Лятото отмина, а с него измина и първата половин година с Megane R.S. Километражът вече има пет цифри (т.е. минах 10 000 км), а моите наблюдения над автомобила са по-пълни.

Днес мисля да споделя за това, което не ми харесва в колата и в средата, в която се налага да я управлявам.

Head-up дисплеят

Това е една от едва три опции, които добавих на Megane R.S. при поръчката му. По принцип харесвам подобни системи, защото правят следенето на скоростта по-лесно. Проблемът е, че тази в Megane е от по-евтините варианти. Това означава, че вместо върху челния прозорец, данните се прожектират върху допълнителна, прозрачна пластмасова пластина (при изключена система, въпросната се прибира). През деня това не е проблем, но при шофиране вечер ми пречи на видимостта и често я изключвам.

При повторна поръчка бих се замислил дали да включа head-up дисплей в оборудването.

Инфотейнмънт системата

Тук проблемите са доста, но ще се фокусирам върху недобрата интеграция на Apple CarPlay.

Обикновено шофирам с включен в системата iPhone и най-често екранът ми е зает от Waze. При това положение, ако променя температурата в купето, на екрана не се изобразява нищо. Т.е. въртя си регулатора и нямам представа на 19 градуса ли е нагласен или на 29. Може би не е най-жизнено необходимата информация, но определено щеше да е по-приятно температурата да се показва за кратко при промяна.

Също така се случва да спра звука от mute бутонът. Ако през това време използвам гласовото разпознаване на телефона (Siri), например, за да набера някой номер, то след края на разговора ми, системата е забравила, че е била “на mute” и ми пуска радио… Не, Renault, не ми се слуша радио!

Дреболии, но в ежедневието стават досадни.

Модернизираната версия на Megane 4, която вече е на пазара, включва промени в инфотейнмънта. Засега не съм имал досег с нея, така че не знам дали проблемите, които споменах са решени, но е възможно.

Сензорът за гориво в резервоара

При предишната статия споменах за този често срещан проблем при Megane 4. В резултат не мога да ползвам пълния обем на резервоара, защото не знам в кой момент стрелката ще покаже, че е празен, а и е спорно дали наистина е празен.

Какво се случва? Стрелката за горивото пада линейно до около 20% от обема на резервоара. След това, в някакъв момент, рязко слиза на 0. Бордовият компютър също реагира така – от оставащ пробег 140 км, изведнъж километрите се стопяват до 20. Интересното е, че при последната подобна случка изгазих двигателя и след като го запалих отново, стрелката се качи обратно на около 20%.

Докато работех в DAF Trucks с подобен проблем се бяхме сблъскали при сензора отчитащ количеството урея (AdBlue) в резервоара на влекачите DAF. Само че, ние решихме проблема преди клиентите да си изпатят 🙂

Първото влизане в сервиза

Досега автомобилът посети сервиз веднъж, а причината бе пукнат челен прозорец. Това, което не ми хареса бе продължителното чакане за доставка на прозореца и недотам старателната смяна.

Забелязах, че след смяната се появи потракване откъм модула със сензора за дъжд. Оказа се, че в сервиза са оставили въпросната “кутия” полуотворена. Не е ОК.

Асфалтът

След слабостите на колата, минавам на слабостите на средата, в която я шофирам. Започвам с асфалта и по-конкретно износващият пласт, който изключително масово или отдавна е износен или никога не е отговарял на стандартите.

Резултатът – хлъзгаво е. Ок, ок, задвижване на предните колела и висока мощност не са оптимален вариант. Моята кола няма диференциал с ограничено приплъзване, но проблемът не е само там. При ускорение с педала в пода, колелата превъртат до трета скорост (включително). Тези дни имах късмет да се озова първа кола на един от светофарите на новоремонтирания бул. България и резултатът беше, че там имам пълно сцепление още на втора скорост. Така че, не е колата, а асфалта.

И ако проблемите с по-динамичното ускорение са прищявка, то износеният ни асфалт може да създаде (и вероятно го прави) купища наистина опасни ситуации в завои или пък при нужда от аварийно спиране. Комбинираме това с износените или неподходящи за сезона гуми, с които карат не малко хора и филмът е пълен.

Дупките

Понякога ме хваща носталгия по живота ми в Западна Европа. Знаете ли какво е да може да шофирате спокойно, без да криволичите нон-стоп между дупки, пропадания, надигнати шахти и т.н.? Велико е… а тук автомобилистите се радваме, когато някъде се появи читава отсечка за шофиране и си правим пътувания до там.

Но естествено АПИ са съвестни; обществените поръчки за ремонт и изграждане на пътища не са нагласени; не се чака да мине гаранционния период на дадени разнебитени участъци, за да се започне нова процедура по кражб…строителство; не се елиминират безпричинно участници в търговете, за да могат да спечелят фирми обвързани с властимащите и близо половината пари от проекти не потъват в джобове и нощни шкафчета… Как го търпим това, не знам.

Както и да е, Megane R.S. изобщо не се справя добре в подобна среда. Смятам, че окачването съвсем не е толкова твърдо. Проблемът 100% е настилката и корупцията, която води до подобно състояние на пътната мрежа.

Хаосът и глупостта по пътищата

Шофирането у нас е ад за хората, които познават Закона за движение по пътищата и смятат, че спазването му НЕ Е под достойнството им. Хаосът е пълен, но няма да навлизам в подробности.

През периода, за който пиша имах пряк сблъсък със системен нарушител, на когото присветнах и свирнах, след като ме засече при неправилно престрояване. На следващия светофар, въпросният реши да слезе от автомобила си и да започне да блъска по моята кола и да се опитва да отвори вратите. Примитивно поведение, но пък след уведомяване на полицията индивидът бе спрян няколко километра по-нататък.

Случката не беше нещо неочаквано за мен, защото в миналото присветкане, употреба на клаксон или любезна забележка през прозореца многократно са водили до агресия, вместо засрамване, от страна на нарушителя и желание да се бие. При всички положения, обаче, системното нарушаване на ЗДВП от страна на прекалено много шофьори и още повече неоправданата и непредизвикана агресия от тяхна страна е нещо неприятно.

По-интересното е, че споделих историята в подробности с други, ужким, автомобилни любители и върху мен се изляха куп обиди, разбира се много от тях от хора с дефицити познания на ЗДВП, но големи претенции. Глупците са най-гръмогласни.

Renault Megane R.S.

Цена: 57 190 лева (59 860 лева с допълнителното оборудване)
Основни характеристики: четирицилиндров бензинов двигател с принудително пълнене; 1798 куб.см работен обем; 280 к.с.; 0-100 км/ч за 5.8 сек; максимална скорост 255 км/ч
Разход на гориво: официален комбиниран 7.936 л за 100 км; тестов 9.92 л (месец 6); тестов 9.46 л (месец 7)
Пробег за месец: 1457 км (месец 6); 1848 км (месец 7)
Общ пробег: 
10 560 км

Хронология
1. Доставката и първото пътуване
2. Месец по-късно и първите „сериозни“ отсечки
3. Колата е за сервиз, спуках челния прозорец.
4. Едва се добрах до бензиностанция
5. Половин година и 10 000 км; Какво НЕ ми харесва в колата и средата
6. Френският характер се прояви или време за ремонти
7. Една година по-късно
8. Когато двигателят спре в движение

2 thoughts

  1. Според мен един от проблемите на инфотеймънт системата – аз съм с Талисман с голямата навигация и Андроид Ауто – като цяло се държи доста прилично. Също така не съм срещал друг да се оплавка от датчика на гориво – та може да се окаже проблем с датчик / софтуер. А поне от heads up-a съм доволен като цяло. Определено не е като моделите с директно прожектиране на стъклото – но като цяло е доста полезен дори и нощем.

    1. Аз конкретно в групи на Renault Sport собственици прочетох, че и други имат проблеми със сензора за гориво. Може и само при R.S. и да е, макар че предполагам, че резервоарът и съответно сензорът е еднакъв и при другите варианти.

      По отношение на HUD-а, преди време дори продпочитах тези като при Renault, но напоследък наистина ме дразни. Другото е, че като седиш малко по-ниско, самата пластмаса навлиза по-сериозно в зрителното поле.

Leave a Reply