В света на изчезващите видове – Opel Insignia Grand Sport!

Ще бъда типичен инженер и ще започна с малко цифри по отношение несамо на Opel Insignia, но на целия клас, в който е позициониран този модел. Знаете ли, какви са били комбинираните продажби на трите немски представители на класа през 1997 – Vectra, Mondeo и Passat? Цифрата в Европа е била 983473, като Opel са били първенци с почти 385 хиляди продадени автомобила. Двадесет години по-късно продажбите на годишна база са 311808… и не, не говоря за модела на Opel, а за комбинираните продажби на Passat, Insignia и Mondeo.

Това, както знаете, се дължи на манията по високопроходимо-изглеждащите модели, които поради някаква причина (успешен маркетинг, може би?) се настаниха в сърцата на потребителите, които са готови да дават повече пари за покупката, поддръжката и горивото на кросоувърите, заместници на седаните и комбитата в клас D. Както и да е, въпросният клас все пак все още не е изчезнал от лицето на земята, а представителите му само станаха по-атрактивни като дизайн и по-качествени като изработка и материали в опита си да запазят позициите си.

Днес ще ви запозная с един от най-сериозните играчи в този сегмент – Opel Insignia, във второто му поколение, което е на пазара от миналата година и чиито петврат вариант носи амбициозното наименование Grand Sport.

Дизайн:

DSC_3606.jpg

Смятам, че при второто поколение на Insignia, от Opel са подходили по-внимателно и консервативно спрямо първата генерация на модела, която при появата си бе най-атрактивно изглеждащият модел в D сегмента на пазара (поне според моите виждания). Новото поколение на Insignia е по-скоро консервативно и „премерено“ откъм дизайн. Всъщност на мен ми прилича на модерна интерпретация на петвратите модели от класа от деветдесетте години (това е основно заради силуета). Напомня ми на петвратата Vectra или Mondeo от тези времена. Разбира се, всичко това, пречупено през актуалния дизайнерски език на Opel. Всъщност с малко повече въображение ще видите, че и любимецът на хората, които не разбират от коли – Tesla Model S, също следва подобна форма, макар и с много по-разточителни размери, водещи до по-впечатляващ краен резултат.

DSC_3626.jpg

Но както и да е, аз смятам, че крайният продукт е много балансиран и приятен за окото. Това важи в по-голяма сила, ако се спрете на по-светъл цвят, който съответно е по-изразителен, като например – Magnetic Silver. Това е сребристо-син металик, който пасва много добре на Grand Sport.

DSC_3598.jpg

Дали този по-консервативен подход за създаване на класически автомобил в D сегмента ще се окаже успешен ход, предстои да видим. Очевидно работи добре при VW, но алтернативното мислене за по-смел дизайн, на който залагат доста производители, също е интересен, а с новото 508 от Peugeot докарват индивидуализма и спортното излъчване до съвсем ново ниво.

 

 

Интериор:

Откакто се качих за пръв път в Opel с новото им поколение интериори (колата бе автомобилът на годината в Европа за 2016 – Opel Astra), останах силно впечатлен, колко напред са стигнали Опел откъм подобрения на качеството. Положението, разбира се, е още по-добро в Insignia. Откъм дизайн впечатлението ми също е позитивно. Стилът е по-скоро минималистичен с нотка консерватизъм. Сигурен съм, че много хора биха казали – демоде е, просто защото липсват сензорни бутони и много от функциите се управляват от класически хардуерни копчета, вместо от екрана на инфотейнмънт системата, както е все по-модерно напоследък. Аз обаче намирам това за абсолютен плюс, защото откъм ергономия и удобство по време на път, хардуерните копчета нямат равни. Освен това Insignia се намира в клас, в който потребителите в масовия случай разполагат с един автомобил. Съответно този един автомобил трябва да е удобен и практичен.

DSC_3638

Предните седалки са сред най-добрите при автомобилите с цена под 100000 лева. Да, в случая имаме опционалната AGR шофьорска седалка, но с цена от малко над 1000 лева (включително малко по-луксозна тапицерия на седалките), опцията определено си заслужава. А AGR всъщност е немска асоциация между доктори и терапевти, която се занимава с изследвания, свързани със създаването на щадящи гърба продукти. Както и да е, удобството наистина е на отлично ниво, а тестовият автомобил разполагаше и с вентилация на седалките, като тази комбинация прави дори трансконтиненталните пътувания безгрижни  и неизморителни. В допълнение, пространството отпред е достатъчно, като тук виждам и първи знаци, защо Opel са сложили думата спорт в името на модела (Grand Sport) – високо разположената централна конзола създава усещането, че се намирате в кокпита на нещо доста по-спортно, защото иначе въпреки името си Insignia е доста далеч от спорта.

 

 

Задният ред седалки също е впечатляващ най-вече с обширното пространство за краката на пътуващите там – седалката е разположена достатъчно високо, мястото за колената е съизмеримо с това при Skoda Superb, а има място и под предните седалки. Минусът е, че пространството за главата е ограничено заради линията на покрива и средното място е символично, но така или иначе кой вози петима човека в колата си редовно?

 

 

Това, което не ми допада в салона на Insignia, не е много – липсата на възможност за персонализация на декоративните елементи в купето, ограничената палитра от цветове, както и липсата на конфигуруемо амбиентно осветление. Това обаче са по-скоро глезотии, които стават налични при автомобилите с по-високи цени (или пък MINI).

На пътя:

В едно доста прохладно петъчно утро се настаних в черния Opel и, след като малко набързо си намерих комфортната позиция, пуснах отоплението на волана и потеглих към Плевен. Така де, на първо време потеглих към задръстения център на София. Първото впечатление, което колата остави у мен, веднага след като бавно-бавно поех по бул. България, бе, че широчината ѝ е доста сериозна. Чувството не е измамно, тъй като големият Opel е широк над 1.86м без огледалата, а дължината му от 4.9м без няколко милиметра също не е за подценяване. Все пак това обширно вътрешно пространство трябва да идва отнякъде. Всъщност може би поради сравнително високите врати и силно наклонено предно стъкло, субективното ми впечатление бе за още по-голям автомобил. Но да се върнем към придвижването ми из София. Като изключим неудобните габарити, то колата е удобна за шофиране седене из задръстванията – старт-стоп системата ѝ е бърза и прецизна, а скоростната кутия разполага с осем предавки и съвсем очаквано работи отлично в градска среда, а управлението е леко и удобно. Бордовият компютър пък отчете среден разход на гориво 12,5л за 100км при напускането ми на централните софийски части. Ще си кажете – много е. Да, ама всъщност не съвсем, тъй като пропуснах да отбележа, че представителят на семейство Insignia, който попадна в ръцете ми, в типично RoadHunter-ски стил, бе оборудван с топ-задвижването. Това значи двулитров турбобензин, развиващ 260к.с., и електронно ограничена скорост на 250км/ч. При това положение разход 12.5л в час пик е приемлив.

DSC_3655.jpg

След като излязох на магистрала Хемус се уверих, че колата е в режим Tour (което ще рече комфортен) и за пръв път откакто взех автомобила, натиснах педала на газта в пода. Резултатът бе бърза и плавна смяна на предавките надолу от страна на скоростната кутия и пъргаво ускорение, съпроводено с нелош звук. Мисля, че за да добиете по-добра представа е най-добре просто да видите видеото:

Тук ми направиха впечатление няколко неща. На първо място колата е бърза, но неизбежно се сещам за друг автомобил със сходно задвижване, който карах преди година – Alfa Romeo Giulia Veloce. Да, целите и цените им са различни и т.н., но и двата автомобила разполагат с двулитрови турбобензинови двигатели, осемстепенни автоматични скоростни кутии и задвижване на четирите колела. „Alfa-та“ има 20к.с. повече и тежи с 40кг по-малко от Opel-а, но независимо от това разликата в динамиката им ми се вижда прекалено голяма – според заводските данни Insignia ускорява от място до 100км/ч за 7.3 секунди, докато при Giulia числото е 5.2. Разлика от над 2 секунди е доста сериозна. Може би се дължи на калибрация на двигателя и скоростната кутия, но независимо от причината е добре да знаете, че Insignia не е „стрела“. Все пак динамиката ѝ е повече от добра.

DSC_3602.jpg

Нещо друго, което ми направи впечатление при по-бързо ускорение е, че дигиталният клъстър се опреснява прекалено бавно. Това се изразява във видимо „засичане“ на стрелката на скоростомера, докато въпросната се катери стремително по скоростомера. И като споменах клъстъра, също така не ми допада, че е 75% дигитален, а отстрани има и аналогови уреди. Ясно ми е, че това е направено с цел спестяване на 6-7 евро, но ми се ще да беше изцяло дигитален или изцяло аналогов. Не си падам по такива хибридни решения.

DSC_3618.jpg

Както и да е, веднъж достигнал магистрална скорост, нагласих автопилота на 150км/ч и спокойно продължих напред. При тази скорост добро впечатление ми прави силно редуцираният аеродинамичен шум, а това което доминира. е шумът откъм гумите и пътя, но нивата са адекватни като за класа на автомобила и съответно пътуването е спокойно и приятно. В комфортен режим окачването е приятно и филтрира добре повечето неравности. Все пак късите напречни гърбици в завои (Хемус е перфектна за тестове на окачването, не знам защо производителите дават куп пари за тестове в IDIADA, вместо да дойдат на нашата магистрала срещу една винетка пари) водят до дестабилизация на купето и едно особено усещане за залюляване, което последно срещнах при въздушното окачване на Mercedes GLE Coupe. Колкото до горивото, то слязох от магистралата с разход 10.3л за 100км. Предполагам, че при едно по-дълго пътуване с по-малко доускорения с педала в пода (на мен ми е трудно да се сдържам), магистралният разход ще е около 8.5-9.5л за 100км.

DSC_3663.jpg

По интересната част от пътуването ми всъщност започна на връщане, когато вместо по главния път се отправих към някакви забравени от всички междуселски пътища с нелоша пътна настилка. Ето, че дойде време да вляза в режим спорт, който бе съпроводен с осезаеми промени в настройката на окачването, двигателя, скоростната кутия и кормилното управление. Разбира се всичко това бе последвано от промяна на стила ми на шофиране в „хулиганска“ посока. При динамично шофиране второто поколение на модела се усеща значително по-пъргаво от Insignia MK1. Свалените килограми (около 150) при новия модел определено се усещат най-вече в завоите, където колата позволява по-бързо преминаване през тях с по-дисциплинирани смени на динамичния център на тежестта. Управлението също е сравнително прецизно, макар че ми е трудно да усетя някакво особено удоволствие. Задвижването на четирите колела пък държи колата здраво стъпила на пътя и преминаването през кривите става подчертано стабилно и неутрално, а адаптивното окачване минимизира наклона на каросерията. Цялостното впечатление e за компетентно шаси и пътно поведение и не е хич лошо, но не мога да кажа, че ме грабва. Renault Talisman е по-увлекателно за шофиране, но пък страда от липса на мощни двигатели. Но така или иначе тази кола не е направена за „юркане“, а да си возите семейството в комфорт и там се справя отлично (по-добре от всички представители на класа, които съм карал). Освен това решите ли, може да постигнете добра икономия по първокласната пътна мрежа – аз успях да направя 6.8л за 100км и то при положение, че официалният извънградски разход е 7.1л.

DSC_3670.jpg

Но знаете ли кое е най-хубавото на маршрута, по който поех на връщане? Това, че ме забави достатъчно, за да стане тъмно навън и да мога да пробвам фаровете IntelliLux в пълния им блясък. Това е опция (който купува Insignia, задължително да я поръча), която ви предоставя интелигентна осветителна светодиодна система, като всеки фар разполага с 16 LED секции. Това гарантира постоянно адаптиране на фаровете спрямо движението на колата и заобикалящата я среда и най-приятното – шофиране на „дълги“ постоянно, при което определени светодиоди се изключват, за да не заслепяват останалите участници в движението. Останах много доволен от работата на фаровете, а за по-добра представа може да видите следното видео с Astra. Имайте предвид, че при Insignia фаровете имат двойно повече светодиоди и съответно по-висока резолюция:

Заключение:

За няколко дни в компанията на Insignia се убедих, че от Opel са надградили по оптимален начин първото поколение на модела. Резултатът е комфортен семеен седан, който разполага с обширно вътрешно пространство, качествен интериор с приятен дизайн и модерни технологии по отношение на комфорта и безопасността. Спрямо предходното поколение най-големите промени са в по-динамичното управление в резултат на намаленото тегло и значителното повишаване на качеството на материали и изработка в салона.

DSC_3652Трябва да споделя, че автомобилът отговори на всички мои очаквания – това е разумна, компетентна кола с отлично отношение цена/качество и получавате значително повече за парите си, отколкото който и да е SUV модел на цена 40-50к лева (това ако говорим за по-базовите варианти), но не мога да кажа, че ме грабна. И не го казвам с лошо – това е особеност на сегмента. Мисля, че клас D е мястото точно на тези разумни автомобили, които се справят много добре с всичко без да блестят в отделни дисциплини.

Колкото до цената, то тестовият автомобил с големия си двигател и купищата опционално оборудване имаше цена 78000лева. Може би звучи не малко, но предвид оборудването и задвижването всъщност е доста изгодно. Стартовата цена на Insignia е 42000лв, а за около 50 може да имате адекватно оборудван автомобил. За много добре оборудвана кола с подходящ двигател трябва да приготвите около 60000лв. Такива са цените и при конкурентите, но моето мнение е, че Insignia е едно от най-силните предложения в класа си в момента заедно със Skoda Superb и Mazda 6, а останалото е въпрос на личен избор и предпочитания.

Цветан Илиев

Оценка:

Opel Insignia

Повече информация и цени може да намерите на http://www.opel.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s