Някога събуждали ли сте се с мисълта „Трябва да си купя нова кола. Искам нещо спортно, което да привлича погледите дори на запалените ‚състезатели‘ с ‚голфове‘, ‚сивици‘ и ‚тройки‘, но пък да вози комфортно, защото гърба ме боли и без супер-твърдо окачване. Освен това няма да е зле да имам добра видимост, за да пътувам по-лесно на дълъг път и да виждам пет коли напред в задръстванията сутрин (че и в следобедните). Да, искам и престижна емблема и модерен вид, за да е ясно на всички, че за мен колата не служи само за придвижване“. Е, от Mercedes имат решение на проблема ви – новият GLC Coupe!

GLC Coupe е второто попълнение в ‚купе‘/‘джип‘ гамата на Mercedes след големия GLE Coupe. Автомобилът реално представлява по-скъпа, по-непрактична и по-странно изглеждаща версия на компактния високопроходим GLC, а целта му са клиентите, които искат нещо по-модерно изглеждащо като например Range Rover Evoque, Porsche Macan или Jaguar F-Pace. Както и разбира се прекият конкурент – BMW X4.

Mercedes GLC Coupe е автомобил, който ми грабна вниманието още с представянето си, защото го намирам за най-красивия и хармоничен представител на SUV/Coupe класа (разбирайте X4, X6, GLE Coupe) и при първа възможност, макар и за доста ограничено време, го покарах.

Дизайн:

Както току що споменах, GLC Coupe е любимото ми високо ‚купе‘. Но защо? Да започнем с актуалните модели на BMW. За разлика от първото X6, което имаше много характерен външен вид, то новият модел просто изглежда леко безлично и съм твърдо убеден, че дизайнът му ще остареее по-бързо спрямо предходния модел. Малкият му брат, X4, пък изглежда като X6 в мащаб 1:1.5, така че същото важи и за него. Колкото до големия Mercedes GLE Coupe, то той, благодарение на новият дизайнерски език на Mercedes изглежда много добре и определено е по-впечатляващ на пътя спрямо X6. Проблемът му е, че като типичен голям SUV е прекалено „дебел“. Тук идва GLC Coupe, който има изключително сходен дизайн с GLE Coupe, но е „по-втален“ и има значително по-хармонични пропорции.

И така, GLC Coupe залага на типичният за новите модели на Mercedes, дизайн, който аз намирам за доста впечатляващ и приятен за окото. Предницата излъчва стил, динамика и класа (тъй като не се опитва прекалено усилено да бъде “supercool”), а задницата залага на светлини оформени в стила на новите купета на щутгардците – C-Class и S-Class. Страничният силует пък е доста елегантен с издължената си предница, големите колела и като цяло стегнатите линии.

Автомобилът, който тествах бе оборудван с AMG екстериорен пакет, който определено е подходяща опция за модела, тъй като AMG стилистиката  променя осезаемо вида  на колата (в положителна посока) и като цяло тези промени пасват много добре на характера ѝ.

Интериор:

Ако ще сравняваме с GLE Coupe, то малкият модел определено печели точки в интериора, тъй като при него намираме най-новият дизайнерски език на марката, който залага на значително по-компактно и елегантно изглеждащо табло, доминирано от кръглите изводи на вентилационната система и дисплея на инфотейнмънт системата, който не е интегриран в таблото. Последният не се харесва от много хора, с които съм говорил, тъй като им напомня на таблет Elite в такси (никога не се качвайте на такси от пред НДК – до едно са ментета). Аз пък мисля, че не са прави, защото благодарение на изваждането на екрана от таблото, то може да бъде по-ниско и съответно по-семпло, а екранът може да бъде разположен по-високо, където е по-лесен за разчитане.

А иначе от предния ред седалки е трудно да кажете дали се намирате в C-Class, в GLC или в GLC Coupe. Разлики може и да има, но са толкова малки, че лично аз не ги забелязвам. Това означава, че освен с приятен дизайн, салонът впечатлява с качествена изработка и приятни детайли, като метализираните бутони за управление на, горе-долу, всичко. Материалите също са на отлично ниво като дори в по-ниските зони имате меки на пипане повърхности. Нещо, което ми харесва е големият размер на джобовете във вратите. Никой от автомобилите, в които съм се качвал не може да достигне нивото на Mercedes в това отношение. И както винаги имаме много удобни седалки с широк диапазон от настройки и… недостатъчно добра странична опора за гърба.

Задният ред също съвсем не е лош като за класа.Компромисът както може да се досетите е пространството над главите на пътниците. Съответно човек с ръст над около 180см има реален шанс да си удря главата в тавана. Хубавата новина е, че пространството за краката е доста щедро. Това важи са мястото за коленете (до гърба на предната седалка), както и за краката, които спокойно можете да пъхнете и под предните седалки, тъй като те са високо разположени.

Ако хвърлим око на багажника пък ще видим правилна форма и добра вместимост от 500л. Все пак, който иска да пренася обемисти предмети с колата си ще е по-добре с по-практичният GLC при който пространството там е значително по-добре оползотворено.

На пътя:

Автомобилът, който тествах бе оборудван с базовия дизелов двигател, обозначен като GLC 220d. Това включва добре познатия 2.1 литров, четирицилиндров дизел на Mercedes, в случая със 170к.с. и 400Nm въртящ момент. Мощността стига до четирите колела през новата деветстепенна автоматична скоростна кутия на Daimler. Резултатът, който има значение за водача е ускорение от 0 до 100км/ч за 8.3 секунди, максимална скорост 210 км/ч и разход на гориво между 5,0 и 6,2 литра за 100км.

И така, в един доста приятен есенен ден се озовах в сравнително натоварените софийски улици, опитвайки се да стигна района на IKEA, за да поема по пътя към Железница. В града колата е приятна за шофиране, тъй като е много добре изолирана и ви отделя от градския шум и агресия доста добре. При ниска скорост, обезщумяването откъм двигателя и пътя е отлично. Това е нещо, което съм свикнал да очаквам от Mercedes и не ме впечатли, но определено е много приятно. Освен това старт-стоп системата работи бързо и на място, а сериозната бройка предавки на скоростната кутия спомагат за пъргавото придвижване и поддържане на ниски обороти. Това, което може да бъде подобрено са вибрациите от двигателя, които на моменти развалят цялостната супер-спокойна атмосфера (например при автоматичо стартиране на двигателя на светофар).  Мисля, че който държи да няма вибрации трябва да се насочи към бензиновите двигатели или шестцилиндровия дизел. А за хортта, които искат пълна тишина има и хибрид, който определено би бил най-добрият избор за града.

След като излязох от София и заобикалящите я села, „понастъпих“ колата, за да видя дали под атрактивния външен вид има сериозни промени спрямо GLC и съответно колата е по-добра за „ентусиазирано шофиране“. Доста бързо стигнах до извода, че не е. Двигателят например е шумен при по-високи обороти, а пиковата му мощност се достига в сравнително тесен оборотен диапазон. Та като цяло макар мощността да е достатъчна за приятно придвижване в нормални ситуации, то определено е недостатъчна за малко по-спортно (така да го наречем) шофиране. Управлението пък е една идея по-директно и бързо спрямо GLC, но все пак си остава преидмно неинформативно. Окачването е по-сериозен плюс. Опционалното активно окачване (стоманени пружини и регулируеми амортисьори) Dynamic Body Control се справя добре с редуцирането на наклона на каросерията, но независимо от това дори в спортен режим, превесът е към комфорта. Всичко това прави „настъпването“ на колата в завоите след Желеница едно доста неадекватно начинание, тъй като GLC Coupe като цяло си остава комфортен автомобил за (предимно) спокойно шофиране. Това разбира се изобщо не означава, че е имаме каквито и да било компромиси в стабилността. Всъщност няколкото ми опита да наруша баланса на купето бяха пълен провал. Дори с пълна газ в завой, колата следва изключително послушно и  уверено зададената траектория като демонстрира много неутрално поведение.

След като приключих с „щуротиите“ и продължих напред като нормалнен, зрял шофьор, навлязох в зоната, в която GLC Coupe е първенец – спокойното, уверено и ненатоварващо пътуване.

Все пак, след като достигнах крайната си цел – Паничище, реших, че нищо не пречи да изкарам GLC Coupe извън комфортната му зона и обичайната му среда. Тоест „хванах гората“, където успях да привлека няколко доста учудени погледи. А колата се справи прилично с умерения терен – 4х4 системата ѝ определено е по-подходяща за асфалтовия (или заснежен) път, но пък 360 градусовия обзор, осигурен от четири камери ми бе много полезен.

На връщане разнообразих пътните условия, минавайки по магистрала Струма, където GLC Coupe затвърди позицията си на предимно комфортен автомобил с добре обезшуменото си купе (вятърът около А-колоните и огледалата доминира като шум) и стабилното и спокойно пътно поведение.

Колкото до разхода на гориво, това което постигнах в реални условия е 9.1л в града, 5.2л при икономично шофиране извън града и 8.8л на магистрала (всичките са за 100км пробег).

Заключение:

Mercedes GLE Coupe се нарежда сред най-стилните високопроходими автомобили на пазара. Моделът е класически Mercedes като комфорт и пътно поведение, но по-атрактивният му и привличащ вниманието външен вид цели да спечели нови клиенти в лицето на по-младата аудитория.

Смятам, че автомобилът е отличен избор за хора, които обичат традиционните ценности на Mercedes, но все пак искат „нещо малко по-различно“ и са готови да дадат малко повече пари за него. Говорейки за пари, базовата цена на GLC Coupe е 98600лв. Аз лично мисля, че хибридната версия, която струва около 15000лв повече, е един доста по-интересен вариант (а и по-бърз) спрямо стандартния дизел. Колкото до екстрите, списъкът е много дълъг, но за около 20000лв може да оборудвате GLC Coupe доста добре.

Накрая трябва да си призная, че колата ми хареса доста, но някак не ме грабна, а ми се искаше да ме спечели, тъй като стилът ѝ ми допада наистина много (може би просто трябва да покарам AMG версията?)

Цветан Илиев

Оценка:

За повече информация и актуални цени посетете www.mercedes-benz.bg