На пътя
Когато подкарах C3 Aircross из градските улици, гледайки оборотомера и усещайки вибрациите при ниски обороти реших, че се намирам в дизел. Дори си помислих, че като за дизел е доста рафиниран.
Оказа се, че се намирам в пълна заблуда. Колата се предлага и с дизелови двигатели, но „моят“ автомобил бе оборудван с далеч по-логичния, откъм актуалните настроения, бензинов двигател. Вибрациите при ниски обороти се дължат на това, че той е трицилиндров. Мощността му е 130 к.с. (има версия със 110 к.с.), работният му обем е 1199 куб.см, а максималният въртящ момент 230 Nm. Комбиниран е с шестстепенна автоматична скоростна кутия и осигурява ускорение до 100 км/ч за 9.2 секунди при среден разход на гориво 6.3 л за 100 км.
В града колата е доста приятна, тъй това е сред „най-меките“ автомобили в този клас, които съм срещал. Комфортното окачване намалява неприятното усещане, което обичайно ми носи всяка една неравност, но без излишно клатушкане. Освен това комбинацията от компактни размери и добра видимост допринасят за по-лесното придвижване из натоварените улици.
Колата разполага с камера за заден ход с малко посредствена резолюция и паркинг асистент, който работи добре, но не е особено бърз или прецизен.
На следващия ден реших да избягам от града, насочвайки се към Проходна пещера. Веднага след като подминах началото на магистрала Хемус натиснах газта до пода и съпроводен от характерния звук на трицилиндровия двигател (който ми допада) достигнах 140 км/ч доста бързо. Учудващо бързо. Оказа се, че C3 Aircross е доста по-пъргав отколкото очаквах и този двигател дава увереност и на дълъг път. Доускоренията от 70-80 км/ч при изпреварване на първокласен път са бързи, макар че има едно първоначално забавяне след натискане на газта.
Както и да е, връщам се на магистралата. Високата каросерия води до завишени нива на аеродинамичен шум над около 120 км/ч, а при по-висока скорост забелязах и малко неуверено поведение на пътя изискващо корекции с волана. Така че мисля, че въпреки можещия двигател, на магистралата C3 Aircross се чувства най-добре при 120 км/ч.
Около Витиня реших да поема по стария път (който е ремонтиран). Многото завои не плашат колата… стига да карате бавно. Е да, височината и мекото окачване водят до логично клатушкане, но така или иначе колата не предразполага към бързо шофиране по подобни пътища, а по-скоро към спокойно придвижване. Точно затова дори не натиснах леко скрития, макар и голям бутон S в долния край на централната конзола. Въпросният вкарва скоростната кутия в спортен режим, който по мое мнение е съвършено излишен тук.
След като достигнах до калните поляни около пещерата обърнах внимание на още два нетипични бутона. Макар да се прави на SUV, C3 Aicross не се предлага със задвижване на четирите колела. За сметна на това, срещу 488 лв може да се сдобиете с Grip Control, т.е. контрол на сцеплението с разширени възможности и избор на режими, например сняг, пясък, кал и други. Тази опция включва и асистент за спускане по хълм, т.е. натискате копчето, пускате педалите и колата автоматично поддържа ниска скорост, спускайки се по стръмен хълм. Щях да кажа, че това е излишна опция тук, но може и да не съм прав – много от кварталните улици в полите на Витоша са неглижирани от почистващите фирми, когато снегът ни изненада, и именно там т.нар. Hill Assist Descent Control може да бъде полезен.
Представянето на C3 Aircross на пътя е положително, като компактният автомобил печели с класическо френско комфортно поведение. Колата се чувства най-добре в града, но комбинацията от мощен двигател и ниско тегло осигуряват увереност и на дълъг път. Офроуд претенциите са сведени до минимум, а за спорт не трябва да да си помисляте.
Като разход на гориво, средният при теста бе 7.5 л за 100 км. В ежедневието би могъл да е около 7.0
