Изминаха седем години от последния тест на Mercedes-Benz в Roadhunter. Тогава карах дизелов CLS. По принцип седем години не са твърде дълъг период в автомобилната индустрия, но конкретно тези седем години са цяла вечност. През тях видяхме световни кризи, засягащи доставките на автомобили, продължаващия ръст на SUV моделите (тенденция, която така и не успях да харесам), изчезването на физическите бутони от интериорите и началото на тяхното завръщане. Наблюдавахме навлизането на интелигентните асистенти в автомобилите и огромния скок в развитието на автомобилния инфотейнмънт.
Фокусирайки се върху електрификацията, Mercedes избра неособено убедителен път от маркетингова гледна точка (разбира се, това е моят личен прочит на нещата), залагайки на дизайн на електрическата си гама, който изглеждаше така, сякаш основната му цел е да демонстрира, че автомобилът е електрически. Любопитно е, че на другия полюс конкурентите от Мюнхен заложиха на подход, при който електрическите версии са естествена част от моделната гама, а не отделна вселена.
Днес обаче Mercedes сякаш преосмисли стратегията си и пред мен стои второто поколение GLB. Вместо EQB вече има просто GLB – модел, който можете да изберете като хибрид или като изцяло електрически автомобил, без това да променя неговата идентичност. Това може да изглежда като малка промяна, но всъщност е знак за доста по-дълбока трансформация в начина, по който Mercedes гледа на електрификацията.
Mercedes винаги е бил сред пионерите в автомобилната индустрия. Всеки, който е посещавал музея на марката в Щутгарт, знае колко много технологии са се появили първо при тях, години преди да станат масови. Въпросът беше дали тази инженерна култура ще успее да се адаптира към един електрически свят, в който конкуренцията никога не е била по-силна.
Карам Mercedes-Benz GLB 350 4MATIC electric.
Дизайн
Новият GLB определено изглежда по-добре от своя електрически предшественик EQB. Формите са познати, пропорциите са типично SUV, а силуетът остава верен на първото поколение GLB, но е по-изчистен и по-хармоничен.
Тестовият автомобил беше в цвят MANUFAKTUR Patagonia Red Metallic с AMG Line и 19-инчови джанти – комбинация, която му стои изключително добре. Всъщност Mercedes са свършили добра работа и с цветовата палитра.
Не всички дизайнерски решения обаче ми допадат. Светлинната лента между двата фара е тенденция, която вече виждаме при почти всеки втори китайски и корейски производител. Разположена над решетката, тя създава лек дисбаланс в предната част, а, честно казано, не смятам, че една марка като Mercedes има нужда от подобни визуални трикове, за да бъде разпознаваема. Същото важи за светещата решетка щампована с десетки „звезди“ Mercedes – марката е най-разпознаваемия автомобилен производител в света и това просто е ненужно.
Не съм особен почитател и на прибиращите се дръжки на вратите. Те работят безпроблемно, но оставам с усещането, че са решение в търсене на проблем. Аеродинамичният ефект е минимален, докато класическите дръжки са по-интуитивни, по-удобни и вероятно ще се окажат по-безпроблемни след години употреба.
Задната част ми харесва повече, отколкото очаквах, но именно там най-силно усещам липсата на характерната Mercedes идентичност. Ако махнете емблемата, трудно бих казал, че това е автомобил от Щутгарт. Нещо, което забелязвам, но не помага за идентичността му на пътя, е приликата с оформлението на Mercedes Concept IAA (формата на задните светлини), представен във Франкфурт преди десет години.
Интериор
Истински интересното започва, след като отворя шофьорската врата, защото новият интериор не прилича на никой друг интериор на Mercedes, който съм виждал досега.
Признавам си, че снимките предварително не ми вдъхваха особено доверие. Огромните дисплеи, минималистичният дизайн и дигитализацията ме караха да очаквам поредния автомобил, в който ергономията е пожертвана за сметка на дизайна и екраните. Оказа се, че опасенията ми са били по-скоро неоснователни.
Mercedes очевидно са се вслушали в критиките към последните поколения автомобили. Да, големите екрани доминират в интериора, но най-важните функции остават лесно достъпни. Бутоните по волана са удобни, основните настройки на седалките са физически, а най-хубавото е колко лесно могат да бъдат изключени системите за подпомагане на водача. Това е дребен детайл, който оценявам при всяко потегляне.
Инфотейнмънт системата заслужава отделно внимание. Смело мога да кажа, че това е един от най-добре реализираните автомобилни софтуери, които съм използвал през последните години. Интерфейсът е логичен, графиките са отлични, а реакциите – мигновени. Личи си, че софтуерът и хардуерът са разработвани като едно цяло.
Особено впечатление ми направи новият AI асистент. За разлика от много подобни системи, тук разговорът звучи естествено и не се налага да формулирате командите си по определен начин. Още по-интересни са възможностите за създаване на автоматизации. Автомобилът може сам да изпълнява различни действия според местоположението, часа, температурата или други предварително зададени условия. Това е функция, която реално може да улесни ежедневието, вместо просто да изглежда впечатляващо в рекламната брошура.
Не всичко обаче е перфектно. Кръглите въздуховоди с пластмасовите си декоративни рамки изглеждат по-евтино, отколкото очаквам от Mercedes. Бих предпочел и отделен физически бутон за температурата на климатичната система. Не съм фен и на решението с един ред бутони за електрическите стъкла и превключвател между предните и задните врати. Това е система, с която може да се свикне, но така и не открих реално предимство пред четирите класически бутона. Не мисля, че и спестените няколко цента са от голямо значение за производителя. Нещо, което ми направи впечатление при тези и останалите бутони, е колко мисъл е вложена в тактилното усещане – всеки бутон е приятно демпфериран и има ход, който създава усещане за солидно качество.
Пространството е една от най-приятните изненади. Отпред се седи комфортно, а вторият ред предлага значително повече място, отколкото подсказват външните размери – седалката е достатъчно висока, а мястото за коленете е направо разточително. Дори третият ред седалки е реално използваем. Разбира се, не бих искал да прекарам няколко часа там, но за деца или кратки пътувания върши истинска работа. Багажникът също прави приятно впечатление – 540 литра отзад и още 127 литра отпред.
Не мога да пропусна и избора на материали в интериора – имаме 12 вида тапицерия, включително плат, ARTICO еко кожа и естествена кожа, както и шест вида декоративни лайстни. Това позволява истинска персонализация на най-важното място в автомобила – неговия интериор
На пътя
Колата, която карам днес, е върховата електрическа версия GLB 350 4MATIC. Тук имаме максимална мощност от 354 к.с. и пиков въртящ момент от 515 Nm. Ускорението до 100 км/ч отнема чевръстите 5,5 секунди. Официалният пробег е до 616 км, а максималната мощност на DC зареждане достига 320 kW.
И така, през един летен ден се настаних в GLB, много бързо се адаптирах към новия интериор и потеглих по софийските улици. Първите ми впечатления бяха много позитивни. Да, вече имаме голям избор от електрически автомобили и е факт, че при тях разликите в усещането са по-малки, отколкото при автомобилите с ДВГ, но те все още съществуват. Тук определено се усещат финесът, с който се движи GLB, и инженерният опит, натрупан от Mercedes през десетилетията.
Още в града ми направи впечатление нещо, което не е особено типично за Mercedes – комфортът. GLB electric вози доста стегнато и по-скоро бяга от комфорта, който сме свикнали да очакваме от марката. В никакъв случай не бих казал, че возията е груба, но ми се искаше да бъде една идея по-мека. Предполагам, че това донякъде се дължи на комбинацията от висок център на тежестта и голямо тегло, което налага и по-стегнати настройки на окачването. При тестовия автомобил говорим за 2275 кг – със 370 кг повече от бензиновия GLB 220 4MATIC.
По-интересната част от теста дойде на следващия ден, когато реших да поема по Подбалканския път към Копривщица и обратно. Именно там GLB показа характера си най-добре – на лесен за управление, приятен за каране семеен автомобил. При нормално шофиране високата мощност не се проявява по никакъв начин и не доминира над характера на автомобила. Управлението е достатъчно директно, за да вдъхва увереност, но не чак толкова, че да превръща динамичното каране в основен акцент – нещо, което така или иначе не се очаква от модел в този клас.
В същото време достигането на поредната колона, образувана от някой, който кара с 30 км/ч под ограничението и няма никакво обществено съзнание (разбирайте – не се сеща да пропусне колоната), не представлява никакъв проблем. Кикдаун, уверено ускорение без никакво замисляне и изпреварването приключва почти неусетно. Именно това прави шофирането по първокласен път толкова приятно и ненатоварващо. Добавете към това и ниските нива на шум и ще получите автомобил, който е създаден за дълги пътувания.
Искам да спомена и ненатрапчивите асистенти, защото все по-често карам автомобили, които сами по себе си са много добри, но стават непоносими заради прекалено настойчивите системи за подпомагане. Тук всичко изглежда добре премислено и, доколкото позволяват регулациите, действително работи в помощ на водача. Казвам „доколкото позволяват“, защото сред европейските изисквания има и доста откровено недомислени решения.
Приятната изненада дойде в края на теста. Стартирах със 100% заряд на батерията, изминах 315 километра, а на финала оставаха още 36%. Средният разход за целия маршрут беше 16,2 kWh/100 км, при положение че шофирах по-скоро динамично и без никаква идея да пестя енергия. Това означава, че реален пробег от около 500 километра е напълно постижим, което превръща GLB в автомобил, с който спокойно бих тръгнал и на дълъг път. Добавете към това възможността за DC зареждане с мощност до 320 kW и става ясно, че темата с пробега вече не е сред основните компромиси при този Mercedes.
В крайна сметка GLB се държи спокойно, естествено и предвидимо. След няколко часа зад волана преставаш да обръщаш внимание на факта, че е електрически, и започваш просто да се наслаждаваш на пътя. А точно това, според мен, е белегът на един наистина добре завършен автомобил.
Заключение
След няколкостотин километра зад волана останах с усещането, че Mercedes е намерил правилната посока в електрификацията с автомобил, който не се опитва да прави ненужни технологични демонстрации, а просто се стреми да бъде удобен, логичен и приятен за ежедневно използване.
GLB electric ме грабна с удобния си интериор, ненатрапчивия софтуер и усещането, че се намирам в наистина модерен автомобил, който обаче не се опитва да направи живота ми по-труден, а точно обратното. Спечели ме и с пространството и удобството в салона – това е наистина подходяща семейна кола.
Разбира се, има и неща, които бих променил. Бих предпочел по-комфортно настроено окачване, а дизайнът все още не носи онзи безпогрешно разпознаваем Mercedes характер, който марката имаше преди години. Светлинните ефекти, светещите звезди и прибиращите се дръжки не са това, което ще накара един Mercedes да изглежда специален.
Идва и въпросът за цената. Тестваната от мен конфигурация с AMG Line и богато оборудване достига около 75 000 евро, където конкуренцията вече е сериозна. Тук има и вътрешна конкуренция в лицето на GLC electric, както и външна – от BMW iX3. За сметка на това GLB 200 electric, който според мен е най-логичният избор в гамата, стартира от 56 790 евро и, по мое мнение, определено заслужава внимание.
Инж. Цветан Илиев
