На пътя

Да преминем към същинската част. Jaguar F-Type има две основни цели – да бъде каран и да си го паркирате някъде, за да го гледате и да му се наслаждавате острани. Тъй като този път времето ми беше ограничено, аз реших да се фокусирам върху карането.

И така в една не особено суха сутрин се озовах в Мото Пфое с ключовете на червен F-Type S AWD в ръка. Както споменах, автомобилът бе оборудван с шестцилиндровия, трилитров двигател, развиващ 380к.с. и максимален въртящ момент 460 Nm. Това позволява ускорение от 0 до 100 км/ч за 5,1 секунди (вариантът със задно предаване е с 0.2 секунди по-бърз). Максималната скорост е 275 км/ч, а за който го интересува, разходът на гориво варира между 6.9 л и 12.4 л за 100 км. Официално. Колата в този вариант струва 183 000 лв, без допълнителното оборудване.

В момента, в който се настаних на шофьорското място осъзнах, че F-Type е малко по-целенасочен, отколкото съм си представял. Позицията на седене е много ниска и дори да вдигнете седалката до най-високата ипозиция, пак ще се намирате доста ниско в автомобила. Като цяло позицията е специфична, удобна след като свикнете с нея и не особено благоприятна за видимостта.

След това дойде ред да запаля двигателя. Ревът, който ме посрещна при самото му стартиране малко ме изненада. Да, F-Type е добре известен с шумната си изпускателна система, но все се представях, че в купето е по-тихо. Изненадата за мен бе приятна. Малко след като потеглих до слуха ми достигна друга приятна (очаквана) изненада – тъй като за разлика от повечето шофьори в България аз си ползвам мигачите по предназначение, на излизане от комплекса на Мото Пфое за пореден път се уверих, че Jaguar разполагат с най-комерсиално звучащите мигачи в автомобилната индустрия. Звучат точно като тиктакането в началото на тази болезнено комерсиална песен. Всъщност доста приятен детайл.

След като излязох от София през Северната тангента, се отправих към Троян по магистрала Хемус. Добро впечатление още отначало ми направи окачването, което макар да е подчертано твърдо, всъщност предоставя съвсем задоволително ниво на комфорт по стандартните неравности. В момента, в който стъпих на магистралата, по традиция настъпих педала за газта в пода и потеглих стремително напред. Ускорението на F-Type бе мощно, но много спокойно и добре контролирано (благодарение на системата AWD). И след като споменах думата “ускорение” е редно да обърна специално внимание и на звука, който тази кола генерира, а той е просто умопомрачителен. Пуснете ли изпускателната система в спортен режим, изпълвате атмосферата с този дрезгав рев и безумен пукот, които няма как да не се харесат на всеки самоуважаващ се автомобилен почитател. Но какво обяснявам, чуйте сами (силно препоръчвам да гледате от 1:30 мин нататък):

https://www.youtube.com/watch?v=_m1RVJpx7EA

Та след като ускорих до една определена скорост, която предпочитам да не споменавам, кротко включих автопилота на 150 км/ч и си поех по пътя. При тази скорост автомобилът се усеща напълно пригоден за по-дълъг път, тъй като шумът в купето не е твърде силен. Двигателят е ясно различим, но не дразни, аеродинамичните шумове са стандартните – откъм А колоните, а това, което може би идва в повече е шумът откъм пътя.

Може и да е излишна информация, но при тази скорост (от около 100км/ч нагоре) активното антикрило интегрирано във вратата на багажника застава в позицията от долната снимка. Това е така, защото автомобилите с плавно спускащ се назад покрив имат такава форма, която генерира доста подемна сила. Та точно за да ѝ противодействат, инженерите от отдела по аеродинамика са интегрирали въпросното антикрило.

Достигнах края на магистралата с разход на гориво 9.6л за 100км (не е зле) и поех с нормална скорост по главния път към Троян. В тази отсечка имах възможността да направя няколко бързи доускорения и ми направи впечатление лекото забавяне между подаването на газ и ускорението на колата. Това се дължи на скоростната кутия, която в дадени ситуации е малко бавна като за такъв тип автомобили. Решението е да използвате перата на волана за смяна на скоростите, защото самата смяна е достатъчно бърза.

В Троян отворих Google Maps и се замислих накъде да ходя. Беклемето? Пътят е добър, но може би е натоварено, а на мен ми трябва нещо по-празно. И така, без никаква представа дали ме очаква гладък асфалт или лунни кратери, поех по второ/третокласния път към Рибарица и Тетевен. Тук дойде и моментът, в който минах в спортен режим и понастъпих F-Type почти както подобава. “Почти” защото времето бе мокро и студено, а автомобилът беше “обут” с летни гуми, та ща-не ща трябваше да бъда внимателен.

По-динамичното управление доставя голямо удоволствие, колата е изключително стабилна, а окачването в комбинация с коравата каросерия предоставят непоклатимост и отлична връзка с пътя. Всъщност AWD системата прави автомобилът много лесен за каране и в известна степен отнема от тръпката и адреналина, които бихте могли да изпитате във версията със задно задвижване. Смятам, че това е плюс при ежедневна употреба, но който иска автомобил за “дивеене” и не се плаши от близката среща с някоя канавка, е по-добре да се насочи към RWD вариант. А иначе по тесния път с множество завои, F-Type е много послушен – управлението е точно и директно, с добра обратна връзка, а AWD системата коригира грешките и заигравките на водача. Резултатът е много неутрално поведение в завои. Няколкото ми опита да вкарам задницата в лек “танц” бяха много бързо коригирани от двойното задвижване… е и от системата за стабилност, която не посмях да изключа предвид лошото време и непознатия път.

Завърших деня с кратка разходка из София, където F-Type се чувства не на място – точно като Ягуар в клетка, който не може да използва възможностите си, а му е и тясно. Автомобилът има ограничена видимост, паркира се трудно, а и винаги има риск да си закачите предната броня в някой ръб или бордюр. И така, след малко безцелно мотане, с голямо нежелание върнах F-Type в Мото Пфое.