Интериор
Отвътре промените са още по-незабележими – спортни педали (всъщност доста приятни) и лого на скоростния лост. Това е.
А иначе салонът на S60 е уютен, солидно изработен и приятен като дизайн. Проблемът му е, че тук най-ясно си личи, че моделът не е първа младост. Инфотейнмънт системата е сложна за управлние и макар да е обновявана и реално да предлага всичко, което може да се очаква от нея, определено отстъпва на по-съвременните решения в сегмента, а с новата Sensus система на Volvo изобщо не може да се мери (доста си поиграх с нея във Volvo XC90 и останах приятно впечатлен).
Освен това автомобилът се предлага с „дигитален кокпит“, който беше авангарден за времето, когато се появи при шведите (2012г.), но в този се вид днес вече изглежда поостарял, а и не предлага нивото на персонализация, с което могат да се похвалят по-новите модели.
И все пак времето не се е отразило на основните качества на интериора, които всъщност са сред най-важните, за да се чувствате добре в колата – обширно пространство, включително и отзад, добър брой джобове и ниши за предмети с голям размер (и много ми харесват джобовете в предната част на седалките, изключително са удобни и не съм ги срещал при друг производител) и най-важното – ненормално удобни седалки, които предлагат мекота в комбинация със стабилна опора във всички посоки. Всеки с разбиранията си, но аз не съм сядал в по-добри седалки от тези в S60.
