Интериор
Външният вид a la minivan си казва думата – интериорът е практичен като на ван и също толкова широк. Мястото във всички посоки на първия ред е предостатъчно. Седалките са широки и удобни, а при тестовия автомобил имахме и регулируема лумбална опора. Това, което им липсва е достатъчно стабилна странична опора – в долния край е добре, но откъм рамената почти липсва – просто не е съвместимо с шасито, което позволява поддържането на сравнително висока скорост в завои. Освен това отпред има широки ниши за дребен багаж и бутилки вода (или кой каквото пие докато кара). Скоростният лост пък е изнесен високо, което принципно е доста удобно решение, а в случая нямаше значение, тъй като колата беше оборудвана с автоматизирана скоростна кутия с два съединителя. Висимостта също е добра – има големи странични огледала, които много харесвам, но и доста дебели А-колони, плюс странна извивка между въпросните колони и таблото.
Вторият ред също е просторен. Седалките са сравнително високи, разполагат с облегалки, които могат да се накланят, доста място за краката и равен под, което означава, че средното място не е само символично. Висимостта във всички посоки също е добра, което прави Kuga приятна за возене отзад – важно, ако ще возите подрастващите си мърморещи деца там.
Багажникът също е голям, има нисък ръб и много правилна форма. Освен това тестовата кола разполагаше с безключов достъп, включително автоматична врата на багажника, която се отваря и затваря като помахате с крак под бронята – работи безотказно и е страшно полезно не само, ако са ви заети ръцете, но и ако колата е много мръсна, както беше в моя случай – все пак България през зимата е чудно-хубава, кална картинка.
До тук с хвалбите. Kuga има един недостатък, който в моят списък е сериозен – качество на материалите.
Никой не очаква чудеса в този ценови диапазон, но материалите в салона на Kuga варират много силно като качество и усещане. Оставям седалките настрана – те са ок. Проблемът са твърдите повърхности по таблото и вратите. Най-вече, първото впечатление идва от огромното парче пластмаса с една камара бутони в средата на таблото. Не ми харесва нито като външен вид, а още по-малко като усещане при допир. В най-високото ниво наоборудване Titanium Plus или като опция за 300лв в Titanium, въпросното парче пластмаса може да бъде заменено от аудиосистема от Sony, която идва с блок за управление решен в черна, полирана пластмаса в стип piano black. Изглежда в пъти по-добре и бих си я поръчал само заради това, защото иначе аудиосистемата на Kuga свири достатъчно добре. Проблемът с нея (базовата система, която имаме тук) е сложното ѝ управление. Този тъмен период в историята на Ford, в който решиха да усложнят неимоверно управлението на всички инфотейнмънт функции, за щастие вече приключи (вижте например Mondeo), но в Kuga положението все още е същото – тръгвайки от София за Банско, успях да пусна музика през Bluetooth-a на телефона си едва по средата на магистралата… и всъщност не я пуснах сам, а пасажерът до мен се занимаваше с копчетата… на него пък акъл какво да прави му даваше пасажерът от задния ред – и тримата инженери.
