Интериор
Откакто се качих за пръв път в Opel с новото им поколение интериори (колата бе автомобилът на годината в Европа за 2016 – Opel Astra), останах силно впечатлен, колко напред са стигнали Опел откъм подобрения на качеството. Положението, разбира се, е още по-добро в Insignia. Откъм дизайн впечатлението ми също е позитивно. Стилът е по-скоро минималистичен с нотка консерватизъм. Сигурен съм, че много хора биха казали – демоде е, просто защото липсват сензорни бутони и много от функциите се управляват от класически хардуерни копчета, вместо от екрана на инфотейнмънт системата, както е все по-модерно напоследък. Аз обаче намирам това за абсолютен плюс, защото откъм ергономия и удобство по време на път, хардуерните копчета нямат равни. Освен това Insignia се намира в клас, в който потребителите в масовия случай разполагат с един автомобил. Съответно този един автомобил трябва да е удобен и практичен.
Предните седалки са сред най-добрите при автомобилите с цена под 100 000 лева. Да, в случая имаме опционалната AGR шофьорска седалка, но с цена от малко над 1000 лева (включително малко по-луксозна тапицерия на седалките), опцията определено си заслужава. А AGR всъщност е немска асоциация между доктори и терапевти, която се занимава с изследвания, свързани със създаването на щадящи гърба продукти. Както и да е, удобството наистина е на отлично ниво, а тестовият автомобил разполагаше и с вентилация на седалките, като тази комбинация прави дори трансконтиненталните пътувания безгрижни и неизморителни. В допълнение, пространството отпред е достатъчно, като тук виждам и първи знаци, защо Opel са сложили думата спорт в името на модела (Grand Sport) – високо разположената централна конзола създава усещането, че се намирате в кокпита на нещо доста по-спортно, защото иначе въпреки името си Insignia е доста далеч от спорта.
Задният ред седалки също е впечатляващ най-вече с обширното пространство за краката на пътуващите там – седалката е разположена достатъчно високо, мястото за колената е съизмеримо с това при Skoda Superb, а има място и под предните седалки. Минусът е, че пространството за главата е ограничено заради линията на покрива и средното място е символично, но така или иначе кой вози петима човека в колата си редовно?
Това, което не ми допада в салона на Insignia, не е много – липсата на възможност за персонализация на декоративните елементи в купето, ограничената палитра от цветове, както и липсата на конфигуруемо амбиентно осветление. Това обаче са по-скоро глезотии, които стават налични при автомобилите с по-високи цени (или пък MINI).
Comments are closed.