Интериор
В интериора, луксозният “французин” продължава с вниманието към детайлите до степен, в която желаният резултат за шик, гранични с кич. Повечето детайли, сами по себе си ми допадат, но може би е трябвало да се борави по-умерено с тях. Тук просто има от всичко по много – специфичен, контрастен шев по вратите и таблото, въртящи се бутони за управление на някои функции с ромбовидна текстура, метализирани копчета по централната конзола и вратите с концептуален вид и много ръбове, ромбове и квадрати по седалките, ромбовидни “грилове” на тонколоните… списъкът е дълъг.
Нещо, което определено не ми допада е, имитиращата метал, повърхност около бутоните на централната конзола. На вид не е зле, но се усеща “прекалено пластмасова”.
Не ми допада и капацитивното управление на повечето функции. Дори бутоните под екранът на инфотейнмънт системата са капацитивни. Хубаво, модерно е, всички го правят, обаче ще продължи да бъде неудобно, докато автомобилите се движат по пътища, а не по релси. Добавям, че и самият екран е прекалено “лъскав”, което води до неприятни отблясъци през деня.
Има и още нещо – часовникът. Примирявам се с решението да се прибира при изключен двигател – това е излишно, но ефектно. Все пак луксът изисква излишъци, иначе няма да е лукс, нали? Но дизайнът на циферблата съвсем не е по вкуса ми. Всъщност часовникът е Bernard Richards Manufacture (B.R.M) и е сериен за топ нивата на оборудване при DS7, а при по-ниските се предлага като опция с цена 986 лева. Това си остава лично мое мнение, базирано на моите разбирания за естетика!
Като изключим всички тези детайли настрана, салонът на DS7 впечатлява с качествените материали (с малко изключения). Особено при опционалния пакет DS Opera, с цена от 5126 лева, виждаме неща познати от далеч по-скъпи автомобили, като тапицирани с фина напа седалки, кожени дръжки над вратите с открит шев, кожен център на волана, отново с контрастен шев и други.
Безспорен плюс при DS7 Crossback е и практичността и оползотворяването на пространството в салона. Джобовете във вратите са широки, кутията под централния подлакътник е толкова дълбока, че когато връщах автомобила трябваше да бъркам в нея няколко пъти, докато се уверя, че не съм забравил нищо и все още имам съмнения. Има още няколко малки отделения на централната конзола (веднага си намерих място за дистанционните за всички бариери, които ползвам), отделение за мобилен телефон с безжично зареждане и други.
Пространството за пасажерите също е повече от добро, като предните седалки имат тънки гърбове и съответно наистина много място за колената на пътниците отзад. И по темата със задните седалки, те имат електрическо регулиране на наклона на облегалката. Излишно? Да. Лукс? Определено.
Comments are closed.