Преди две години на автосалона в София китайските марки за пръв път ми направиха впечатление с толкова голямо присъствие. За мен това беше интересен автосалон и по друга причина, защото участвах като изложител с Vinghen. А близо до моя щанд се намираше една доста впечатляваща на дизайн кола. Не говоря за Cybertruck, който също бе там, а за Forthing S7.
Колата ме привлече още тогава с фокусирания си дизайн, който носи тонове елегантност, освен отличните аеродинамични характеристики. Днес S7 вече се среща по софийските улици и се предлага у нас като изцяло електрически автомобил или като хибрид в серия, тоест двигател с вътрешно горене, който служи за удължаване на електрическия пробег. Тестваме електрическия Forthing S7, за да видим дали под атрактивната опаковка има и атрактивно съдържание.
Дизайн
Дизайнът на S7 ми харесва. Ниският силует, издължената каросерия и плавната линия на покрива създават усещане за автомобил от доста по-висок ценови сегмент. Дължината е близо пет метра, по-точно 4935 мм, но колата не изглежда тежка. За това помагат и пропорциите с широчина 1915 мм и височина 1495 мм.
По-интересното е, че зад тези форми има и съвсем практична цел. По данни на производителя коефициентът на въздушно съпротивление е 0,191. Това е много ниска стойност и добра отправна точка за електромобил, с който планирате да пътувате извън града. Прибиращите се дръжки и аеродинамично оформените джанти допълват общата идея, без да нарушават елегантността на колата.
А иначе впечатлението за скъп автомобил явно не е само мое. Виждах как хората по улиците оглеждат S7, а докато го снимах, дочух и разговор с репликата „О, виж, това електрическо Porsche ли е?“. Няма нужда да задълбаваме в сравнението, но то показва достатъчно ясно как се възприема колата от човек, който я вижда за пръв път. Добре свършена работа.
Интериор
Интериорът ме изненада още по-приятно от външния вид. В тестовия автомобил основният цвят е светлобежов, комбиниран с черна горна част на таблото и вратите, различни текстури и декорация, имитираща дървен фурнир. Последната не е доста неубедителна при допир, но на вид е ОК. Всичко останало създава много приятно усещане, включително еко кожата и меките материали по вратите. По-надолу има твърди пластмаси, което е съвсем нормално, но на местата, които докосвате най-често, е обърнато внимание. Това важи и за втория ред седалки.
От шофьорското място първото впечатление също е добро. Седалките са относително удобни, но им липсват регулируема лумбална опора и регулиране на наклона на седалната част. За мен първото е особено важно и след няколко часа в автомобила липсата му се усеща ясно. В този клас очаквам да мога да регулирам опората за кръста. За сметка на това веднага разбрах как да си наглася огледалата, без да се ровя из менюта. Малък детайл, който оценявам все повече покрай съвременните интериори.
Що се отнася до технологиите, пред водача има 8,8-инчов инструментален панел, а в центъра на таблото е разположен 14,6-инчов дисплей. И точно тук хубавото първо впечатление започва да се променя. Самото наличие на голям екран не ме притеснява, но организацията на функциите в S7 определено не е добра.
Най-ясният пример е Apple CarPlay. След като го включа, от екрана не мога директно да се върна в основното меню на автомобила. За целта трябва предварително да съм задал Home функция на един от двата персонализируеми бутона на волана. Натискам го, излизам от CarPlay, променям каквото ми трябва, а после отново се ровя в менюто, за да се върна към CarPlay, защото удобен пряк път не открих. Това е особено дразнещо, ако искате да коригирате температурата на климатика. При толкова голяма площ на екррана спокойно може да има постоянно видима зона с основните настройки, докато CarPlay си работи.
А климатикът в тестовия автомобил определено изискваше корекции. Той охлаждаше постоянно, все едно иска да ме замрази. Дори при зададени 28 градуса и ниска степен на вентилатора въздухът оставаше прекалено студен. Пробвах автоматичен и ръчен режим, променях настройките, но така и не успях да получа нормално поддържане на температурата. В комбинация с неудобното превключване между менютата и CarPlay това се превърна в един от най-дразнещите недостатъци на колата. Надявам се, производителят да предостави ъпдейт, с който да реши и двата проблема.
Нещо друго, което не ми допадна, е аудиото. Звукът няма дълбочина и бас, а еквалайзер не намерих. Не открих и удобно управление на силата на звука от централния дисплей, съответно използвах бутоните на волана. За шофьора това по принцип е ОК, но е хубаво и пътникът да има достъпно управление.
Практичността иначе е добра. Има големи джобове във вратите и достатъчно място под подлакътника, а безжичното зареждане на телефона разполага с охлаждане, което работеше добре. На втория ред има достатъчно пространство за коленете и прилична широчина, но седалката е сравнително ниска спрямо пода. Мястото за стъпалата под предните седалки също е ограничено, макар че успявам да ги наместя. Това е разбираем компромис предвид ниския силует и батерията под купето. Панорамният покрив помага за усещането за простор, но щора би била добре дошла.
Багажниците са два и са достатъчно големи. Предният е удобно място за кабелите и още някои дребни вещи, а задният разполага и с голяма допълнителна ниша под пода. Един недостатък тук е липсата на разделено сгъване на задните облегалки в съотношение 60/40.
На пътя
Електрическият Forthing S7 разполага с един електромотор на задната ос с максимална мощност 154 kW и въртящ момент 310 Nm. Батерията е литиево-железо-фосфатна с капацитет 56,8 kWh, а официалният пробег по WLTP достига 425 км. За домашно AC зареждане мощността е 6,6 kW, което според спецификацията означава около девет часа от 5 до 100%. При бързо DC зареждане са посочени 28 минути от 30 до 80%.
И така, тестът ми започна пред новия шоурум на China Motor Company в София, близо до летището. Сиво-синият S7 ме чакаше отпред и след като се настаних в приятния интериор, потеглих в Eco режим из софийските улици. Последва още едно положително впечатление, този път от окачването. То се справя доста добре с неравностите, с приличен комфорт и без излишни тропания. При ниска скорост колата е достатъчно тиха и като цяло се усеща приятна за шофиране.
Размерите ѝ, разбира се, няма как да бъдат пренебрегнати, но ако намерите достатъчно голямо паркомясто, самото паркиране е сравнително лесно. Камерите са добри и има възможност да виждате зоните около предните и задните колела. Това е удобно при маневриране на тесни места и покрай бордюри, а бързото регулиране на огледалата също помага. Разходът в града, включително в задръстванията, беше около 11 kWh/100 км. Много прилично за толкова голям автомобил.
По-малко ми допадна рекуперацията. Дори на най-силната от трите степени забавянето при отпускане на педала е слабо и като усещане ми напомня на моето хибридно Infiniti от 2014 година. Бих очаквал възможност за нещо по-силно. Също така мигачите цъкат прекалено шумно, все едно съм в танк. Ако танковете имат мигачи. А появи ли се друга звукова нотификация, цъкането изчезва и точно тогава губя звуковия ориентир дали съм включил мигача. Сигналът при движение назад също е прекалено интензивен, макар че необходимостта от предупреждение за пешеходците е ясна.
Така или иначе, S7 се държи добре в града, но ниската каросерия, аеродинамиката и големите багажници ме насочиха към друго изпитание. Реших да измина около 600 километра в рамките на един ден, от София до Сливен и обратно, за да видя доколко размерът на батерията и зареждането ще се намесят в плановете ми. В съботната сутрин потеглих по магистрала „Тракия“ с 90% заряд и реших да поддържам 120 км/ч.
Тук първата изненада беше шумът. При тази скорост се чуваха и пътят, и въздушният поток, повече, отколкото бих очаквал. Разбира се, ниският коефициент на въздушно съпротивление не означава автоматично добра шумоизолация, но все пак очаквах по-тихо пътуване. В подобни условия ми се струва, че дори да имаше двигател с вътрешно горене, шумът му при спокойно движение щеше да остане на заден план.
Трафикът беше натоварен и от време на време ми се налагаше да доускорявам. Тогава открих една неприятна особеност на Eco режима. Дори при натискане на педала докрай колата запазваше силно ограничената си реакция, вместо да използва наличната мощност за по-бързо ускорение. За мен при такава ясно заявена команда режимът трябва да отстъпи пред желанието на шофьора. Това е особеност, с която неотдавна се сблъсках и в IONIQ 9. Обратно на S7 – в нормален режим доускоренията са съвсем добри, без дори да е нужно да преминавам към Sport или Sport+. Само че смяната на режима отново изисква работа с централния дисплей.
По отношение на адаптивния круиз контрол също имам забележки. Активирането му от лоста за избор на посока се усвоява лесно, но настройката на дистанцията не ми допадна. Дори на най-малката S7 започваше да намалява много преди да настигне предния автомобил, въпреки че разликата в скоростите не беше голяма. Това ме караше да коригирам скоростта с педала за газта, а при всяко натискане получавах звуков сигнал и съобщение, че докато подавам газ, автоматичното спиране на круиз контрола не е активно. Разбирам го. Няма нужда отново и отново да слушам едно и също предупреждение.
Иначе системата срещу напускане на лентата работеше адекватно, но тя не поддържа автомобила непрекъснато в центъра ѝ. Съответно не трябва да очаквате по-развит асистент за шофиране на магистрала. А разходът при 120 км/ч беше около 18 kWh/100 км, което е добре.
Първата зарядна пауза по „Тракия“ започна при 10% заряд. Свързването мина без проблеми, а за 24 минути батерията се зареди до 65%, което беше достатъчно, за да продължа до Сливен. Там така или иначе планирах обяд и по-дълго дозареждане за обратния път. Пристигнах с 49%, а след 47 минути на зарядната станция вече имах 99%. Дозареждането се случи по време на обяда, дори по-бързо, отколкото очаквах. В този конкретен ден паузите се вписаха добре в плановете ми.
На връщане реших да разнообразя маршрута и останах на първокласния път до след Стара Загора. Тук S7 се усещаше доста по-приятен, основно заради по-ниските нива на шум, но и защото трафикът беше много слаб. Разходът падна до около 12 kWh/100 км. С такава разлика спрямо магистралата изборът на маршрут може да има значение и за времето, което ще прекарате в зареждане. В зависимост от пътуването по-бавният път може да се окаже съвсем разумен избор.
За изпреварванията обаче отново сменях Eco с нормален или спортен режим. След толкова часове в колата вече усещах и липсата на регулируема лумбална опора, а най-много чаках температурата навън да падне достатъчно, за да мога изцяло да изключа климатика.
По-късно се появи и дъжд. При магистрална скорост S7 остана стабилен, както се държеше и на сухо, но при потегляне в градски условия на мокро задните колела превъртаха по-лесно, отколкото очаквах. Това се случваше дори в Eco режим. Тракшън контролът се намесваше, но при подаване на газ в завой задницата можеше да стане палава. Приемам го по-скоро като особеност, която е добре да познавате.
Накрая, след като се стъмни, открих още един недостатък. Яркостта на екраните беше намалена до минимум, но инструменталният панел пред мен продължаваше да свети с бял фон. Централният дисплей беше сравнително ОК, защото CarPlay и Waze работеха с тъмна графика. Пред очите ми обаче оставаше този ярък бял екран и на магистрала, в дъжд и по тъмно това беше неприятно. Тук задължително трябва да има по-тъмен изглед за нощно шофиране – отново нещо, решимо със софтуерен ъпдейт.
Заключение
Forthing S7 има доста качества под атрактивната опаковка. Интериорът изглежда и се усеща добре, окачването е приятно, а разходът в града и по първокласния път е нисък. Дори пътуването от около 600 километра в рамките на деня мина с приемливи за мен зарядни паузи. Само че останаха немалко недостатъци, които пречат да се насладя на всичко това.
Най-дразнещите са свързани с климатика, организацията на инфотейнмънта, звуковите предупреждения и настройките на асистентите. Според мен голяма част от тях могат да се подобрят със софтуер и по-добри настройки. Това би променило осезаемо впечатлението ми от колата и се надявам, че производителят ще вземе мерки.
Стандартната цена е 40 000 евро, а към момента има промоционална оферта за 33 000 евро. Посочената заводска гаранция е седем години или 150 000 км. При промоционалната цена S7 предоставя доста кола за парите си, особено ако държите на външния вид и усещането в интериора.
За мен обаче в този си вид би бил твърде дразнещ като единствен автомобил. За използване предимно в града, където част от асистентите остават неизползвани, има повече логика, макар че близо петметрова кола за града си е особен избор.
Затова не бих препоръчал S7 само въз основа на дизайна и цената. Това е автомобил, който трябва да тествате по-дълго, включително извън града, с включен климатик, CarPlay и асистенти, за да видите дали тези особености ви пречат. И тогава да решите дали атрактивната опаковка и хубавите страни на съдържанието са достатъчни за вас.
инж. Цветан Илиев
