Помните ли времето, когато компактните семейни автомобили от С-сегмента, или така наречения Голф клас, бяха сред най-популярните коли в Европа? Хечбекът бе съвсем естествен избор, когато търсите нещо достатъчно практично за семейството, което да не е излишно голямо за града. С времето обаче тези автомобили започнаха да отстъпват място на различни вариации и интерпретации на тема SUV. Още през 2015 г. SUV моделите за първи път излизат начело на европейския пазар с дял от 22,5% според JATO. През 2024 г. той вече достига около 54%. Доста сериозна промяна.
За мен обаче компактните семейни хечове продължават да са сред любимите автомобилни концепции. За огромно съжаление спортните им версии стават все по-рядко явление, а GTi моделите на Peugeot бяха феноменални. Е, днес 308 няма GTi, но поне все още имаме хечбек, при това един от по-интересните на външен вид. Французите неотдавна обновиха модела, а аз отново се озовах зад малкия му волан. Тестваме Peugeot 308 във версия Hybrid 145 с автоматична скоростна кутия и ниво на оборудване GT.
Дизайн
Освежаването се отразява много добре на 308, като голямата промяна е в предницата. Досега имахме познатата още от 208 физиономия с вертикални дневни светлини, препращащи към зъбите на лъва. Сега те отстъпват място на високо разположени светлини с по три тънки линии от всяка страна. Това пък да не е препратка към одрано? Всъщност Peugeot ги нарича нокти, така че асоциацията не е съвсем случайна.
Основните фарове вече са разположени под тях и стоят доста дискретно в бронята. Това разделяне на дневни светлини и основни фарове се среща все по-често, а тук е изпълнено сполучливо. Честно казано, преди фейслифта 308 имаше по-характерно „лице“. Сега обаче определено изглежда по-модерно и в крак с актуалните тенденции.
При GT имаме и решетка с дискретно светещи елементи, както и осветена емблема. Отстрани и отзад промените са по-сдържани, а за щастие задницата се е разделила с фалшивите ауспухови накрайници.
Тестовата кола е Bleu Lagoa – стандартния за хечбека цвят, който според мен изглежда много стилно. Като цяло 308 продължава да стои много приятно на пътя. Дизайнът му и без това остарява добре, а обновяването му дава достатъчно свежест, без да се налага да променя цялата кола.
Интериор
Отвътре разликите са по-малко. Посреща ме тъмна, но не и монотонна атмосфера. Текстилните седалки имат зелени декоративни шевове, които откривам и по вратите и таблото. Комбинацията от материали е приятна, включително декоративните елементи, облечени с Alcantara. За мен именно тези детайли правят салона интересен, защото има какво да разгледате и извън екраните.
Оформлението е познато. Пред водача стои малък, ниско разположен волан, а дигиталният инструментален панел е над него. В тестовата кола той е триизмерен и макар това да е малко “gimmick”, на мен ми допада. Внася дълбочина и различие спрямо стандартните плоски екрани. По-важните съобщения излизат на по-близък план и понякога това действително помага да ги възприема по-бързо. Не е нещо, без което не мога, но ми харесва.
Под основния екран на инфотейнмънта има още един – лентата с дигитални бутони i-Toggles. Пет от преките връзки могат да се конфигурират според предпочитанията ви и това е доста удобно. Така поне част от функциите, които ползвате често, са непосредствено под ръка, вместо всеки път да ги издирвате из менютата.
Имаме и отделни бутони за някои функции на климатизацията, но не и за температурата. Това продължава да не ми допада. За толкова основна настройка пак трябва да се занимаваме с екрана. Иначе самият инфотейнмънт е ок, без особени изненади, а CarPlay се свързва бързо.
По отношение на пространството е добре да припомня една уговорка от предишния ми тест. Тогава вторият ред ми се стори тесен, дори спрямо класа: седалката е ниска, мястото за стъпалата под предните седалки е ограничено, а линията на остъкляването намалява видимостта навън. Фейслифтът запазва основните размери на колата, така че тук промяна няма. За сметка на това багажникът на Hybrid 145 е 412 литра – добър обем за компактен хечбек.
На пътя
Тестовата кола използва 1.2-литров трицилиндров турбобензинов двигател в комбинация с 48-волтова хибридна система. Общата мощност е 145 к.с., а автоматичната скоростна кутия e-DCS6 е шестстепенна, с двоен съединител и интегриран електромотор. По официални данни хечбекът ускорява до 100 км/ч за 8.8 секунди, а комбинираният разход по WLTP е между 4.7 и 4.9 л/100 км.
Потеглих из софийските улици от централата на София Франс Ауто. Споменът ми за 308 бе за един от най-комфортните представители на класа. Неслучайно предишният ми тест носеше заглавието „Царят на комфорта в С-сегмента“. Именно затова останах изненадан от по-стегнатото поведение на тази кола. Вероятно 18-цоловите колела имат сериозна роля в него и усещането определено не съвпадна напълно с очакванията ми.
Все пак в града получаваме приятна изолация от външния свят и по-скоро ниски нива на шум. За това помагат и ламинираните предни странични стъкла. Мястото, откъдето идва повече шум, е двигателният отсек.
Всъщност при плавна газ хибридът се движи доста на ток. По думи на Peugeot в градски условия това може да се случва през до 50% от времето. Важното уточнение е „от времето“, а не половината от изминатите километри. И при мен електрическото движение се усещаше като съвсем реална част от градското шофиране. Събуди ли се обаче трицилиндровият двигател, той се обажда сравнително шумно и носи със себе си вибрации, типични за трицилиндров двигател. На фона на иначе приятната атмосфера в купето това изпъква още повече.
Peugeot продължава да предлага и четирицилиндров дизел. Предишният ми опит с дизеловия 308 всъщност бе доста добър по отношение на тишината и спокойното шофиране. Карал съм и плъг-ин хибрида преди фейслифта, който при спокойно каране бе далеч по-рафиниран. Днешния плъг и-ин хибриф обаче е и значително по-скъп. Ще се върна към това след малко.
На другия ден потеглих по магистралата към Перник, а оттам към село Конска. Веднъж стъпил на магистралата, подадох газ. Колата е доста пъргава и динамика определено не ми липсваше за нормално или дори малко по-динамично шофиране. Тези 145 к.с. са напълно достатъчни за подобен автомобил и тук нямам особени забележки.
След достигане на скоростта за спокойно пътуване шумът намалява. Интересното е, че сякаш чувам повече аеродинамичен шум, отколкото шум от пътя, което за мен е по-добрият вариант. Асистентите също работят добре, а колата вече оставя по-спокойно впечатление, отколкото при честите промени в темпото из града.
Нещо друго, което ми хареса много, са пръскачките за предното стъкло, интегрирани в самите чистачки. Това е решение, което традиционно свързвам с по-скъпи автомобили, а тук има съвсем осезаем положителен ефект върху видимостта. Приятно е да го срещна и в този клас.
След магистралата, по първокласния път и участъците със завои, 308 се представя още по-убедително. При спокойно шофиране грубоватото включване на бензиновия двигател не се усеща така осезаемо, а скоростната кутия е по-наясно какво прави. Точно в такова темпо колата ми допадна повече. Пъргавината е налице, но по-приятното преживяване идва, когато не я карам постоянно да променя режима си на работа.
Разходът също е много приятен. По време на теста комбинираната стойност бе около 5.5 л/100 км. Това е напълно добър резултат за маршрута ми с градско, магистрала и извънградски път. По отношение на икономичността хибридната система си върши работата. Бих искал само да го прави с малко повече финес.
Заключение
Peugeot 308 остава много атрактивен представител на Голф класа. Модернизацията внася свежест в дизайн, който и без друго остарява добре, а салонът продължава да ми допада с материалите, атмосферата и сравнително солидната си изработка. Багажникът е добър, макар пространството на втория ред да не е силната страна на модела.
Там, където за мен има място за подобрение, е задвижването. Динамиката е напълно достатъчна и разходът е нисък, но тази кола заслужава по-рафинирано поведение и при версиите на разумни цени. Не само при скъпите плъг-ин хибриди. Шумът, вибрациите и начинът, по който бензиновият двигател се включва в градското движение, не се връзват съвсем с впечатлението, което създава останалата част от автомобила.
По българската ценова листа от август 2026 г. Hybrid 145 започва от 28 350 евро с ДДС, а GT от 32 679 евро. ТЗа сравнение, плъг-ин хибридът със 195 к.с. в GT започва от 42 800 евро. Разликата от малко над 10 000 евро е сериозна и обяснява защо обикновеният хибрид вероятно ще бъде по-реалистичният избор за много купувачи. Лично за мен, предпочитаната достъпна версия на модела е дизеловата. Също така аз бих потърсил и конфигурация с по-малки колела. За нашите пътища 18-цоловите не дават на тази кола нещо, което да оправдае компромиса с комфорта, а при GT те са стандартни.
Ако искате стилен компактен хечбек, който изглежда добре, има приятен салон и не харчи много, 308 продължава да има с какво да ви привлече.
инж. Цветан Илиев
