Към днешна дата Mercedes е автомобилната компания с най-разнообразната гама модели в света – от компактни градски коли, през хиперавтомобили, до лимузини и класически всъдеходи.

В последните 15 години наблюдаваме запълване на нишите между класическите им модели, като това доведе до истински впечатляващо портфолио. Един от моделите, с които започна тази гигантска експанзия бе CLS. Първото поколение на модела се появи през 2004 година като бе представено като четириврато купе (термин, който не одобрявам). Реално автомобилът бе по-скъп и по-непрактичен E-Class в елегантни одежди. Успехът му бе сериозен и доведе до появата на сходни модели при конкуренцията, като например Audi A7 и BMW 6 Gran Coupe.

През 2018г. на пазара се появи третата генерация Mercedes CLS, с която именно ще ви запозная в следните редове.

Дизайн:

Спрямо предходните поколения на CLS, актуалният модел е изгубил от тяхната разточителна елегантност и макар на мен резултатът да ми харесва, имам някакви съмнение, че пазарът може и да не одобри тази стъпка.

Връзката с първите генерации на модела си личи по характерната „схлупена“ линия на покрива и четирите врати с прозорци без рамки, но тук вече имаме осезаемо „по-хулигански“ вид, който смятам, че се дължи на по-острите линии в детайлите и в голяма степен на оформлението на задните светлини, които са по-компактни и аз ги намирам за „ретро“ (в положителен аспект).

Цялата тази комбинация на линии и елементи води до нещо много интересно и неочаквано – погледна ли автомобила острани, моментално правя асоциация с американски „muscle car“.

А иначе имаме разпознаваем Mercedes дизайн, в случая и AMG пакет, който придава допълнителна доза агресия на колата. И все пак дори с AMG броните намирам CLS за достойно агресивен и това ми допада. Автомобилът определено има много повече характер от моделът на който е базиран – E-Class.

Цялостно харесвам външния вид на CLS – балансирани пропорции, разпознаваем дизайн и интересни детайли. Единственото, което ме дразни са накрайниците на изпускателната система, които не са там където си мислите, че са. И двата хромирани накрайника на горната снимка са фалшив дизайнерски елемент, а изгорелите газове излизат от тръби под бронята.

Интериор:

Салонът на CLS е познат от E-Class като на предния ред седалки от пръв поглед виждам само една разлика – формата на решетките на тонколоните във вратите. Това означава, че дизайнът тук вече е на няколко години, а и германците минаха напред при по-новите си модели.

Независимо от това този интериор си остава един от силните представители в класа – модерен, стилен и качествен. Основен акцент тук е така нареченият Widescreen Cockpit, който е опция с цена малко над 2000лв и представлява 12.3 инчов дигитален клъстър, който е обединен с екрана на информационно-развлекателната система. Изглежда ли модерно? Да. Обаче ще ви кажа, че според мен е излишна опция и това е така, защото серийният информационен дисплей пред водача е с достатъчно голям размер и качество, но комбинира красиво-изпълнени, класически километраж и оборотомер, с които атмосферата е по-изискана.

А иначе самата инфотейнмънт система е сред любимите ми в момента, защото с нея се работи интуитивно, графиките и качеството на дисплея са впечатляващи,  работи бързо и най-вече – няма капацитивен екран. Да, тук се работи с добрия стар кръгъл контролер разположен на централната конзола – лесно, удобно, не изискващо много внимание и не оставящо мазни петна от пръсти по екраните. Единственото ми желание е да има обособен бутон за изключване на дисплея, защото ако не го ползвате, при шофиране вечер пречи и начинът да го изключите е чрез ровене из менютата.

Като оставим настрана дигиталните технологии, салонът на CLS впечатлява с удобни седалки с множесто настройки и много място за дреболии – огромни джобове във вратите и много място под централния подлакътник. Интересно обаче е, че липсват поставки за чаши – трябва да добавите опционалният пакет „отделения за вещи“, за да се сдобиете с двойна поставка в централната конзола.

Има и друга странносст – воланът не е точно пред мен, а е около сантиметър встрани. Честно казано това не ми наруши ергономията, но за някои хора би могло да бъде дразнещ детайл.

По отношение на материалите и изработката всичко е на топ ниво като ми допада широкият избор от цветове и материали за декоративните елементи. Единствената забележка, която имам е към стандартното покритие на централната конзола в пиано лак, по което лесно се появяват малки драскотини. Проблемът е леснорешим с добавянето на опционални елементи от стъклопласт, въглеродни нишки, или дърво.

Останах положително впечатлен и от мястото отзад, тъй като пространство за краката има предостатъчно. Цената на елегантния силует ще я плащат по-високите пътници, тъй като мястото над главата ми бе наистина малко и някой по-висок ще опре в тавана.

На пътя:

Отминаха времената, в които подобен тип автомобили не разполагаха с двигател с по-малко от шест цилиндъра. Тук базовите варианти се задвижват от четирицилиндрови двигатели, но за мой късмет  CLS-ът, който ми предстоеше да покарам бе отдалечен с около 40000 лева от базовия модел. Това ще рече, че освен доста екстри, имах на разположение версията CLS350d 4Matic, която разполага с дизелов „шестак“ с работен обем 2925куб.см, развива 286к.с. и в комбинация с деветстепенната автоматична скоростна кутия и въртящия момент от 600Nm ускорява автомобила до 100км/ч за 5,7 секунди. Очакваният раход на гориво е 6,9л за 100км.

Дойде време да потегля – за начало кратка като километри, но дълга като времетраене градска разходка. Запалих двигателя и бързо стигнах до извода, че на място потраква малко повече, отколкото предполагах. Всичко това се променя в момента, в който потеглих, защото при движение редовият шестцилиндров двигател е един от най-балансираните, тихи дизели, които съм карал.

А иначе, както и очаквах, градската разходка мина в типичния Mercedes стил – изолация от външните шумове и спокойствие, което ценя високо. Все едно съм в пашкул, който ме пази от бездарните, арогантни шофьори, които царстват из София. Всъщност макар комфортът на возене да е на много добро ниво, може да се желае още. Хубавото е, че можете и да го получите. Автомобилът, който карах разполагаше със стандартното комфортно окачване с понижен пътен просвет, но опционално има адаптивно окачване с регулиране на амортисьорите (2380лв) и разбира се това, което бих препоръчал – многокамерното въздушно окачване (4560лв), което предоставя нива на комфорт, с които ще забравите, колко много пари се крадат при ремонта и поддръжката на българските пътища.

В натоварения следобеден трафик, CLS се нуждаеше от малко под 12л дизел за 100км (6,6л на 100км по празните улици в събота сутрин).

На следващия ден планирах пътя си спрямо прогнозата за времето. Няма да вали във Враца? Там съм!

След дълго изнизване от София, включващо бул. Александър Малинов, чиято организация на движението явно е била поверена на някой, повтарял седми клас минимум два пъти, напуснах пределите на града. В момента, в който стъпих на магистралата натиснах педала на газта до долу. Големият Mercedes увеличи скоростта си много пъргаво и изключително рафинирано. Заслуга за това има деветствепенната скоростна кутия, която превключва бързо, плавно и винаги на място. В общи линии цялостно задвижване е страхотно!

След като достигнах „магистрална скорост“ колата си остана все така приятно тиха, като по отношение на шума от завихрянията все пак е по-шумна спрямо E-Class (вероятно поради липсата на рамки на прозорците). В тази връзка пакетът „Акустичен комфорт“ (2640лв), който включва допълнителна шумоизолация може би е добро решение.

Интересното при CLS е, че макар автомобилът да има спортен имидж и външен вид, то той си остава модел, подчинен основно на комфорта. И все пак, след като достигнах Враца в тази приятна, лежерна атмосфера, сметнах, че е време да мина в режим RoadHunter – тоест хванах пътя за връх Околчица, минах в спортен режим и последва това бързичко изкачване:

Тук вече ясно си пролича теглото на автомобила – 1935кг са нещо сериозно (макар и очаквано за кола с подобни размери) и се усещат ясно в завои. Независимо от това, благодарение на прецизното управление и добрата връзка с пътя, шофирането е доста приятно, макар и определено да не бих го определил като особено спортно. Сцеплението с пътя е впечатляващо като освен на окачването това се дължи и на задвижването на четирите колела. Интересно е, че усетих някакви наченки на недозавиване, но до реална загуба на сцепление така и не се стигна.

Тоест CLS позволява бързо шофиране и се държи компетентно на пътя, но ако търсите истински увлекателен автомобил, то тук сте далеч от истината.

След Околчица потеглих към София през Искърското дефиле, където с икономично шофиране постигнах разход от 5,8л за 100км, а на края на теста равносметката бе 8,2л за 100км. Мисля, че при нормална ежедневна употреба, средният разход би бил около 7.5л, което е добър резултат, а и не е твърде далеч от заводските данни.

Заключение:

CLS е поредният силен модел на Mercedes, който има ясно изразена индивидуалност, най-вече благодарение на характерния си дизайн. Пътното му поведение е по-скоро стандартно за Mercedes, като това в случая е нещо хубаво, защото означава комфорт и спокойствие с високи скорости при нужда.

Задвижването на CLS350d е много сполучливо, като комбинацията двигател/скоростна кутия си пасва отлично и не оставя поле за критика. Смятам, че четирицилиндровите двигатели в CLS300d и CLS350 е по-добре да се избягват, тъй като в случая са компромис с останалата част от автомобила – CLS заслужава рафиниран шестцилиндров двигател.

Харесва ми големият избор от цветове и материали за персонализация, отличната ергономия и широкото пространство отпред. Практичността се допълва от обширен, 520л багажник. Минусът тук разбира се е пространството на втория ред седалки – който ще вози редовно високи хора отзад, ще трябва да се насочи към по-обикновения (но и по-достъпен) E-Class.

Цветан Илиев

Оценка: