно добро комби. Голям, правилен като форма и лесен за използване. Именно тук Sports Tourer започва да показва най-голямото си предимство пред компактните SUV модели. Получавате повече практичност, без да плащате цената на по-високия център на тежестта, по-голямото челно съпротивление и по-високия разход.
На пътя
Тестовият автомобил е оборудван с новото хибридно задвижване на Opel, комбиниращо 1.2-литров трицилиндров бензинов двигател с турбокомпресор, електромотор и шестстепенна автоматична трансмисия с два съединителя. Системната мощност достига 145 к.с., а ускорението до 100 км/ч отнема 9.0 секунди.
Хибридната система работи добре, но характерът на двигателя трудно може да бъде прикрит. Три цилиндъра означава доста вибрации. На празен ход и при по-ниска скорост се усещат типичните вибрации, а звукът му не е особено благороден. Това не превръща автомобила в неприятен за каране, но ми остави усещането, че самата хибридна система заслужава по-рафиниран двигател.
Именно тук започнах да се питам дали това всъщност е версията, която бих избрал. Любопитното е, че Astra продължава да се предлага и с 1.5-литров дизел. При това той е по-евтин от хибрида. Да, дизелът също няма да бъде образец за тиха работа, но предлага още по-нисък разход и според мен е по-логичният избор за хора, които често пътуват извън града.
Що се отнася до динамиката, 145-те конски сили са достатъчни в този клас. Astra ускорява уверено и никога не създава усещането, че ѝ липсва мощност. Изпреварванията не са проблем. Автоматичната трансмисия върши работата си без излишна драма. Не бих я определил като особено бърза или спортна, но превключва плавно и не привлича вниманието към себе си.
Окачването е настроено сравнително стегнато – ако търсите високи нива на комфорт в този клас, по-добре се насочете към братовчеда на Astra – 308. Шумоизолацията също бих определил като средна за класа. При градско движение салонът остава приятно тих, а при магистрална скорост се появява шум от пътя и въздушните потоци, но не до степен, която да стане досадна.
Най-интересно ми беше поведението на автомобила в завои. Управлението не провокира към спортно каране. Кормилната рейка е бавна и създава спокойно усещане. Ако търсите директност и бързи реакции, вероятно ще останете леко разочаровани. Любопитното е, че самото шаси сякаш може повече. Окачването държи автомобила стабилно, сцеплението е добро, а каросерията се накланя малко.
Astra не се опитва да забавлява. Не ви подканва да атакувате всеки следващ завой. Вместо това просто създава усещане за лекота и предвидимост. Това е автомобил, който прави ежедневното шофиране спокойно, а не вълнуващо.
Заключение
След първата ми среща с Astra преди няколко години основният въпрос беше дали Opel ще успее да запази собствената си идентичност в рамките на Stellantis. Днес, след фейслифта и още няколко часа зад волана, мисля че отговорът вече е ясен.
Да, под ламарините Astra споделя много с Peugeot 308. Но двата автомобила продължават да имат различен характер. Peugeot впечатлява повече с дизайн, материали и усещане за премиум автомобил. Astra отговаря с нещо далеч по-трудно измеримо – логика. Тук почти всяко решение изглежда взето с мисъл за ежедневната употреба. От физическите бутони, през отличните седалки, до множеството места за багаж – всичко е подчинено на удобството.
Именно това превръща Sports Tourer в много силно предложение за семейства. Големият багажник, добрата ергономия и приятното поведение на пътя са качества, които ще оценявате всеки ден, а не само през първата седмица след покупката. Единственото ми по-сериозно колебание остава задвижването. Хибридната система е ефективна и икономична, но трицилиндровият двигател така и не успя да ме убеди напълно. Ако трябваше да конфигурирам собствен автомобил, вероятно бих се насочил към дизеловата версия. Струва ми се, че тя е най-доброто съчетание между цена, икономичност и характера на самия автомобил.
Цените на Astra Sports Tourer започват от 27 767 евро за дизеловата версия Edition, докато хибридният GS, подобен на тествания автомобил, достига 30 244 евро. В гамата присъстват още plug-in хибрид и изцяло електрическа версия, така че изборът е повече от богат.
инж. Цветан Илиев
