На пътя
В подкрепа на външния вид на 508 PSE идва и задвижването. Ускорение до 100 км/ч за едва 5.2 секунди, максимална скорост 250 км/ч и комбиниран разход на гориво 2.03 литра за 100 км/ Е да, тук очевидно има батерии.
Колата се задвижва от 1.6 литров бензинов двигател, който развива 200 к.с. Освен него има и два електромотора. Този отпред генерира 110 к.с., а този отзад 113 к.с. Системната мощност е 360 к.с. с максимален въртящ момент 520 Nm. Батерията се зарежда за 7 часа от стандартен 8А контакт, а ако решите да инвестирате в 32А Wallbox за 1:45 часа. Към днешна дата едно пълно зареждане на батерията струва 1.60 лв по нощната тарифа, т.е. точно колкото един билет за софийски градски транспорт. Тази електроенергия стига за пробег около 45 км.
Автомобилът идва с няколко режима на работа:
- Електрически – който позволява развиване на скорост до 140 км/ч, макар че с подобна скорост гарантирам, че няма да се доближите до обещания пробег от 45 км.
- Хибриден – който е стандартен и позволява на автомобила да ползва енергията по най-ефективния начин. Той приоритизира изразходването на електроенергията от батериите, но има възможност да запазите „ток“ за определен пробег, чрез функцията eSave. Може да дозаредите батерията от двигателя, но това е по-скоро безсмислено.
- Комфортен – идентичен с хибридния, но с по-меко окачване.
- Спортен – за извличане на максимума от задвижването.
- 4WD – за перманентна работа и на задния електромотор.
Срещата ми с 508 PSE започна с обичайното обикаляне из София, което в компанията на тази кола е значително по-приятно (или да кажем по-малко неприятно). Така де, София си е все същият ужас, но 508-цата се държи много спокойно и прехвърля това спокойствие и към шофьора.
Имах опасения, че големите джанти и широките гуми може да са развалили комфорта на возене, с който ме впечатли стандартния модел. За щастие това не е така. В комфортен режим на окачването 508 Sport Engineered вози много приятно и филтрира голяма част от неравностите по столичните улици. Харесва ми и, че управлението по никакъв начин не е „спортно нервно“, което позволява съвсем лесна употреба на колата в градска среда.
Именно в града изпъкват предимствата на хибридната технология. При спокойно шофиране работата на електромоторите и двигателя с вътрешно горене е неусетна, т.е. симбиозата е добра. Аз избрах да шофирам в стандартния хибриден режим, който ми осигури среден разход на гориво 3.1 литра за 100 км, макар да се „набутах“ в най-големите задръствания.
В края на деня прибрах колата в гаража и я включих към стандартния контакт. Дигиталния клъстър илюстрира зареждането, давайки информация за времето оставащо до пълното зареждане на батерията.
На следващия ден се насочих с нетърпение към „сивия французин“, защото ми предстоеше да вникна в Sport Engineered частта от името му. С други думи беше време да си намеря хубав, празен път, да активирам спортния режим и да видя дали колата носи удоволствието от шофирането, което отговаря на целенасочения ѝ външен вид.
За тази цел реших да поема по познатия път към Паничище през Железница.
Веднъж достигнал празния, криволичещ път, преминах в режим спорт и дадох газ. Започвам от окачването, което дори в най-динамичния режим предоставя много добър комфорт, но същевременно не позволява осезаем наклон на каросерията. Това в комбинация с истински добрите гуми, води до усещане за висока стабилност и отлично сцепление. Шофирайки на границата на сцеплението, недозавиването се появява предвидимо и дава достатъчно време за корекция с връщане на волана и/или намаляване на скоростта.
При ниска скорост и серпентини, когато задноразположения мотор може да демонстрира по-ясно въртящия си момент, 508-цата може и да презавива, носейки мигове на класическо удоволствие и забавление на пътя.
Понеже споменах гумите и съм наистина много доволен от представянето им, това са Michelin Pilot Sport 4S, с който идва серийно 508 Sport Engineered.
А иначе мощността на колата се усеща ясно и 508-цата е бърза, без да шокира. Това, което не ми допада е, че при по-динамично шофиране се проявяват някои недостатъци на задвижването. Начинът, по който мощността се разгръща е нелинеен, а бензиновият двигател сякаш се бави с реакциите си. Това са неща, които се наблюдават при истински динамично шофиране и е по-вероятно да останат незабелязани дори от собствениците на 508 PSE, но все пак бих очаквал повече, предвид важността на модела и това, че е първият и върхов модел на „Peugeot Sport Engineered“.
По отношение на цялостното управление, в режим спорт воланът става приятно тежък, а работата му е прецизна. Това, в комбинация с високата мощност и способното окачване прави управлението много приятно, макар и не съвсем увлекателно. За сметка на това, спирачките са превъзходни, а е важно да отбележа и, че теглото на колата не се усеща натрапчиво, т.е. макар да няма как тези 1850 кг да се скрият, то задвижването и окачването успяват поне да ги прикрият.
Някак ми се струва, че фокусът тук е по-скоро върху „динамика от бъдещето“, отколкото върху чистото удоволствие от шофирането. В тон с това е и разходът на гориво, който при мен бе средно 7.1 литра за целия тест. Предвид маршута и начинът на шофиране, резултатът е впечатляващ.
Накрая искам да обърна внимание на една система, с която се срещнах за пръв път в 508 PSE. Това е системата за нощно виждане, която тук е включена в стандартното оборудване. Тя разчита на инфрачервена камера, за да открива препятствия, хора и животни извън обсега на фаровете. Картината от нея се прожектира пред шофьора, а разпознатите пешеходци биват оградени в зелено. Интересно и не много често срещано решение, което в този клас се предлага единствено от Peugeot.
