На пътя
Автомобилът, който тествах бе оборудван с базовия дизелов двигател, обозначен като GLC 220d. Това включва добре познатия 2.1 литров, четирицилиндров дизел на Mercedes, в случая със 170к.с. и 400Nm въртящ момент. Мощността стига до четирите колела през новата деветстепенна автоматична скоростна кутия на Daimler. Резултатът, който има значение за водача е ускорение от 0 до 100км/ч за 8.3 секунди, максимална скорост 210 км/ч и разход на гориво между 5,0 и 6,2 литра за 100км.
И така, в един доста приятен есенен ден се озовах в сравнително натоварените софийски улици, опитвайки се да стигна района на IKEA, за да поема по пътя към Железница. В града колата е приятна за шофиране, тъй като е много добре изолирана и ви отделя от градския шум и агресия доста добре. При ниска скорост, обезщумяването откъм двигателя и пътя е отлично. Това е нещо, което съм свикнал да очаквам от Mercedes и не ме впечатли, но определено е много приятно. Освен това старт-стоп системата работи бързо и на място, а сериозната бройка предавки на скоростната кутия спомагат за пъргавото придвижване и поддържане на ниски обороти. Това, което може да бъде подобрено са вибрациите от двигателя, които на моменти развалят цялостната супер-спокойна атмосфера (например при автоматичо стартиране на двигателя на светофар). Мисля, че който държи да няма вибрации трябва да се насочи към бензиновите двигатели или шестцилиндровия дизел. А за хортта, които искат пълна тишина има и хибрид, който определено би бил най-добрият избор за града.
След като излязох от София и заобикалящите я села, „понастъпих“ колата, за да видя дали под атрактивния външен вид има сериозни промени спрямо GLC и съответно колата е по-добра за „ентусиазирано шофиране“. Доста бързо стигнах до извода, че не е. Двигателят например е шумен при по-високи обороти, а пиковата му мощност се достига в сравнително тесен оборотен диапазон. Та като цяло макар мощността да е достатъчна за приятно придвижване в нормални ситуации, то определено е недостатъчна за малко по-спортно (така да го наречем) шофиране. Управлението пък е една идея по-директно и бързо спрямо GLC, но все пак си остава преидмно неинформативно. Окачването е по-сериозен плюс. Опционалното активно окачване (стоманени пружини и регулируеми амортисьори) Dynamic Body Control се справя добре с редуцирането на наклона на каросерията, но независимо от това дори в спортен режим, превесът е към комфорта. Всичко това прави „настъпването“ на колата в завоите след Желеница едно доста неадекватно начинание, тъй като GLC Coupe като цяло си остава комфортен автомобил за (предимно) спокойно шофиране. Това разбира се изобщо не означава, че е имаме каквито и да било компромиси в стабилността. Всъщност няколкото ми опита да наруша баланса на купето бяха пълен провал. Дори с пълна газ в завой, колата следва изключително послушно и уверено зададената траектория като демонстрира много неутрално поведение.
След като приключих с „щуротиите“ и продължих напред като нормалнен, зрял шофьор, навлязох в зоната, в която GLC Coupe е първенец – спокойното, уверено и ненатоварващо пътуване.
Все пак, след като достигнах крайната си цел – Паничище, реших, че нищо не пречи да изкарам GLC Coupe извън комфортната му зона и обичайната му среда. Тоест „хванах гората“, където успях да привлека няколко доста учудени погледи. А колата се справи прилично с умерения терен – 4х4 системата ѝ определено е по-подходяща за асфалтовия (или заснежен) път, но пък 360 градусовия обзор, осигурен от четири камери ми бе много полезен.
На връщане разнообразих пътните условия, минавайки по магистрала Струма, където GLC Coupe затвърди позицията си на предимно комфортен автомобил с добре обезшуменото си купе (вятърът около А-колоните и огледалата доминира като шум) и стабилното и спокойно пътно поведение.
Колкото до разхода на гориво, това което постигнах в реални условия е 9.1л в града, 5.2л при икономично шофиране извън града и 8.8л на магистрала (всичките са за 100км пробег).
Comments are closed.