На пътя
Да преминем към същинската част на теста, която започва с включването на двигателя.
Той е четирицилиндров дизелов с работен обем 1969 куб.см, максимална мощност 225к.с. и максимален въртящ момент 470Nm. Лично аз съм почитател на петцилиндровите двигатели на Volvo и като автомобилен фен няма как да ми хареса това преминаване на четири цилиндъра. Двигателят си трака, няма как при тази конфигурация. За щастие, купето е добре изолирано и шумът на четирите цилиндъра достига силно приглушен. При движение, когато се смесят аеродинамичните шумове и тези от пътя, двигателят съвсем не се чува… за щастие. Разбира се при развъртане до по-високи обороти тракането са връща. Добре че поне има други плюсове – еластичен е и в комбинация с японската осем степенна скороста кутия се справя прилично с втомобила. По данни на производителя ускорението от 0 до 100км/ч става за 7.8 сек., което звучи много добре. Аз не успях да постигна това време, но двигателят имаше ограничител, който не позволяваше преминаването на над 4500 об/миин. Мисля, че тези последни 500 об/мин са решаващи за постигане на 7.8 секунди. Разходът на гориво пък беше с около 15% по-нисък от този на досегашната комбинация D5 XC90, но и около 25% по-висок от официално обявените 5.8л на 100км, т.е. около 7.5 литра. Все пак не е лошо постижение, но е малко разочароващо.
Последно по отношение на двигателя искам да се върна към бройката цилиндри. В първото видео имаме форсиране и ускорение на новото XC90 D5. Във второто имаме същото упражнение, но с V40 отново с двулитров двигател, но с пет цилиндъра. Коментарът е излишен.
Поне в едно друго отношение имаме огромна крачка напред – поведение на пътя. Най-големият модел на Volvo най-после е приятен за каране. Управлнието е директно и подчертано неутрално. При резки маневри ESP се включва агресивно, но винаги намясто, запазвайки неутралното пътно поведение.
Автомобилът, който карах аз, беше оборудван с опционалното въздушно окачване. Макар все още да не съм карал XC90 с базовото окачване с пружини, бих казал опцията си заслужава. Стандартната настройка Comfort е удачно подбрана и е много подходяща за ежедневна употреба. Неравностите биват филтрирани в известна степен, но все още се усещат доста отчетливо. Наклонът на каросерията в завои е сравнително малък, а при висока скорост и преминаване на напречни неравности, автомобилът остава стабилен. В Comfort автомобилът предразполага точно към спокойно пътуване – типично Volvo.
Режимът ECO нямалява пътния просвет за по-ниско челно съпротивление, редуцира използваната електроенергия от някои системи в автомобила и като цяло е пълна скука.
Dynamic втвърдява окачването, изостря кормилното управление и отзивчивостта на педала на газта. Настройката е доста добре направена и карайки в нея не усещам размера и теглото на колата. Движейки се по планинските пътища в района на Елена, на моменти ми се струва, че карам голямо gran turismo, а не семеен SUV. Разбира се, колата не е достатъчно мощна за да предостави пълно GT изживяване, но може би при T8 версията с 400к.с. нещата ще стоят по друг начин. Предстои да разберем.
Последната настройка на окачването е Off Road. При нея пътният просвет е осезаемо увеличен спрямо предходния модел. Достатъчно за да сте спокойни по лек терен извън пътя. Аз успях без проблеми да накарам колата да буксува на затревен хълм, но пък тревата беше мокра, гумите са прекалено широки и нископрофилни за такъв терен, а и 4×4 системата на Volvo просто не е твърде добра.
Като цяло колата се държи добре на пътя, приятна за управление и пътуване. Аеродинамичните шумове са в рамките на допустимото, а и като екстра се предлагат ламинирани предни прозорци, които биха ги намалили още повече. Имаме малко повече шум откъм пътя, отколкото ми се ще да има, но може би моделите с по-малки гуми са по-тихи. В случая имахме гуми с размер 275/45 R20 и на четирите колела.
Електроника и технологии
Да, наистина заслужава отделна секция. Да започнем със Sensus. Като цяло бях скептично настроен за управление на толкова много функции от екран, но всъщност не е твърде зле. Свиква се бързо, а и системата работи много добре и си личи че е добре обмислена. Основните екрани са три, което според мен е допустимият максимум. Най-необходимите функции са лесно достъпни директно от тях и няма нужда да задълбавате в под-менюта. Екранът работи бързо и не дразни. Явно Volvo са ползвали доста бърз процесор, защото всичко става мигновено. Най-вече ми прави впечатление бързото включване на камерите (имаме четири камери за 360 градусова гледка около автомобила). Иначе колата разполага с всички системи за подпомагане на шофьора, за които се сетите. Внимание заслужава City Safety, която до скорост 50км/ч може да спре автомобила напълно, предотвратявайки катастрофа. Също така разпознава пешеходци и велосипедисти и отново дава възможност за избягване на удар до скорост 45км/ч. Интересен е и автономният режим, който също работи до 50км/ч. При него автомобилът се придвижва сам – спира, тръгва, спазва дистанция и си стои в средата на лентата (стига да има маркировка). Пробвах го в задръстването на магистрала Тракия… първият път, в който се радвах, че съм попаднал в задръстване.
Друго нещо, което ме впечатли силно са фаровете. Те са изцяло светодиодни и са най-доброто, което някога съм виждал (но пък не съм карал последният Mercedes S-Class, за който съм склонен да предполагам, че също разполага с отлични фарове). Мисля, че разликата между ксенонови фарове и LED-овете на Volvo е като разликата между халогените фарове на Opel-а на дядо ви и активния ксенон в който и да е модерен автомобил.
Добро впечатление ми направи и стандартната система за миене на предното стъкло – пръскачките са интегрирани в чистачките. По този начин освен, че няма допълнителни елементи по предния капак, се подобрява видимостта.
