На пътя
В едно доста прохладно петъчно утро се настаних в черния Opel и, след като малко набързо си намерих комфортната позиция, пуснах отоплението на волана и потеглих към Плевен. Така де, на първо време потеглих към задръстения център на София. Първото впечатление, което колата остави у мен, веднага след като бавно-бавно поех по бул. България, бе, че широчината ѝ е доста сериозна. Чувството не е измамно, тъй като големият Opel е широк над 1.86м без огледалата, а дължината му от 4.9м без няколко милиметра също не е за подценяване. Все пак това обширно вътрешно пространство трябва да идва отнякъде. Всъщност може би поради сравнително високите врати и силно наклонено предно стъкло, субективното ми впечатление бе за още по-голям автомобил. Но да се върнем към придвижването ми из София. Като изключим неудобните габарити, то колата е удобна за шофиране седене из задръстванията – старт-стоп системата ѝ е бърза и прецизна, а скоростната кутия разполага с осем предавки и съвсем очаквано работи отлично в градска среда, а управлението е леко и удобно. Бордовият компютър пък отчете среден разход на гориво 12,5л за 100км при напускането ми на централните софийски части. Ще си кажете – много е. Да, ама всъщност не съвсем, тъй като пропуснах да отбележа, че представителят на семейство Insignia, който попадна в ръцете ми, в типично RoadHunter-ски стил, бе оборудван с топ-задвижването. Това значи двулитров турбобензин, развиващ 260к.с., и електронно ограничена скорост на 250км/ч. При това положение разход 12.5л в час пик е приемлив.
След като излязох на магистрала Хемус се уверих, че колата е в режим Tour (което ще рече комфортен) и за пръв път откакто взех автомобила, натиснах педала на газта в пода. Резултатът бе бърза и плавна смяна на предавките надолу от страна на скоростната кутия и пъргаво ускорение, съпроводено с нелош звук. Мисля, че за да добиете по-добра представа е най-добре просто да видите видеото:
Тук ми направиха впечатление няколко неща. На първо място колата е бърза, но неизбежно се сещам за друг автомобил със сходно задвижване, който карах преди година – Alfa Romeo Giulia Veloce. Да, целите и цените им са различни и т.н., но и двата автомобила разполагат с двулитрови турбобензинови двигатели, осемстепенни автоматични скоростни кутии и задвижване на четирите колела. „Alfa-та“ има 20к.с. повече и тежи с 40кг по-малко от Opel-а, но независимо от това разликата в динамиката им ми се вижда прекалено голяма – според заводските данни Insignia ускорява от място до 100км/ч за 7.3 секунди, докато при Giulia числото е 5.2. Разлика от над 2 секунди е доста сериозна. Може би се дължи на калибрация на двигателя и скоростната кутия, но независимо от причината е добре да знаете, че Insignia не е „стрела“. Все пак динамиката ѝ е повече от добра.
Нещо друго, което ми направи впечатление при по-бързо ускорение е, че дигиталният клъстър се опреснява прекалено бавно. Това се изразява във видимо „засичане“ на стрелката на скоростомера, докато въпросната се катери стремително по скоростомера. И като споменах клъстъра, също така не ми допада, че е 75% дигитален, а отстрани има и аналогови уреди. Ясно ми е, че това е направено с цел спестяване на 6-7 евро, но ми се ще да беше изцяло дигитален или изцяло аналогов. Не си падам по такива хибридни решения.
Както и да е, веднъж достигнал магистрална скорост, нагласих автопилота на 150км/ч и спокойно продължих напред. При тази скорост добро впечатление ми прави силно редуцираният аеродинамичен шум, а това което доминира. е шумът откъм гумите и пътя, но нивата са адекватни като за класа на автомобила и съответно пътуването е спокойно и приятно. В комфортен режим окачването е приятно и филтрира добре повечето неравности. Все пак късите напречни гърбици в завои (Хемус е перфектна за тестове на окачването, не знам защо производителите дават куп пари за тестове в IDIADA, вместо да дойдат на нашата магистрала срещу една винетка пари) водят до дестабилизация на купето и едно особено усещане за залюляване, което последно срещнах при въздушното окачване на Mercedes GLE Coupe. Колкото до горивото, то слязох от магистралата с разход 10.3л за 100км. Предполагам, че при едно по-дълго пътуване с по-малко доускорения с педала в пода (на мен ми е трудно да се сдържам), магистралният разход ще е около 8.5-9.5л за 100км.
По интересната част от пътуването ми всъщност започна на връщане, когато вместо по главния път се отправих към някакви забравени от всички междуселски пътища с нелоша пътна настилка. Ето, че дойде време да вляза в режим спорт, който бе съпроводен с осезаеми промени в настройката на окачването, двигателя, скоростната кутия и кормилното управление. Разбира се всичко това бе последвано от промяна на стила ми на шофиране в „хулиганска“ посока. При динамично шофиране второто поколение на модела се усеща значително по-пъргаво от Insignia MK1. Свалените килограми (около 150) при новия модел определено се усещат най-вече в завоите, където колата позволява по-бързо преминаване през тях с по-дисциплинирани смени на динамичния център на тежестта. Управлението също е сравнително прецизно, макар че ми е трудно да усетя някакво особено удоволствие. Задвижването на четирите колела пък държи колата здраво стъпила на пътя и преминаването през кривите става подчертано стабилно и неутрално, а адаптивното окачване минимизира наклона на каросерията. Цялостното впечатление e за компетентно шаси и пътно поведение и не е хич лошо, но не мога да кажа, че ме грабва. Renault Talisman е по-увлекателно за шофиране, но пък страда от липса на мощни двигатели. Но така или иначе тази кола не е направена за „юркане“, а да си возите семейството в комфорт и там се справя отлично (по-добре от всички представители на класа, които съм карал). Освен това решите ли, може да постигнете добра икономия по първокласната пътна мрежа – аз успях да направя 6.8л за 100км и то при положение, че официалният извънградски разход е 7.1л.
Но знаете ли кое е най-хубавото на маршрута, по който поех на връщане? Това, че ме забави достатъчно, за да стане тъмно навън и да мога да пробвам фаровете IntelliLux в пълния им блясък. Това е опция (който купува Insignia, задължително да я поръча), която ви предоставя интелигентна осветителна светодиодна система, като всеки фар разполага с 16 LED секции. Това гарантира постоянно адаптиране на фаровете спрямо движението на колата и заобикалящата я среда и най-приятното – шофиране на „дълги“ постоянно, при което определени светодиоди се изключват, за да не заслепяват останалите участници в движението. Останах много доволен от работата на фаровете, а за по-добра представа може да видите следното видео с Astra. Имайте предвид, че при Insignia фаровете имат двойно повече светодиоди и съответно по-висока резолюция:
Comments are closed.