Интериор:
Интериорът е типичен за Mini Cooper. В опит да изглежда по-ретро всичко, което може да бъде кръгло е кръгло или в най-лошия случай елипсовидно – въздуховодите, дръжките на вратите, piano black лайстните по вратите, дисплеят за климатроника, копчето за аварийните и т.н. Естествено на преден план имаме гигантския скоростомер, който в по-новите модели вече не се намира в средата на таблото. Може да изглежда смешен на снимки, но пък седнете ли в някой Cooper осъзнавате, че пасва перфектно на стила на автомобила. Любопитна негова черта е, че е съвършено неудобен, но дизайнерите са били наясно с това и точно пред шофьора има дигитален скоростомер. Иначе най-силно впечатление прави изправеният преден прозорец, който освен това е доста нисък. Създава особено усещане и ограничава видимостта нагоре. Поради тази причина, когато сте първа кола на някой светофар няма как да видите кога светва зелено освен, ако автомобилът ви няма опционалния панорамен покрив. Много приятен детайл са и превключвателите, които наподобяват бутониите, с които сме свикнали да си представяме, че боравят пилотите на изтребители.
Откъм практичност разполагате с две жабки, леко тесни джобове във вратите и пет поставки за чаши, макар че колата е четири-местна. Сядането на задния ред е лесно откъм страната с врата, а пространството отзад си остава тясно, но все пак става за пътуване на средно-дълги разстояния.
Най-лошо впечатление прави качеството на материалите, които не подхождат на автомобил със стартова цена от около 40000лв за маломощен бензинов двигател и над 46000лв за Cooper D версията. Все пак е хубаво, че при новия Clubman, който дебютира миналия месец, има подобрение в това отношение.
Comments are closed.