Mini Cooper D Clubman (R55) – Тест

Тази седмица отново ще ви срещна с една по-различна кола, която за разлика от супер-спортистите, които ви представих наскоро, няма стотици „коне“ под капака, но също като тях вече може да се купи само на вторичния пазар (което не е фокусът на блога). Различна е защото по талон е петврата, а на практика не съвсем. Различна е и защото това е колата, която аз ползвам всеки ден.

DSC_9871

Съвременният Clubman се появи на пазара през 2007-ма година като представлява практична версия на непрактичното стандартно Mini, като все пак си остава един непрактичен автомобил… Объркахте ли се малко? Clubman разполага с 8см по-дълга база спрямо стандартния модел и 24см по-голяма обща дължина. Въпросните 8см са се отразили на пространството на втория ред седалки, а останалите сантиметри са отишли в багажника, но нека караме по установения ред:

Дизайн:

DSC_9328Clubman представлява напълно нормален Mini Cooper R56 от Б-колоните напред – дизайнът му е добре познат на всички ни, базиран е на първото поколение на съвременното Mini, което пък дължи вида си на Франк Стивънсън – норвежец с американско образование. Външността на Clubman става леко откачена (някои хора биха ползвали по-цветущи определения) от въпросните Б-колони назад. От едната страна имаме дълъг прозорец като на класически shooting brake, а от другата имаме миниатюрна врата, отваряща се срещу движението… точно като при Rolls Royce Phantom, нали?

Morris_Mini_Minor_Traveller_1966
Morris Mini Minor Traveller (Image by DeFacto via Wikimedia Commons)

Откъм багажника пък ни посрещат две врати като в „баничарка“, които се отварят автоматично, за да разкрият колосалния товарен отсек с обем 260 литра. Видът на задната част е заимстван от оригиналното Mini Traveller, което е типично малко английско комби от шейсетте години на миналия век. BMW обаче не са разполагали с правата за името Traveller и затова са кръстили новото комби Clubman. Като цяло дизайнът на колата е странен, леко екстравагантен и с потенциал да не се хареса на много хора.

DSC_9889

Интериор:

DSC_9881

Интериорът е типичен за Mini Cooper. В опит да изглежда по-ретро всичко, което може да бъде кръгло е кръгло или в най-лошия случай елипсовидно – въздуховодите, дръжките на вратите, piano black лайстните по вратите, дисплеят за климатроника, копчето за аварийните и т.н. Естествено на преден план имаме гигантския скоростомер, който в по-новите модели вече не се намира в средата на таблото. Може да изглежда смешен на снимки, но пък седнете ли в някой Cooper осъзнавате, че пасва перфектно на стила на автомобила. Любопитна негова черта е, че е съвършено неудобен, но дизайнерите са били наясно с това и точно пред шофьора има дигитален скоростомер. Иначе най-силно впечатление прави изправеният преден прозорец, който освен това е доста нисък. Създава особено усещане и ограничава видимостта нагоре. Поради тази причина, когато сте първа кола на някой светофар няма как да видите кога светва зелено освен, ако автомобилът ви няма опционалния панорамен покрив. Много приятен детайл са и превключвателите, които наподобяват бутониите, с които сме свикнали да си представяме, че боравят пилотите на изтребители.

DSC_9882 rshlfdtyfdlsmwDSgnms

 

 

 

 

 


Откъм практичност разполагате с две жабки, леко тесни джобове във вратите и пет поставки за чаши, макар че колата е четири-местна. Сядането на задния ред е лесно откъм страната с врата, а пространството отзад си остава тясно, но все пак става за пътуване на средно-дълги разстояния.

Най-лошо впечатление прави качеството на материалите, които не подхождат на автомобил със стартова цена от около 40000лв за маломощен бензинов двигател и над 46000лв за Cooper D версията. Все пак е хубаво, че при новия Clubman, който дебютира миналия месец, има подобрение в това отношение.

DSC_9875 DSC_9874


 

 

 

 

 

На пътя:

Силата на всяко едно Mini е неговото пътно поведение. Нека да оставим настрана маркетинговите врели-некипели за това как Mini-тата се държат като картове на пътя. Това очевидно е супер преувеличено, а масата бездарни журналисти ни го повтарят като папагали от 15 години насам. Все пак пътното поведение наистина е добро. Това се дължи на голямата база спрямо дължината на автомобила, съотвентно разпределението на теглото и ниският център на тежестта. В комбинация с твърдите пружини, с които е оборудвано всяко Mini имаме стабилно поведение в завои, а това доставя удоволствие на всеки ентусиазиран шофьор (пасажерите малко страдат от въпросните настройки, но това е друга тема). Иначе при подаване на повече газ имаме доста сериозно недозавиване, което по никакъв начин не бива контрирано от електронната стабилизираща програма.

DSC_5253

Като динамика Cooper D е почти приятен. Четирицилиндровият дизел разполага със 112к.с. и 270Nm въртящ момент, които му помагат да ускори до 100км/ч за съвсем малко над 10 секунди и да достигне 197км/ч максимална скорост. Турбо дупката е доста сериозна, но някак подхожда на характера на колата. Разходът на гориво пък официално е между 3.6 и 4.4 л на 100 км. Реално разбира се не е такъв. В София гори между 5 и 7 на сто в зависимост от трафика, дали сте натиснали спорт бутона и дали атмосферните условия позволяват на старт-стоп системата да работи. Извън града можете да постигнете 4.5л, по първокласни пътища и около 5-6.5 на магистрала. Като цяло не е зле. Като казах магистрала, един от недостатъците на дизайна и в частност изправеното предно стъкло е силният аеродинамичен шум при висока скорост. Още над 120км/ч шумът се увеличава драстично, а минете ли 150км/ч става недопустимо висок.

DSC_4616

Новият Clubman:

DSC_9725

Миналия месец посетих премиерата на Clubman на автомобилното изложение във Франкфурт. Не ми хареса. Eдин от най-странните членове на семейството на Mini се е превърнал в най-практичния и най-обикновен такъв. Загубил е чара си, което на мен не ми допада. Не ми харесва, че има нормални задни врати и то две на брой, не ми харесва, че има размерите на обикновен автомобил, не ми харесва капачката на резервоара му и други ей такива детайли. Не на последно място джобовете във вратите на багажника са станали по-малки и не знам какво можеш да сложиш в тях… а тези във R55 побират точно една бутилка вино. В крайна сметка кой не иска да има бутилка вино подръка?!

DSC_9873
Хромираната капачка на резервоара е запазена марка за по-мощните Mini-та. Новият Clubman няма опция за такава.
DSC_9879
Ниша за вино? Защо не.

 

 

 

 

 

 

 

Но пък всяко зло, за добро – загубата на чар у новия Clubman има шанс да доведе до по-култов статус на първото поколение, откъдето пък ще последва по-ниската загуба на стойност и евентуалното му превръщане в желан „young timer“.

Заключение:

Първото поколение на Clubman, е чаровен малък автомобил, в който можете да поберете почти целите си ски. Той има своите недостатъци, но пък е забавен и има характер. Скъп като нов с цената си от около 60000лв (за добре оборудван модел), той е скъп за поддръжка, но пък държи цена на пазара за употребявани автомобили и най-важното – доставя удоволствие на собствениците си.

Цветан Илиев

3u0badb5WkiS11gkknwd

2 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s