На пътя
Двигателите, с които се предлага DS7 са бензинови с мощност 130, 180 и 225 к.с., като първият от тях е трицилиндров, идва с ръчна скоростна кутия и… не ви трябва. Дизелите са с мощност 130 и 180 к.с., а топ версията, която единствено предлага задвижване на четирите колела, е “плъг-ин” хибрид с мощност 300 к.с. и завидна динамика.
Автомобилът, който виждате на снимките, е доста разумният “бензин” със 180 к.с. При него ускорението до 100 км/ч отнема 8.9 секунди, скоростната кутия е осемстепенна автоматична, а комбинираният разход на гориво е… 5.2 литра за 100 км. Това според стария метод за тестване, което означава, че няма много общо с реалността.
Ето, че се настаних в удобните седалки, готов за да потегля. Но това ми отне повече време от очакваното, защото, за пръв път от Alfa Romeo Giulia насам, не се ориентирах откъде се пали двигателят! Не намерих бутон на кормилната колона, нито около скоростния лост или край километража. Оказа се, че се намира под часовника B.R.M и дори изисква леко протягане от моя страна.
Потеглих и още докато се измъквах от паркинга на София Франс Ауто осъзнах, че ме чака спокойствие и комфорт.
Не се излъгах. В града автомобилът е много тих. Двигателят е отлично обезшумен, а най-високото ниво на оборудване, Grand Chick, в което се намирах, разполага с шумоизолиращи ламинирани стъкла. Резултатът е много приятна изолация от околната среда и спокойно пътуваме, независимо от натоварения трафик в края на работния ден.
Впечатление при ниската скорост ми направи и окачването. Тихо и много меко. в това отношение DS7 предлага нещо познато от автомобили като Mercedes S-Class, а именно адаптивно окачване с камери, които следят пътя и променят настройките на база образ. Това обаче е опция (стандарт за избрани двигатели), с примамливата цена 1972 лева, която за съжаление не бе налична в тестовия автомобил.
И тъй като дори стандартното окачване ме заинтригува с комфорта, който предоставя, реших да се насоча право към най-близкия неравен път – този към Алеко, Витоша.
Шофирайки по грубия паваж впечатлението ми се затвърди – мисля, че “по-мек” автомобил не съм карал никога. Ако Peugeot 508 ме впечатли с отличното си поведение по неравни пътища, което ми напомни на въздушното окачване на Mercedes (Airmatic), то тук комфортът дори надминава този при германците. Цената пък е осезаемото поклащане на каросерията при по-сериозни неравности и големият ѝ наклон при навлизане в завои с по-висока скорост. Това не е нещо твърде неприятно на предния ред седалки, но си мисля, че возите ли някого отзад, то шансът да НЕ му призлее е малък.
В горната част пътят стана още по-лош, тъй като бе покрит с пластове лед и пясък, но DS7 продължи да се справя с лекота, предоставяйки ненадминат комфорт. Тук обаче за пръв път забелязах един проблем и той е, че в дадени условия някои панели в салона скърцат. Претенциите за лукс и качество е редно да вървят със солидна израбока.
На следващия ден реших да “хвана” пътя през Вакарел към Панагюрище, а след това да се прибера към София по магистрала Тракия.
Навлизайки в празния, изпълнен със завои път, който освен това има запазена настилка (поне в началото) най-после “дадох газ” на французина. С вдигането на оборотите, двигателят започва да се чува, но си остава тих и ненатрапчив. Динамиката пък е… адекватна. Сто и осемдесетте конски сили според мен, са минимумът, за да се чувствате ОК с DS7 Crossback, защото субективното ми усещане е, че автомобилът е по-бавен спрямо заводските данни.
А иначе управлението при по-динамично шофиране не носи удоволствие, защото не е достатъчно директно, пък и автомобилът се накланя силно в завои. Друго не съм и очаквал. DS7 се фокусира над мекото возене и това ми харесва. Нека имаме автомобили насочени 100% към комфорта.
Затова си пуснах масажа на седалката заедно с лека вентилация, отворих панорамния покрив и спокойно продължих по живописния път.
Привечер се качих на магистрала Тракия в района на Пазарджик и потеглих към София. При движение със 140-150 км/ч автомобилът остава приятно тих, като впечатление прави обичайният аеродинамичен шум покрай огледалата. Двигателят достига до мен само при доускорения с “пълна газ”, но дори тогава това е приглушено.
Що се отнася до разход на гориво, DS7 се справя прилично, макар и далеч от споменатите по-горе данни. Ако сте наистина икономични, може да свалите разхода до около 5.5 л на 100 км, високата скорост по магистралата го качва до над 10/100, а комбинираният разход в разнообразни условия, който постигнах бе 8.6 л за 100 км. Според мен, ако човек не прави голям годишен пробег, спокойно може да се насочи към рафинираната бензинова версия.
Comments are closed.